Никулден е един от най-тачените християнски празници и любим повод да се съберат около трапезата много от българските семейства. За жалост, голяма част от хората пропускат религиозния момент покрай рибните специалитети и забравят, че с този празник отдаваме почит на Св. Николай Мирликийски Чудотворец, починал на същата дата.
Свети Николай (Никола) или Николаус, ако трябва да бъдем максимално точни, е източноримски духовник, епископ на град Мир в област Ликия. Роден е в Патара около 15-ти март 270 г., а името му произлиза от гръцките думи nikáo (побеждавам) и laós (народ).
Приживе е бил известен като противник на езичеството, а след смъртта си е почитан като светец и закрилник на моряците, децата, търговците и банкерите. Наречен е чудотворец, защото през живота си е извършил не едно и две чудеса. Делата му били винаги с цел да закрилят, умиротворяват и да лекуват.
Свети Николай умира на 6-ти декември 343 г. в гр. Мир (днес – Демре, Турция) и е погребан в местната катедрала. Относно живота и най-вече смъртта му се носят много легенди, имащи за цел по-скоро да омаловажат делото и чудодейната мощ на светеца, отколкото да го възхвалят.
Например, твърди се, че мощите му са откраднати от италиански моряци през 1099 г. и са пренесени в град Бари. Че мощите му се намират и до ден-днешен в италианския град, е факт. Но истината е доста по-различна от това, което ни представят. За невярващите тя ще прозвучи налудничаво, но чудесата са за онези, които имат сетива, за да ги възприемат.
През 11 век Св. Николай се явява едновременно в съня на дожа на Венеция и дожа на Генуа. Моли ги да отидат в град Мир, да вземат мощите му и да ги отнесат в Бари, за да не бъдат поругани от езичниците. На следващия ден, независимо един от друг, двамата дожи вземат решение и изпращат флотите си в град Мир, за да изпълнят желанието на светеца.
През цялото време имат силен попътен вятър и пътуването минава гладко и безпроблемно. Влизат в града, без да хвръкне и една стрела. Вземат мощите и ги пренасят в катедралата в Бари, по изричното желание на светеца, полагайки ги в саркофаг.
След 6 месеца от саркофага потича благодатно миро, което днес се съхранява във всички католически и православни християнски храмове. С него се кръщават, венчават и погребват християните. Оттам идва т.нар. миропомазване.
На 6 декември православната църква почита Свети Николай Чудотворец, който се смята за избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите, пише Actualno.com.
Никулден е един от най-уважаваните християнски празници и често се използва като повод за събиране на множество български семейства около трапезата. За съжаление, много хора пропускат религиозния аспект на празника, отдавайки основно внимание на рибните ястия, и забравят, че на този ден почитаме Св. Николай Мирликийски Чудотворец, който е починал именно на 6 декември.
Раждането и живота на Свети Николай Чудотворец
Св. Николай, или Николаус, ако искаме да бъдем точни, е източноримски епископ на града Мир в Ликия. Роден е в Патара около 15 март 270 г., а името му произлиза от гръцките думи nikáo (побеждавам) и laós (народ).
През живота си е бил известен със своето противопоставяне на езичеството, а след смъртта си е канонизиран като светец и закрилник на моряците, децата, търговците и банкерите. Наречен е чудотворец заради множеството чудеса, които извършил, и които винаги били насочени към защита, умиротворение и изцеление.
Кончина и легенди за Свети Николай Чудотворец
Св. Николай умира на 6 декември 343 г. в Мир (днешна Турция) и е погребан в местната катедрала. За живота и смъртта му съществуват много легенди, които често имат за цел да омаловажат делото и чудесата на светеца.
През 11 век Св. Николай се явява едновременно в съня на дожите на Венеция и Генуа и ги моли да отидат в Мир, да вземат мощите му и да ги пренесат в Бари, за да не бъдат поругани от езичниците. На следващия ден и двамата дожи изпращат флотите си, за да изпълнят молбата на светеца.
Пътуването преминава без проблеми благодарение на попътен вятър, и те достигат града без никаква съпротива. След като вземат мощите, ги пренасят в катедралата в Бари, както е пожелал Св. Николай, и ги поставят в саркофаг. Шест месеца по-късно, от саркофага започва да тече благодатно миро, което се свързва с т.нар. миропомазване.
Публикувай коментар
