Навръх Димитровден един от най-красивите храмове – „Свети Великомъченик Димитър“, отбелязва своя празник. Църквата, която се извисява на тераса откъм северната страна на хълма Джамбазтепе в Пловдив, доскоро бе най-високо изградената християнска обител на територията на града. 
Смята се, че основите на храма са положени още във времето на цар Иван Асен II, след Клокотнишката битка през 1230 година. През вековете под турско робство той е бил многократно опожаряван, събарян и изграждан наново. В сегашния си вид църквата е осветена на 18 януари 1838 година. От 1922 до 1964 година храмът е отдаден на Руската православна църква и обслужва религиозните нужди на руската колония в града, създадена от имигранти след Октомврийската революция в Русия. Именно поради тази причина и досега някои по-възрастни пловдивчани го знаят като „Белогвардейския храм“. След 1964 година църквата е затворена и е функционирала само на храмовия празник. Това се промени преди 11 години, когато пловдивчани, носещи името на Свети Димитър, учредиха сдружение и със собствени средства възстановиха храма. Така той е действащ и до ден-днешен, като е един от най-красивите в Пловдив.
Въпреки че е в сърцето на Стария град, църквата „Свети Великомъченик Димитър“ предлага истинско спокойствие и уединение на богомолците. Високите зидове около него откъсват човек от външния свят и дори в двора той има усещането, че е в манастир някъде в планината. Уникалният храм пък е единственият в страната с мраморни иконостас, трон и амвон. Стенописи в него няма, има само 12 медальона над капителите на колоните с образите на 12-те апостоли. Към северозападния му ъгъл е пристроена двуетажна камбанария с кубе по проект на големия Йосиф Шнитер. Храмът е поддържан и в него се извършват редовни богослужения. 
Тук богомолците се прекланят пред иконата на Свети Димитър, за която се смята, че е чудотворна. За това свидетелства и сребърният ѝ обков, като на храмовия празник пред нея се тълпят стотици вярващи, дошли да помолят светията за здраве. Светецът-воин е закрилник и на военните и строителите.
Освен с мраморния си иконостас, църквата се откроява и с параклиса в двора си. Той е на името на Свети Свети Кирик и Юлита, а в него има аязмо с лековита вода. Тя се взима от намиращия се в параклиса кладенец, който е дълбок над 10 метра. Според богомолци водата е лековита и помага много особено при очни и кожни болести. Служителите в храма са свидетели на не едно и две чудеса, станали вследствие на водата от аязмото.
В двора на църквата „Свети Великомъченик Димитър“ се намира и една от малкото иконни галерии в страната. Тук има прекрасно нарисувани образи на светци, които се продават и са дело на художници от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
Публикувай коментар
