България е страната с най-ниска средна годишна заплата в Европейския съюз за 2024 г. – 15 400 евро годишно. Това показват данни на „Евростат“, публикувани на 12 ноември – 50 дни преди официалното влизане на страната ни в еврозоната. Най-ниски заплати след България имат Гърция (18 000 евро) и Унгария (18 500 евро), докато Люксембург води класацията с внушителните 83 000 евро годишно.
Средната заплата за ЕС достига 39 800 евро годишно, което е ръст от 5,2% спрямо предходната година. Заплатите в България са едва 38,7% от средното европейско ниво, макар че това е подобрение спрямо 35,7% през 2023 г. Северната ни съседка Румъния, с която се присъединихме едновременно към Съюза, ни е изпреварила по този показател. Тя заема петото място отзад напред с 21 108 евро годишно.
Въпреки че заплатите в Източна Европа са на дъното, те растат с най-висок темп. Румъния отчита най-бърз ръст на заплатите в ЕС – 16,7% за 2024 г., следвана от Полша с 16,6% и България с 13,9%. Според експерти това е знак за постепенна икономическа конвергенция с богатите западни държави, макар че разликата все още остава голяма и трудно преодолима.
„България, както и много страни от региона, има стабилно икономическо представяне,“ заяви Хелге Бергер, заместник-директор на Европейския департамент на МВФ, цитиран от БТА. В същото време той предупреди, че „прекалено бързият ръст на заплатите повишава инфлацията в региона“.
Нарастването на доходите се случва на фона на демографски срив и недостиг на работна сила в Източна Европа, отбелязват експертите. В България безработицата пада до около 4% през 2024 г., което допълнително засилва конкуренцията за кадри и натиска работодателите да увеличават възнагражденията. Въпреки положителната тенденция, разликата в заплащането между Източна и Западна Европа остава драстична. Дания (71 600 евро) и Ирландия (61 100 евро) продължават да плащат четири до пет пъти повече от средното българско възнаграждение.
„Евростат“ отбелязва, че държавите от Централна и Източна Европа постепенно намаляват разликите, но структурни слабости – по-ниска производителност, ограничен иновационен потенциал и застаряващо население – могат да забавят бъдещото сближаване.
Бергер посочва, че в Румъния бързото увеличение на доходите е придружено от растящ натиск върху бюджета, след като правителството два пъти повиши минималната заплата преди изборите през 2024 г. – ход, който стимулира инфлацията и дефицита. Той допълва, че България е изправена пред сходна дилема – как да повишава доходите, без да губи конкурентоспособност, докато се подготвя за въвеждането на еврото.
Публикувай коментар
