Няма нищо по-опасно от мирен процес, който слага край на една война, но води до риск да започне друга. Президентът на САЩ Доналд Тръмп сякаш не осъзнава тази реалност, изпращайки своя доверен пратеник Стив Уиткоф да посредничи за сделка – каквато и да е сделка – между Русия и Украйна на следващия кръг от мирни преговори в Абу Даби, насрочени за сряда и четвъртък. Това пише в обширен материал британският The Telegraph.
Очаква се тези разговори да се фокусират върху това, което Уиткоф нарече „единственият въпрос“, който остава нерешен: бъдещето на приблизително 6000 квадратни километра от Донецка област в Източна Украйна. Докато останалата част от Донецка област е анексирана от Русия, тази територия остава в украински ръце. След четири години пълномащабна инвазия и серия от брутални офанзиви, Русия не успя да го превземе. Украинските войници отблъснаха атаките и упорито удържаха линията с цената на огромни загуби.
Путин иска да получи безплатно това, което не е взел насила
Сега Путин се опитва да спечели на масата за преговори това, което не успя да завземе на бойното поле. Украйна изглежда се е примирила с факта, че всяко мирно споразумение ще позволи на Русия да запази 20% от страната, окупирана от нейните войски. Но дори това не е достатъчно за Путин, отбелязват журналистите. Той настоява не само да запази това, което държи в момента, но и да спечели още повече.
Искането на Путин не е просто несправедливо; то е дълбоко нечовешко. Тази територия е дом на приблизително 200 000 жители, които ще бъдат предадени на враг, който, съдейки по опита дотук, ще убива мъже, ще малтретира жени и ще отвлича деца, се казва в статията. Още по-лошо е, че предаването на тази земя на Русия рискува да проправи пътя за нова война. Тази жизненоважна територия включва едни от най-мощните отбранителни укрепления на Украйна, включително укрепените градове Краматорск и Славянск, които защитават останалата част от страната и пътя към Киев.
Ако всички тези внимателно построени крепости бъдат просто предадени на Русия, Путин ще бъде готов за ново нашествие, за да завладее цяла Украйна, което винаги е било истинската му цел. Като настоява украинският президент Володимир Зеленски да се предаде от линията си от крепости, Путин укрепва позицията на Русия за всяка подобна бъдеща война.
„Безпристрастната“ посредническа заблуда
Медиите пишат, че всеки мирен пратеник, достоен за тази титла, би разбрал тази хитрост. Но не и Тръмп или Уиткоф, които жадуват за славата на сделката, независимо от нейните последици, и са мистериозно склонни да се поддават на мирогледа на Путин. Очевидният начин за излизане от безизходицата и постигане на споразумение е президентът на САЩ да каже на руския си колега да се откаже от това абсурдно искане за територия, която московските войски не са завзели.
Тръмп би могъл да подкрепи това с реален натиск, като например доставка на крилати ракети „Томахоук“ за Украйна, с които да бъдат унищожени руските петролни рафинерии, или да позволи на Сената да приеме законопроект (който отлежава от година), с който да задуши износа на петрол от Кремъл чрез налагане на 500% американски тарифи на всяка страна, която го купува.
Вместо това, Тръмп се възприема като безпристрастен посредник между агресора и жертвата, като не оценява валидността на нито едно от твърденията, а просто възлага на Уиткоф задачата да изработи език, по който страните да се преструват, че са съгласни. В статията се посочва, че на практика това насочва целия американски натиск не към Путин, за да се откаже от опасната си фиксация върху Донецк, а към Зеленски, за да приеме определена формула, която позволява на Украйна да се откаже от тази територия.
Опасни илюзии
Предложеното решение включва гаранции за сигурност от Съединените щати и подробен план за това как европейските приятели на Украйна ще наблюдават прекратяването на огъня и ще реагират на всяко ново руско нахлуване. Сами по себе си тези стъпки са необходими и разумни. Но грешката на Тръмп е да създава впечатлението, че тези гаранции зависят от това дали Зеленски ще се съгласи да се раздели с останалата част от Донецка област. Алтернативата би било съвместно американско и европейско усилие да се окаже натиск върху Путин да премахне пречката пред мира, като го принуди да се откаже от териториалните си искания. Но дори и сега Тръмп и Уиткоф сякаш виждат Зеленски като проблема, докато Путин се възприема като относително разумен.
Некомпетентността на Тръмп като миротворец – демонстрирана в до голяма степен фалшивия списък с конфликти, които той уж е прекратил – създава две опасности, твърди авторът. Първата и най-вероятна е, че Путин, без да е изправен пред допълнителен натиск заради непримиримостта си, просто поддържа претенциите си към Донецк и не се намира начин да се заобиколи това препятствие, което означава, че войната продължава.
Като алтернатива, Зеленски може да бъде принуден да отстъпи тази територия въз основа на уверения и гаранции за сигурност, които не компенсират предаването на най-силните отбранителни съоръжения на Украйна на нашественика. Ако това се случи, Путин ще се възползва от възможността да започне нова война, вероятно след почивка за превъоръжаване и презареждане на силите си. „Накратко, неуспешната дипломация на Тръмп може или да увековечи днешната война, или да доведе до несъвършен мир, който ще посее семената на следващата“, заключва The Telegraph.
Публикувай коментар
