Столицата отдава знак на признателност към един от най-достойните си синове – генерал Владимир Вазов. В деня на Съединението на булевард „Владимир Вазов“ при ъгъла с ул. „Панайот Хитов” бе открит паметник на военачалника, герой от Дойран и кмет на София в периода 1926–1932 г.
Монументът е дело на скулптора Борис Борисов, автор и на знаковата за София скулптура на Алеко Константинов на бул. „Витоша“. Инициатор, дарител и реализатор на проекта е „Сиела Норма“ АД, която вече 40 години е лидер в областта на правно-информационните системи, книгоиздаването и книгоразпространението в страната.
Откриването събра стотици граждани, официални лица и представители на институциите. Сред тях бяха кметът на София Васил Терзиев, министърът на правосъдието Георги Георгиев, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, общинският съветник Борис Бонев, потомци на рода Вазови в лицето на Григорий Вазов, общественици и военни.
Церемонията беше модерирана от журналистката Ива Дойчинова. След официалните слова паметникът беше осветен от представители на Българската православна църква, а официални гости и граждани поднесоха венци и цветя.
С откриването на паметника името на генерал Владимир Вазов остава трайно вплетено в облика на София – като военачалник, прославил България, и като кмет, оставил ярка следа в развитието на столицата.
Генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868–1945) е брат на писателя Иван Вазов и един от най-изтъкнатите български военачалници. Като командир на 9-а Плевенска дивизия по време на Първата световна война той остава в историята с успешната отбранителна операция при Дойран, призната дори от противниковите командващи за образец на военно изкуство. Неслучайно през 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!”
След войната генерал Вазов се посвещава на обществения живот. Като кмет на София (1926–1932) поставя основите на ключови инфраструктурни проекти – разширяване на електрификацията и водоснабдяването, строителство на училища и болници, благоустрояване на улици и паркове. Управлението му се отличава с модернизаторски дух и дългосрочна визия за столицата.
