Европейският парламент (ЕП) отхвърли вота на недоверие срещу председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, иницииран от крайната десница заради работата ѝ по договорите за ваксини за COVID-19, предаде БГНЕС. Фон дер Лайен оцеля при гласуването с голяма разлика – 360 евродепутати гласуваха „против“ вота, а 175 го подкрепиха.
Румънският десен депутат Георге Пипере подаде предложението за вот на недоверие, след като събра достатъчно подписи, за да изрази възмущението си от тайните съобщения на Фон дер Лайен от 2021 г. до Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на фармацевтичния гигант Pfizer. Те са свързани с дискусии за доставка на ваксини в Европа в разгара на пандемията от COVID-19.
Самата фон дер Лайен описа предложението за вот на недоверие срещу нея, подкрепено от крайната десница, като опит, основан на конспиративни теории, да се подкопае европейското единство. „Това е взето направо от най-старата книга на екстремистите – поляризиране на обществото, подкопаване на доверието в демокрацията с фалшиви твърдения“, заяви фон дер Лайен пред Европейския парламент на 7 юли.
На 9 юли унгарският премиер Виктор Орбан призова председателката на Европейската комисия да подаде оставка. „Време е да си тръгнете“, написа Орбан в социалната мрежа X, придружавайки публикацията си с портрет на фон дер Лайен.
Казусът с Pfizer
През 2021 г. ЕК и „Пфайзер“ се споразумяха ЕС да закупи до 1,8 милиарда дози от ваксината на „Пфайзер“ срещу ковид. Споразумението с „Пфайзер“ беше най-голямото от всички сключени от ЕК с фармацевтични компании.
След края на пандемията стана ясно, че Фон дер Лайен е поддържала лична комуникация с шефа на „Пфайзер“, но ЕК отказа да разкрие съдържанието на текстовите съобщения. Отказът на ЕК доведе до обвинения в прозрачност и съмнения за това, че фон дер Лайен е надвишила провомощията си и кодекса за поведение на ЕК.
Дълго време Комисията дори не признаваше, че текстовите съобщения дори съществуват. По-късно от правния екип на Комисията заявиха, че не отричат, че са били разменяни съобщения.