Традицията повелява, че едно лято няма да бъде пълно, ако не четем нов роман от обичаната американска писателка, популярна с прозвището си „кралицата на летните романи“ – Елин Хилдебранд!
Само месец преди премиерата на хитовия сериал на Netflix с участието на Никол Кидман, Дакота Фанинг и Лийв Шрайбър, базиран на „Перфектната двойка“, обичаната авторка се завръща с вълнуващия и слънчев роман „Лебедова песен“.
Готови ли сте полъхът на морския бриз отново да ви пренесе на лазурните брегове на остров Нантъкет, където ви очаква запазената марка на писателката – коктейл от любов, драма, пикантни слухове и неустоима мистерия за разгадаване?
В „Лебедова песен“ безвремието и блаженото спокойствие, пропили се из нантъкетските улички, заплашват да бъдат разрушени от поредица от неочаквани новини, които разтърсват задружната общност на острова.
Началникът на полицията и неизменна част от ритъма на Нантъкет е напът да се пенсионира. Русата Шарън, която обикновено разпространява пикантните слухове, сама става обект на клюки с внезапния си развод. А най-големите нарушители на баланса са новите обитатели на острова на щастието – скандалното семейство Ричардсън.
Драматичната им поява в Нантъкет и закупуването на легендарната къща на „Покомо Роуд“ №888 за цели 22 милиона долара повдига веждите на местните жители. А поредицата от бляскави партита на луксозната им яхта ги прави звездите на сезона… Докато изведнъж от най-обичаните хора семейство Ричардсън се превръщат в най-мразените на острова.
И когато не една, а две мистерии нарушават мира, всички очи се насочват към тях. По време на поредното екстравагантно парти къщата на „Покомо Роуд“ избухва в пламъци. А едновременно с това една от най-доверените служителки на Ричардсън изчезва безследно.
Свързани ли са двете събития? И възможно ли е целият този блясък и показен разкош да крие поредица от мръсни тайни и лъжи?
Елин Хилдебранд дава още един шанс на обичаните си герои да преживеят поредното лудешко лято, изпълнено с лукс ала „Великият Гетсби“ и гарнирано с драматични събития, които разтърсват уж свикналото на всякакви екстравагантни крайности нантъкетско общество.
Напоена с бляскави партита, слънчеви пейзажи, хумор и запазената сърдечност и мъдрост на авторката, „Лебедова песен“ е лятна наслада за почитателите на драматичните истории с богат език и криминални нотки.
Из „Лебедова песен“ на Елин Хилдебранд
1.
КАЛДЪРЪМЕНИЯТ ТЕЛЕГРАФ
Повечето градове си имат мелница за слухове. Тук, на Нантъкет, ние си имаме калдъръмения телеграф и от много време Русата Шарън командва пулта. Всичко минава през нея.
Това лято обаче ето ти обрат: сега Русата Шарън е обект на слухове. Всички на острова говорят как Уокър, мъжът на Русата Шарън, я оставил заради физиотерапевта си, жена на по-малко от половината на негова възраст. Уокър скъсал предна кръстна връзка на коляното, докато карал ски през празниците, и през март обяви, че е влюбен в „Бейли от отделението по физиотерапия“. Напускал Шарън; искал развод.
Ох, помислихме си ние. Едва ли беше нещо ново под слънцето – мъж на средна възраст да остави жена си заради по-млада, но ние приемахме, че семейството на Русата Шарън е непробиваемо. Шарън е образцова майка. Уреди на шестнайсетгодишните си близначки така желан стаж в Историческата асоциация на Нантъкет (без заплащане, но пък щеше да стои суперпрестижно в сивито им, когато кандидатстват за колеж). Робърт, тринайсетгодишният син на Шарън, има диабет тип 1 и Шарън следи нивото на кръвната му захар посредством приложение на телефона си. Криво ни е, че Шарън е била захвърлена, подобно на горещ картоф, на възраст четиресет и четири години, но никой не се чувства гузен, задето го коментира. Като се замислим колко часове е посветила Русата Шарън да дърдори за делата на другите хора, няма как да не погледнем на този момент като на един вид поетична справедливост.
Хубавата новина, мислим си всички ние, е, че Шарън може да се облегне на сестра си Хедър. Шарън и Хедър са пълна противоположност една на друга: Шарън е руса, а Хедър е брюнетка; Шарън е домакиня, а Хедър е адвокат в отдела за корпоративни финанси на Комисията по ценните книжа и борсите във Вашингтон. Русата Шарън е като стюардеса, която споделя твърде много за хемороидите на пилота и за известния водещ на токшоу, седнал на 3C; Хедър е черната кутия. Единственият подход на Хедър към тайна е да я запази.
Също така Хедър е гласът на разума. Когато Шарън признава как раздялата им с Уокър я тормози преди всичко заради факта, че е такова клише, Хедър отвръща:
– Само ми обещай да не носиш фрапантни колиета и изкуствени мигли и да не ходиш по круизи из Средиземно море в издирване на богат заместник на бившия си съпруг.
Шарън примигва. Точно такъв е бил планът ѝ.
– Това е шансът ти да се преоткриеш – изтъква Хедър. – Помниш ли цитата, който беше залепила на огледалото си в спалнята, докато беше в гимназията?
Не беше цитат, мисли си Шарън. Бяха последните две строфи от стихотворението на Мери Оливър „Летният ден“: Кажи ми какъв е планът ти за твоя див и скъпоценен живот? Шарън откри въпросното стихотворение едно лято, докато работеше в обществената библиотека в Ню Кейнън. Строфите, които напечата на електрическата пишеща машина „Смит Корона“ на баща си и залепи на огледалото в спалнята си, винаги ѝ се бяха стрували един вид предизвикателство – но като се замисли сега, май е предизвикателство, на което не успя да отговори. Прекарала е едничкия си див и скъпоценен живот в избиране на тапети и уговарянето на часове с чистачите на басейна; в четене на списание „Пийпъл“ и безплодни опити да подобри бекхенда си. Прекарала го е да се рови в телефона си.
Но съществува нещо, което Шарън е мечтала да върши, нещо, което дори не би ни хрумнало.
През целия ѝ живот тайното желание на Русата Шарън е било да стане писателка.
Ами според нас определено винаги е демонстрирала ревностен интерес към историите на другите хора – колкото по-долни и неприлични, толкова по-добре. След като преди няколко години обичаната местна романистка Вивиан Хау умря, бездруго вече няма кой да пише за драмите, случващи се на Нантъкет всяко лято. Би ли могла Русата Шарън да заеме мястото ѝ? Има ли изобщо някакво понятие от творене на художествена литература?
Лятото е идеалното време да се впусне в проект за самоусъвършенстване, мисли си Шарън – и се записва на виртуален семинар за творческо писане. Името на инструктора е Лъки Замбрано, което звучи, сякаш е мафиотски бос, но в действителност е отскоро пенсиониран преподавател по английски от Атлантическия университет във Флорида. Обяснява на студентите си, че води този онлайн курс, за да се поддържа ангажиран, след като жена му починала миналата година.
Значи Лъки е вдовец, мисли си Шарън. Поизправя се на стола си и подръпва надолу ръба на блузата си, та да покаже малко повече цепка. В класа им в Зуум има още двама участници – и двете са жени приблизително на възрастта на Шарън, макар и не така добре запазени. Едната се казва Уилоу, а другата е Нанси.
– О, жена ми се казваше Нанси – вмята Лъки.
Това дава ли някакво предимство на Нанси с Лъки, чуди се Шарън. Нанси има една от онези къси и практични прически, което вероятно означава, че вече е омъжена. Уилоу носи дълги обици с пера и в живота си не е виждала игла за ботокс. – Да преминем към първото ви задание – предлага Лъки. – Персонаж. Онова, което искам от вас, е да се огледате из широкия свят – може да е местният фермерски пазар или офис сградата ви. Нанси, виждам, че ти работиш в Агенцията за регистрация на моторни превозни средства и шофьорски книжки, това е плодородна среда. Предлагам да изберете двама души, които да наблюдавате. След това искам да драматизирате сцена между двамата с идеята тя да се развие до разказ. Покойният велик романист Джон Гарднър е известен с твърдението си как съществуват само два типа сюжети: според първия човек тръгва на пътешествие, а според втория в града идва непознат. – Лъки прави пауза, а Шарън записва трескаво в бележника си всяка негова дума. Безнадеждно старомодна е; Нанси и Уилоу набират записките си на лаптопи. – Вървете и наблюдавайте, приятели. Следващата седмица ще се срещнем отново и можете да споделите с групата написаното.
Когато Шарън кликва да напусне сбирката, се чувства заредена с енергия и ако смее да твърди, вдъхновена. Няма да се размотава по круизни кораби като разведените от „Ориндж Каунти“; в ослепителното второ действие от живота си тя ще бъде публикувана авторка. Сграбчва бележника си и е готова да тръгне да наблюдава. В известен смисъл мисията на Шарън винаги е била тази – да установи какво се случва в действителност. Сега обаче личната ѝ мисия е по-възвишена. Сега ще пише по темата.
Шарън се тръшва на пейка във фериботния терминал на Параходството. Какво по-добро място да наблюдава заминаващите на пътуване и непознатите, пристигащи в града? Сложила е огромни слънчеви очила „Селин“ и бяла козирка за тенис, но онези от нас, които очакват пристигането на ферибота – по-специално Боб от „Олд Солт Такси“ и Ромио от Параходството – веднага забелязват Шарън.
Защо ли Русата Шарън се е въоръжила с бележник и химикалка, чуди се Ромио. Не му хрумва и едничка причина, но той обича мистериите… особено пък такива със замесени в тях красиви жени.
