Навръх Деня на София в книжарниците излиза новото издание на култовия сборник „#НаЖивоОтСофия“ от обичания български писател – Александър Шпатов.
Разширено с много нови истории, допълнителен контекст и великолепни илюстрации към всеки разказ на художника Дамян Дамянов, „#НаЖивоОтСофия“ ни приканва да изживеем София така, както никога досега.
Оставете се на фантазията на възможно най-вещия столичен гид, който може да ви развежда до безкрай из софийските потайности – и го е правил неведнъж. Разберете къде са най-вкусните принцеси, подложете се на тест за софийско жителство, провидете славното бъдеще на НДК, потърсете влюбени из баровете и автобусите, пийнете не една бира #наживо или вижте как зад всеки светнал прозорец се крие по една история – а след това позволете на кадъра да излезе през него, плавно да се издигне и да обхване цялата тая вечна, красива и приютяваща софиянци от всички градове на света столица.
За книгата Георги Господинов казва: „Усещане за град, ловка картография през нови езици и мрежи. В това ни въвличат историите на Александър Шпатов. Най-хубавите от тях, като Път с жълти павета, Панелната църква, Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс и други, смесват с лекота фикция и реалност, градски легенди и репортаж, движат се край Петте кьошета, Народния, Младост 2… Градът, разбира се, е София. Такава, каквато бихме искали да я прочетем. Град с истории. И с легенда.”
Специално по повод празника на София излиза и видео с текста от разказа „Да изживееш този град“, прочетен от Димитър Панев и с фотографиите на Иван Шишиев от „Етюдите на София“. Може да го гледате на линка тук: https://bit.ly/3XrWGR8
Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София. Завършил е Американският колеж. Магистър по право и докторант по „Теория на четенето“ в СУ. Aвтор e на сборниците #НаЖивоОтСофия (първо издание през 2014, ново допълнено през 2024), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен e с Наградата „Южна пролет“ за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община (2015). Превеждан е на английски (#LiveFromsofia, 2014 – българският избор в проекта Europa Readr 2021 на ЕС), немски (Fussnotengeschichten, 2011) и в отделни антологии на немски, арабски и турски. През 2020 г. под негово редакторство излиза сборникът Първите 20, представящ най-значимите от негова гледна точка български разкази от новото хилядолетие. Председател е на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Член на УС на Фондация „Четене“.
Дамян Дамянов е български художник, който работи в областта на книжния дизайн, плаката, илюстрацията, комикса и анимацията. Познат предимно с кориците и илюстрациите на множество книги, но и с различни странични проекти, по-важният сред които – типографският експеримент „Под езика“ съществува и като книга. Доцент д-р, преподава в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ.
Из „#НаЖивоОтСофия“ от Александър Шпатов
ДА ИЗЖИВЕЕШ ТОЗИ ГРАД :
(2014)
В катакомбите под Свeта София. На таван с гледка към Невски. С розови домати от Женския. Столично в Кривото през зимата. Ариани пред Народния през лятото; задължително наесен да си влизал и вътре. Да си катерил Морените. Да си качвал Черни връх (+ Камен дел и Боянския водопад). Да си слизал по стълбичките при Арена ди Сердика. С метрото от Младост до Обеля и обратно. Минимум час в петъчно задръстване на Цариградско, посока морето. София Филм Фест в Дома на киното; да си минал през чешмите на Банята след това. Левски–ЦСКА на живо. Ритане на Спортна София. Нощно каране на Лалето. Уейкборд след работа на Казичене. Първа целувка точно на Лилиите в Борисовата; следващите – на лифта към Алеко, или класика – на Моста на влюбените. Люпене на семки на пейка пред блока. Разходки из празните улици, когато всички са се изнесли за празниците. Да си протестирал пред парламента. Поне един път да си блокирал Орлов мост. Опера в парка. София диша. Обиколка на венеца манастири (примерен топ 5: Клисурският над Банкя, Лозенският под Полуврак, Сеславският, този при Равно поле и разбира се, Драгалевският). Разходка с количка в Южния парк. Пикник пред двореца „Врана“. Купон на вила в Малинова долина. Среща на Попа. Циклене на Паметника. Шляене по Шишман. Да видиш Витоша от Витошка. Петък в бар Петък. Козене на Копитото. Гледката от покрива на УАСГ. Да си избягал на контрольор в Градския; или от кучета в Люлин. Да си ходил по нощите в Пирогов. С такси за Биг Мак през денонощния Drive-in на НДК, после – кежуъл спор за капитализма и задръстванията по България. С трамвай на шопинг в Илиянци или просто през гората на Семинарията. Пеша до Плиска през Борисовата. С маршрутка до НБУ. Сафари в Студентския с претъпкан 280. Кокичета от бабите по Графа. Да си поднасял цветя на паметника на Левски. Да си чул новата година между каре блокове в Зона Б-5; чайките над Партийния дом напролет; камбаните на Седмочисленици точно в пет, когато гълъбите се вдигат на облаци. Концерт в Зала 1 на НДК, независимо на кого. Парти в Микстейп. Музиката в подлеза на Университета. Гайдарят зад парламента. Излет на Камбаните или на Панчарево. Да си прескачал Перловската река; и между руините зад Ротондата. Да си обирал джанките пред входа. Да си се губил в чуждо жк. Да си седял до Славейковците; или на пейка в Кристал. Книга от Български книжици или от Нисим. Среднощна пица в Уго. Наливна боза в Пчела. Дюнер от Мимас. Принцеси от Раковска. Супа в хлебче в Дивака. Да си имал дом тук (не апартамент).
Да си имал също и приятели (не познати). Да си се влюбвал тук (само това да е, пак е достатъчно).
Друго?
ДА ИЗЖИВЕЕШ ТОЗИ ГРАД :
(2024)
Със снимките в „Етюд-и-те на София“, с богатствата на блог „Стара София“, с находките на Тони Николов, с настолните „Драски по софийските работи“ на арх. Войников и „Затрупана София“ на Кирил Христов, с „По дирите на изчезналите софийски кръчми“, с „Бохемска София“ и Виктор Топалов, с „Литературна София“ на Георги Тахов, с албумите със стари картички и с „Царство България въ цвѣтъ“, с кориците на The Sofianer, с пресечките от любими стари филми, разказите на Валентин Пламенов, и най-вече – със спомените на близките (кой повече, кой по-малко – всеки пази по нещо от този град). Да си разхождал гости из центъра (общата снимка – обезателно пред Народния). Да си се снимал и с Алеко. Да срещнеш стар познат на Графа (и 100% да се уговорите да се видите). Да си празнувал сватба тук. Уви, да си бил и на погребение. Да се те лъгали брокери (и/или майстори), да си се пренасял между квартири. Да си гласувал под първолашките рисунки в някое квартално училище. Да си се ядосвал за затрита къща или криви плочки (поводи има винаги). Да си се редил пред Св. Неделя за върбичка на Цветница, и после пак – за да минеш под масата. Да си отскачал нарочно чак до Фантазията. Да си си намерил любим графит даже. На брънч в неделя из пресечките на Витошка или Оборище (или на шкембе в Любимото). С гирос от Графа, с тройка кюфтета от Скарабар, с гозбите на Фреди от Ирак при Женския, с пицата на парче при Аптека. (Да си търсил спешно денонощна аптека впрочем. Или поне ключар.) С коктейл на залез в някой rooftop bar (Сенс >> Милениум >> Хаят, в този ред). С книга от телефона в метрото. С истинска книга в парка на Военна, Розариума или на Венците пред МОЧА (в бъдеще – с парченце от МОЧА във витрината). С куче на поляната в Ловния. С тротинетка пред НДК. С приятели на барбекю из Витоша. С колело под Мургаш. В рождественско задръстване на Парадайз или просто в следработния капан нагоре по Черни връх или Симеоновско, а после – да те задминат отдясно на Околовръстното. Поне веднъж да те е засичал пернишки голф. Да си се радвал на рендето, тостера и тримера на връщане от Тракия. Да си почвал в К.Е.В.А., Сода, Кристал или Билкова, да си се пускал на някой концерт в Кабана или в Борисова, задължително и на бг парти в новия Петък, да си затварял Тел Ми или Купе. Lunar Festival of Lights. Нощ на музеите. А to Jazz. Free Sofia Tour – дори ако си местен. Панаира и Алеята на книгата.
И пак, и винаги: Да си обичал някого тук (само това и нищо повече)
Публикувай коментар
