„Тук е стаята за ски обувки“, гордо обявява нашият хотелиер. Огледах се. За да бъдем точни, това беше паркомясто, без указание дали трябва да поставите ботушите си върху комплекта стари столчета за кола – превозното средство, към което някога са били прикрепени, което не се виждаше – или счупения хладилник. Така започва разказът на Мариана Хънт за The Telegraph, посветен на ски почивката й в Банско.
Забелязвайки набързо направената фигура на ски, която показваше странично помещение (преди това скрито от подсвиркващ работник с количка), успях да проверя истинността на нейното твърдение. Въпросният паркинг се намираше под апартхотел Saint George Palace в Банско, най-големият ски курорт в България.
С приятеля ми бяхме дошли в Банско за евтина и забавна ски ваканция. От гледна точка на цената, успяхме. Престоят ни от шест нощувки, включително полети, частни трансфери, лифт карти и ски под наем, струваше само по 725 паунда. Сравнен с подобни пакети в Австрия и Франция, там щяхме да платим почти двойно.
Лесно е да се разбере защо през последното десетилетие българските ски курорти оглавяваха класацията на най-достъпните в Европа, според годишния доклад за ски курортите на Post Office Travel Money (въпреки че тази година бяха изместени от Бардонекия в Италия ).
И докато Банско е на около два пъти по-голямо разстояние от Лондон спрямо Алпите, времето за пътуване не беше много по-различно. Нашият тричасов полет до София и двучасов трансфер бяха само час по-дълги от летенето до Гренобъл или Женева с хиляди други британци.
Първи впечатления
Бяхме резервирали апартамент с една спалня, който беше чист, изненадващо просторен и включваше кухня с фурна и хладилник, обширна спалня и дори гардероб, по-голям от някои от спалните, които помня от детските ваканции във Вал Торенс.
Комплексът разполагаше и със собствен СПА център с басейн, сауна, парна баня и джакузи – лукс, който определено не бихме могли да си позволим другаде. Разбира се, цялото място сякаш канализираше естетиката на съветски санаториум от 70-те години на миналия век, но дори и това може да има свой собствен чар.
Центърът на града беше само на 20 минути пеша – или 5 минути с автобуса на хотела, който пътуваше сутрин и следобед – така че успяхме да се отправим бързо към пистите. Повечето от пистите са на височина между 1500 и 2600 м – не толкова високо, колкото извисяващите се френски курорти в гигантските Троа Вале, но наравно с много в Австрия и Италия, а снежната покривка в средата на януари беше добра (допълнена от оръдия за сняг), със свежи сутрини и следобеди.
В продължение на пет дни ние с лекота покрихме всичките 16 писти на курорта. Имаше една черна (по принцип са три, но останалите бяха затворени) и осем червени. Изобилието от сини такива, които са полегати и дълги, правят Банско много подходящо за семейства с деца. Инструкторите бяха много и нашият, Христо, беше ентусиазиран 25-годишен мъж.
На седалковия лифт чухме хор от британски акценти – от скаузърски до южноуелски. Разбира се, данните за резервациите показват, че добрата цена и добрият сняг привличат британските туристи. Данните на ски компанията Heidi показват, че продажбите на пътувания до България са се увеличили със 118% на годишна база и изпреварват начин „класическите“ европейски ски дестинации. Поради тази причина, нови оператори, като loveholidays, навлязоха на пазара, за да отговорят на нарастващото търсене, докато по-утвърдените, като Snowmads, увеличават капацитета си.
Говорих с един 30-годишен британец, който ни каза, че обикновено отива във Франция с приятели да карат ски. „Тази година казаха, че е твърде скъпо, така че реших да дойда тук сам“, каза той. Майка на четири деца ми каза, че идват в Банско от години заради ниските цени. „Въпреки че напоследък определено стана по-скъпо“, призна тя.
Лично аз бях изненадана от цените, които видях в планинските ресторанти. Преди известен със своята достъпност, сега в Банско дадохме 9 български лева (BGN) или почти £4 за капучино от Nescafé машина, както и 27 BGN (£11) за съвсем средна пица маргарита. Алкохолът обаче беше евтин. Можете да вземете добра бутилка местно вино (опитайте Мелник, местно грозде, подобно на Пино Ноар) в супермаркета за около 12 лв. (£5).
Чарът на Банско
Разбира се, радостта от ски ваканцията не е само в снега. Вървяхме през заснеженият град, сред магазинчета, барове за „пийп шоу“ и кебапчийници. Тогава, почти неусетно, градът сякаш се преобрази. Клубовете, излъчващи европоп, бяха заменени от таверни от стария свят, където фолклорната музика се прокрадваше през прозорците с кепенци, а пекарните бяха отрупани със златни замъци от сладкиши.
Цените на менюто изведнъж станаха много по-достъпни – около 15 лв. за основно ястие. Открихме и зашеметяваща православна църква – Света Троица, с огромни полилеи, дъгови фрески и блестящи икони.
Плъзгайки се в една от механите – Молерите, бяхме посрещнати от ентусиазирания собственик Малин, който ни почерпи с вкусното си домашно приготвено мелнишко вино и истории за местните гори, от които е дошла нашата храна. Плата с еленска яхния и маслени фуражни гъби бяха осеяни с посещения в старата му изба и серенади от четиричленна фолклорна група.
Храната и виното щяха да имат гурме цени в Лондон, но тук литрова гарафа с вино струва само 21 лв. или 9 паунда, а чиниите сочно печено месо започват от около 17 лв. или 7 паунда.
Накрая попитахме нашия сервитьор Станислав колко ще струва таксито до нашия хотел. Вместо това той предложи да ни закара. В колата разбрах, че съм намерила чара, който търсех. Не непременно в самия ресторант, който беше прекрасен, а в хората.
Спомням си си как ските и чантите ми бяха носени нагоре по стълбите, когато ги наемах в Пирин 2000 всеки ден, преди дори да успея да ги грабна, и грижите, които нашият ски инструктор беше положил, за да ме убеди да се спусна по пистата с лед. Дори нашата обиколка на „стаята за багаж“ на Сейнт Джордж беше придружена от двама любезни хотелски служители, които отчаяно искаха да покажат своите удобства.
Хората от Банско притежаваха онази рядка добродетел, която рядко срещате в други европейски ски курорти в наши дни: те наистина искат да сте там. И ако доброто гостоприемство не е равностойно на добра стойност, не знам кое друго е.
Публикувай коментар
