Днес се навършват 77 години от рождението на Фреди Меркюри. Роденият на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар в иранско семейство, изповядващо зороастризъм, Фарук Булсара, каквото е рожденото му име, се превръща в една от най-великите звезди на музикалната сцена.
Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Започва да свири на пиано 7-годишен. Получава основно и средно образование в Индия – в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант.
През 1959 г. семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Без да получи одобрение от родителите си, постъпва в колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Queen, който става емблема на бандата.
През 1969 година Меркюри се присъединява като вокалист на групата Ibex. След това взима участие в няколко групи – Smile, Wreckage. Smile се разпада и Меркюри, Мей и Тейлър основават Queen. Фреди е този, който предлага името.
Извън сцената Меркюри е много по-срамежлив и тих. Не обича да дава интервюта. Харчи над 4 милиона паунда за парти по случай рождения си ден. Организираните от него празненства се помнят със своята пищност, великолепие и разюзданост. Неговият 39-ти рожден ден е увековечен в клипа от песента „Living on my own“.
Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения в резултат от СПИН на 24 ноември 1991 г. в Лондон, когато е на 45 години . През годините той упорито и до последно отрича болестта си. На 23 ноември 1991 г. Фреди вика мениджъра на Queen Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва съобщение за пресата.
„Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но дойде моментът моите приятели и фенове по целия свят да научат истината. Надявам се, че всички ще подкрепят мен, моите лекари и всички останали по света, които се борят срещу това ужасно заболяване“, пише в посланието. 24 часа по-късно Фреди умира едва на 45-годишна възраст. Погребението е по зороастрийски обичай, а тялото на Фреди е кремирано. Легендата завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин. Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.
През 1992 г. Меркюри получава посмъртно британската награда за изключителен принос към британската музика. За да почетат паметта на легендарния певец през април 1992 г. на стадиона Уембли се организира концерт в негова чест пред 72 000 души, като в него вземат участие световни звезди. Концертът е включен в книгата на Гинес като „Най-големият бенефисен концерт за рок звезда“. Наблюдаван е по телевизията от над 1,2 милиарда зрители по целия свят и са спечелени над 20 млн. лири, дарени за благотворителност към СПИН фондации.
Творчеството на Фреди Меркюри не секва и след смъртта му. През 1995 г. е издаден албумът „Made in Heaven“ (Създаден в рая). Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици.
Само два месеца преди смъртта си, Фреди Меркюри записва големия хит „The Show Must Go On”. Песента е много трудна, а състоянието му е вече критично. Самият Брайън Мей не вярва, че вокалистът ще има сили да я изпее и затова предлага той да я запише. Фреди обаче отказва, влиза в студиото и записва безсмъртната песен без нито един дубъл. Мнозина и до днес смятат, че това послание е съвсем съзнателно оставено към феновете на групата – каквото и да става, шоуто трябва да продължи.
Публикувай коментар
