Една от най-нашумелите трилър сензации през миналата година вече е в книжарниците и на български език. „Разкрий лъжата“ (ИК „Сиела“) на Ейми Тинтера впечатли както читателите на мрачни мистерии, така и легендарни майстори на перото като Стивън Кинг и заслужено спечели награда Audie, номинации за любим трилър и любима аудиокнига в Goodreads, както и титлата „Избор на редактора“ в Amazon за 2024 г.
В духа на книгите на Фрида Макфадън и Лиза Джуъл, „Разкрий лъжата“ е интелигентна мистерия, в която до разтърсващия финал нищо не е сигурно. В тази прецизно изплетена история със зловещо чувство за хумор на неочаквани места читателят до последно ще се чуди дали си има работа с ненадежден разказвач, или действителността е коварно измамна.
Всички вярват, че Люси Чейс е убийца. Ако тя самата трябва да бъде честна, уликите наистина не са на нейна страна – намерена е, покрита в кръвта на мъртвата си най-добра приятелка Савана, а пръстите ѝ съвпадат със синините по трупа.
Има още един дребен проблем – младата жена не може да си спомни какво се е случило в злокобната нощ, която преобръща живота ѝ.
Пет години по-късно доказателства все още липсват, но това не пречи всички в тексаското градче Плъмптън да ненавиждат Люси. А мрачната истина, заровена дълбоко в обърканото съзнание на жената, е, че и тя не е сигурна дали е невинна.
Не помага и това, че един чудат глас в главата ѝ нашепва „Хайде да убиваме“.
Напорист водещ на нашумелия true crime подкаст „Разкрий лъжата“ обаче ще разбуни духовете в Плъмптън. Бен е любопитен и досадно самоуверен. Той не е убеден, че Люси е виновна, и е твърдо решен да стигне до дъното на мистерията.
Скоро младата жена ще трябва да приеме, че Бен е единственият ѝ шанс да разкрие истината – дори и тя да не ѝ хареса. Но можеш ли да довериш загадката на живота си на другиго, когато не вярваш дори на самия себе си?
Ейми Тинтера вдъхва живот на една от най-интригуващите главни героини в последно време, чиято забавна самоирония не оставя никого безразличен.
Напрегнат до краен предел и изпълнен с редица обрати, „Разкрий лъжата“ е страховит разказ за силата на духа и фин коментар за подлостта на манипулациите.
„Освен че романът е първокласна криминална загадка, пълна с внимателно поднесени обрати, Люси е страхотен персонаж – борбена, забавна и, както се оказва, много смела. Истинско удоволствие.“
Стивън Кинг
Из „Разкрий лъжата“ от Ейми Тинтера
ЕДНО
ЛЮСИ
Един подкастър е напът да опропасти живота ми, затова решавам да купя пиле.
Правя планове как да го сготвя, докато седя в кабинката си в Уолтър Дж. Браун Инвестмънт Сървисис и чакам да бъда уволнена. Преди два часа спрях да се преструвам, че работя. Сега просто чета рецепти на телефона си и си представям как пъхам лимони в дупето на пилето.
Ястието ще е извинение за гаджето ми.
Смятам да е нещо като годежно пиле. Такова, което някои жени приготвят, за да накарат приятелите си да им предложат? Само че моето ще гласи извинявай, че не ти казах, че съм главната заподозряна за убийството на приятелката си.
Или накратко, ще е пиле извинение.
– Люси?
Вдигам поглед от телефона. Шефът ми е застанал на прага на кабинета си. Прочиства гърло и си оправя вратовръзката.
– Би ли дошла за минутка?
Най-накрая. Явно решението за уволнението ми е било взето тази сутрин. Стъклените стени принципно не са добър избор, особено когато имаш среща с трима други мениджъри, които през цялото време не спират да хвърлят погледи на асистентката ти – очевидната тема на разговора.
– Разбира се. – Прибирам телефона в джоба си и влизам след него в безупречния му кабинет.
След почти година работа за него все още съм изумена колко е чист. Бежовите стени са лишени от всякакви украси. В ъгъла не са натрупани кашони. Бюрото е почти празно, ако се изключат мониторът и клавиатурата.
Всяка вечер Джери Хауел излиза от кабинета си и не оставя абсолютно никаква следа, че въобще е бил там. Вероятно призванието му е било да стане сериен убиец.
Естествено, той е в средата на четиресетте си години. Разполага с достатъчно време да се захване с ново хоби.
Сядам на стола от другата страна на бюрото му и се опитвам да си наложа любезно изражение на лицето. Такова, което да не ме издаде, че спокойно си представям как убива хора.
(Страничен ефект от това да си обвинена в убийство е, че прекарваш доста време в размисли за него. Просто свикваш.)
Джери по навик посяга с ръка към главата си, но бързо се отказва и сплита пръстите на ръцете си върху бюрото. Често го прави. Явно някога често си е играл с косата си, но сега е плешив и подстриган нула номер.
– Съжалявам, Люси, но трябва да те освободим – казва той за ничия изненада.
Кимам.
– За съжаление, правим съкращения. – Джери поглежда някъде над рамото ми, вместо в очите ми. – Една асистентка ще обслужва двама души. Челси ще работи за мен и Реймънд. Съжалявам.
Челси наистина е тази, която изтегли късата клечка. Двойна работа само заради някакъв криминален подкаст по действителен случай.
– Разбирам. – Ставам от стола. Джери се успокоява, че няма да правя сцени.
През неуместната стъклена стена виждам един охранител, който вече стои до бюрото ми. Това е стандартна процедура при нечие уволнение, но няма как да не забележа, че трима от асистентите в моя участък са си плюли на петите.
Май няма да пийнем по случай уволнена си, защото си заподозряна в убийство.
Бюрото ми не е толкова чисто, колкото това на шефа ми, и ми трябва минутка, за да си прибера чашата, бутилката с вода, дамската чанта и няколкото балсама за устни. Правя всичко това под зоркия поглед на охранителя.
Той ме съпровожда през притихналия офис до асансьора, докато всички наблюдават случващото се или се преструват, че не го правят. Челси е бясна.
Влизам в асансьора. Вратата се затваря.
Охранителят се навежда над мен и се ухилва. Единият му преден зъб е кривнал над съседа си.
– Е, ти ли го направи? Ти ли я уби?
Въздишам.
– Не знам.
– Сериозно? Това ли е истината?
Вратата на асансьора се отваря, придружена от камбанен звън. Излизам и го поглеждам през рамо.
– Истината не е от значение.
Публикувай коментар
