Днес имам рожден ден, но никой не ми честити; ставам на три, но нямаме пари и ме гледа баба ми, която ни свари картофи; може да работя на полето, но си вадя хляба с честен труд; изработих тази статуя сам, но никой не я хареса…
През последните месеци Facebook е залят от всевъзможни вариации на картинки, създадени с изкуствен интелект. А отдолу хиляди хора честитят рождени дни, утешават сирачета и окуражават тъжни творци. И никой от тях не се замисля дори за момент, че тази картинка, която взима за реална снимка, е фалшива, и че пише на хора, които просто не съществуват. Понякога се появява коментар от някой, който се опитва да им отвори очите, но и това не помага.
С тази схема всевъзможни фейсбук страници трупат харесвания и рейтинги, които вероятно по-късно осребряват, защото е ясно, че пазар за покупко-продажбата на страници има и той се разраства все повече. И тук не е проблемът в създателите на подобни картинки – те правят това, което им носи определен вид печалба. Проблемът е в липсата на каквото и да е критично мислене у голяма част от потребителите в социалните мрежи. Има една огромна група хора у нас, които са готови да вярват на всичко, което виждат в интернет, стига то да резонира с тяхното мислене и възприятие за света. Проблемът е, че днес честитят на несъществуващи хора, а утре са готови да хвърлят пари през терасата или да гласуват за всеки, който им обещае светло бъдеще или намери начин да им въздейства, както с въпросните картинки.
Добре дошли в новата действителност, в която социалните мрежи са тези, които притежават огромната власт да формират общественото мнение. И това мнение може да няма нищо общо с обективната реалност, тук определящ е броят на гласовете, които я изказват, без значение дали става въпрос за реални хора, фалшиви профили, тролове или просто ботове. Тази вълна е готова да помете всяка една истина и да я насочи в желаната от определени сили лъжлива посока. И на практика за всеки един въпрос тук нямат никакво значение нито фактите, нито мнението на експерти в определена област – гласовитата тълпа отдавна уби експертизата, категорично заличи авторитетите. Това се видя красноречиво по време на събития като, например, пандемията от коронавирус или войната в Украйна. Вече няма значение дали си биолог, вирусолог или експерт по геополитика – всеки може да бъде заглушен от шумната тълпа в социалните мрежи, а истината – удавена в порой от лъжи и полуистини. А, както се вижда от примерите с генерираните от изкуствен интелект картинки, хората трудно правят разлика между виртуалната реалност и случващото се в живота им. Всичко това, съчетано с все по-често срещаното пристрастяване към социалните мрежи, прави много лесен контролът над мислите на мнозина.
Тъжно е, но от място за свързване на хората помежду им, социалните мрежи все повече се превръщат в поле, генериращо разделение и омраза. В тях всеки живее в своето виртуално гето, в което алгоритмите му показват това, което иска да види и чуе, това, в което вярва, отдалечавайки го още повече от хората, мислещи различно. Социалните мрежи необратимо разделиха хората, като по почти всеки въпрос могат да се видят настървени потребители, готови поне на думи да унищожат физически всеки, който мисли по различен начин. Социалните мрежи на практика деперсонализираха хората, превърнаха ги в профил със снимка, като мнозина забравиха, че срещу тях стоят реални хора със своите разбирания, житейски опит и вярвания.
Преди около три века Волтер произнася прословутата фраза „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. За съжаление, днес, близо 300 години по-късно от онези доста по-сурови времена, хората буквално дееволюираха и са готови да се разправят с всеки, който не е съгласен с тях.
Тук трябва да отбележим, че това не е само българско явление – обществата по света са все по-разделени и всеки, който знае езици, може да види това. Пресен пример за влияние над общественото мнение са президентските избори в Румъния, където никому неизвестен кандидат спечели първия тур след мощна кампания в социалните мрежи. Властите в страната видяха чужда намеса и касираха вота. За всеки обаче е ясно, че това няма да спре по никакъв начин бъдещи подобни случаи.
Поне привидно зад големите социалните мрежи в света стоят едва 3-4 души, които са лица на тези компании. Неслучайно Илон Мъск, който вече придоби Twitter и го преименува на X, желае да получи правата над TikTok в САЩ, както и компанията, разработила ChatGPT – OpenAI. Очевидно е, че най-богатият човек в света осъзнава прекрасно властта, която има над масите с подобни инструменти. Инструменти, които могат да провеждат социален инженеринг, непознат по мащаби досега в човешката история.