След като бестселърите „И нея вече я нямаше“ и „Нощта, в която тя изчезна“ смразиха кръвта на хиляди читатели, любителите на зловещите мистерии вече могат да прочетат и най-популярния роман на шеметната Лиза Джуъл на български език.
Главозамайващият психологически трилър „Нищо от това не е истина“ се превърна в „Книга на годината“ за Великобритания и Ирландия на книжните награди на TikTok за 2024 г. и стана избор на редакторите на Amazon за трилър и мистерия.
Обсебваща и страховита, тази история в духа на „Никога не ме лъжи“ от Фрида Макфадън и „Разкрий лъжата“ от Ейми Тинтера надниква в най-ужасяващите кътчета на човешката душа.
В този роман, в който всяка глава може да преобърне очакванията, дори самото заглавие е мрачно предупреждение, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.
Аликс Съмър и Джоузи Феър са родени на една и съща дата, но са различни като деня и нощта.
Аликс е обичана журналистка със собствен подкаст. Джоузи е затворена жена, която се чувства заложница на живота си с много по-възрастния си съпруг и двете си дъщери. Но решава, че най-сетне трябва да сложи край на това.
Джоузи убеждава Аликс да запише подкаст серии за нейната история – и за пътя ѝ към така жадуваната промяна.
Късче по късче журналистката започва да разкрива мрачното минало на семейство Феър – ужасяваща хроника на насилие, тайни и манипулации. Докато не осъзнава, че необратимо е преплела съдбата си с тази на Джоузи – и че ще трябва да разбере истината за плашещите събития около своята „близначка по рожден ден“, преди да е станало твърде късно.
Коя е истинската жертва в този макабрен театър? Кой лъже и кой казва истината? Лиза Джуъл майсторски подклажда трепетния ужас до самия преобръщащ финал.
Изтъкана от тъмната материя на кошмарите, „Нищо от това не е истина“ е брилянтна дисекция на криволичещите лабиринти на обърканото съзнание. И отрезвяващо напомняне, че в някои истории невинни няма.
Из „Нищо от това не е истина“ от Лиза Джуъл
Четвъртък, 20 юли
* * *
Здрасти! Аз съм твоята близначка по рожден ден!
ОРИГИНАЛНА ПРОДУКЦИЯ НА НЕТФЛИКС
На екрана се вижда кожен фотьойл в празен ресторант в града.
През прашен прозорец влиза приглушена светлина.
Един мъж идва и сяда. Облечен е с бяла риза и дънки. Усмихва се.
Надписът на екрана гласи:
Джейсън Феър, син на Уолтър Феър
Мъжът заговаря с канадски акцент: „Кога беше последният път, в който видях баща ми ли? Мисля, че бях на десет?“
Интервюиращата го прекъсва зад кадър: „Защо?“
Джейсън: „Баща ми напусна майка ми заради една тийнейджърка и майка ми толкова много се отврати, че емигрирахме от страната.“
Интервюиращата: „И тази тийнейджърка беше…?“
„Тази тийнейджърка беше Джоузи Феър. Да.“
Джейсън натъжено поклаща глава и забива поглед в пода.
Когато отново поглежда в камерата, се вижда, че плаче.
„Съжалявам. Съжалявам. Може ли просто да…“
Екранът потъмнява.
* * *
20:00 часа
Нейтън не се прибира от работа същата вечер. Аликс усеща ужасната неизбежност в стомаха си в мига, в който от 20:00 става 20:01 часа. Съпругът ѝ каза, че ще се прибере в седем. Дори да са изникнали някаква непредвидени забавяния, телефонни разговори или проблеми с метрото, осем часът е крайната точка за основателно закъснение и това я кара да си мисли нещо много по-неприятно. Тя му праща съобщение. Той не отговаря. В осем и половина му се обажда. Прехвърлена е на гласовата му поща. И Аликс знае. Тя знае.
* * *
След като слага децата да си легнат в девет часа, Аликс отнася чаша с вино в студиото си и изслушва интервюто с Джоузи от тази сутрин.
Говориха повече от час, но сега като го слуша, има чувството, че след обработката целият разговор ще се побере в десет минути. И тези десет минути ще съдържат разказа на шивачката как се е запознала със съпруга си.
Аликс едва съумяваше да диша. Само кимаше с ококорени очи, не задаваше въпроси, а само кимаше и попиваше.
Четиринайсетгодишно момиче.
Четиресет и една годишен мъж.
Аликс си мисли за мъжа, когото едва зърна в ресторанта в събота вечерта и когото помисли за баща на Джоузи – той беше невзрачен, оплешивяващ, посърнал, очилат.
Спряха да записват, преди журналистката да научи повече за случилото се след онзи момент с тортата на четиринайсетия рожден ден на Джоузи, който беше довел до обвързването ѝ с Уолтър. Смяташе да го обсъдят на следващото интервю. Вълнението, което изпитваше от онзи миг, в който реши да направи предаване за Джоузи, расте с всяка изминала минута. Усеща, с всяка фибра на тялото си, нещо много голямо тук, нещо мрачно и брилянтно.
* * *
Аликс се връща в къщата, поглежда празната чаша и за момент се чуди дали да не я напълни с вино. Не го прави, защото минава десет часът, изморена е и иска да е с бистър ум, когато се събуди в празното си легло и ѝ се наложи да се справя с последиците от новия запой на Нейтън, дошъл толкова скоро след последния, при това в делничен ден. Съобщението ѝ до него все още е непрочетено и при последният ѝ опит да му се обади отново се сблъсква с гласовата му поща. Аликс усеща пулсиращия в тялото ѝ адреналин и знае, че няма да заспи, но въпреки това си ляга. Опитва се да чете книга, но сърцето ѝ бие като лудо. Преглежда новините на телефона си, но те се размазват пред очите ѝ и изведнъж изпитва странното желание да поговори с Джоузи, жената с кожа като от восък, призрачен глас и тъмни, много тъмни очи, с Джоузи, която не познава Нейтън, която не е танцувала на сватбата си и не вярва в митичния мираж на брака си.
Пише ѝ съобщение:
Беше ми изключително приятно да си поговорим по-рано. Много ти благодаря за отделеното време. Току-що гледах записа и вече имам визия как ще изглежда. Много ми се иска да продължим с проекта, ако си съгласна? Може би следващия път можем да посетим дома, в който си израснала и си се запознала с Уолтър. Какво мислиш?
Аликс изпраща съобщението и няколко минути гледа телефона си, чака знак, че Джоузи е видяла написаното и че ще ѝ отговори. Ала минават десет минути и не се случва нищо. Най-накрая заключва апарата и просто лежи на леглото, опитва се да заспи, но сама знае, че сънят ще дойде чак след няколко часа.
* * *
Публикувай коментар
