Още с появата си на английски през 2021 г. приносното издание „1000 мозъка: Нова теория за интелекта“ от един от пионерите на информационната революция Джеф Хокинс привлече вниманието на водещи специалисти в областта на невронауката, а също и на големи популяризатори на науката като Ричард Докинс и Бил Гейтс.
Сега забележителното издание, което представя революционна теория за действието на човешкия мозък, се появява и на български език с предговор от самия Ричард Докинс и в превод на Елена Филипова (ИК „Сиела“).
В него компютърният инженер и радетел на науката ни помага да разберем по-добре как мислим, учим и запомняме, но също така и как да копираме тези процеси, за да създадем истински изкуствен интелект.
По какъв начин си взаимодействат мозъчните клетки, за да се създаде съзнанието? Как могат да прочетат книга, да родят идея или да научат нов език? Въпреки големия напредък в областта на невронауката през последните години, в нея все още има много повече въпроси, отколкото отговори. Прозрението на екипа на Хокинс през 2016 г. обаче предначертава изцяло насоката на изследванията в тази област.
Според него нашето съзнание се ражда от синхрона на хиляди малки „мозъци“, мрежи от неврони, всяка от които изпълнява едни и същи функции, но в диалога си с останалите коригира своите представи. Така мозъкът функционира чрез взаимодействие, чрез „демокрация“.
Сред страниците на „1000 мозъка“ на достъпен език авторът обяснява механизмите на това взаимодействие – какви „изчисления“ според него стоят в основата на нашето мислене и какво означава това за начина, по който възприемаме света, помним, учим. Както и дали бихме могли да приложим същите „изчисления“ в една мислеща и възприемаща света машина, универсален изкуствен интелект, какъвто все още не е създаден.
Хокинс разглежда и защо езикови модели, които се основават на статистика, като GhatGPT според него не са истински изкуствен интелект и защо все още не сме достигнали до етапа на създаването на такъв.
Макар и книгата да излиза на английски преди революционния пробив на GhatGPT и конкурентните му продукти, в „1000 мозъка“ е описан и начинът на работа на подобни модели на по-ранен етап на развитието им и е проследена цялата история на областта на машинния интелект.
Сред страниците на това забележително издание ще откриете и отговор и защо не бива да се чувстваме застрашени от самия изкуствен интелект и защо фантастичните сценарии как той превзема света са нереалистични. Подобно на много други технологии и тук, според Хокинс, основната заплаха идва от хората, които ги използват.
Написана на достъпен и забавен език, „1000 мозъка“ от Джеф Хокисн напомня, че ние сме първият вид на Земята, който се определя от интелекта и знанието си, а не от гените си. И изборът, пред който сме изправени, когато мислим за бъдещето, е само как да се възползваме от нововъзникналия си интелект, за да продължи да се развива цивилизацията ни.
Джеф Хокинс е един от пионерите на информационната революция. Създател на един от първите таблети в историята – GriDPad, още в края на 80-те години на XX век, и на дигиталния личен асистент Palm – през 1996 г., той предрича ерата на смартфоните и таблетите.
По-късно той се преориентира към неврологията и започва да изследва работата на мозъчната кора. В началото на новия век основава фондация и компания, които си поставят цел да разберат алгоритъма на работа на мозъчната кора, така че да могат да приложат знанието при евентуално изграждане на изкуствен интелект.
ИЗ „1000 мозъка: Нова теория за интелекта“ от Джеф Хокинс
ЧАСТ 2
Интелектът на машината
В своята прочута книга „Структурата на научните революции[1]“ историкът Томас Кун твърди, че по-голямата част от научния напредък се основава на широко приети теоретични рамки, които той нарича научни парадигми. Понякога установената парадигма бива свалена и заменена с нова – което Кун нарича научна революция.
Днес в много подразделения на невронауката има установени парадигми, например за начина, по който е еволюирал мозъкът, за свързаните с мозъка заболявания, за решетъчните клетки и клетките за място. Учените, които работят в тези области, ползват обща терминология и експериментални методи и са единодушни относно въпросите, чиито отговори търсят. Няма обаче общоприета парадигма за неокортекса и интелекта. Няма голямо единодушие за това какво прави неокортексът или дори на какви въпроси би трябвало да се опитаме да отговорим. Кун би казал, че изучаването на интелекта и неокортекса е в предпарадигмално състояние.
В първата част на тази книга аз представих една нова теория за начина, по който работи неокортексът, и какво означава да бъдеш интелигентен. Би могло да се каже, че предлагам парадигма за изучаването на неокортекса. Уверен съм, че тази теория е до голяма степен вярна, но важното е, че тя е и проверима. Текущи и бъдещи експерименти ще ни кажат кои части от теорията са верни и кои имат нужда от преправяне.
В тази втора част ще опиша как нашата нова теория ще повлияе на бъдещето на изкуствения интелект. Изследванията по ИИ имат установена парадигма, едно общо множество от методи, така наречените изкуствени невронни мрежи. Учените, занимаващи се с ИИ, имат обща терминология и цели, което е позволило на областта да бележи постоянен напредък през последните години.
Теорията за хилядата мозъка предвижда, че бъдещето на интелекта на машината ще е значително по-различно от онова, което повечето практикуващи специалисти по ИИ си представят днес. Смятам, че ИИ е готов за научна революция, а принципите на интелекта, които вече описах, ще бъдат основата за тази революция.
Имам известни колебания, докато пиша това, заради един случай в началото на кариерата ми, когато говорех за бъдещето на компютрите. Думите ми не се приеха добре.
Малко след като основах „Палм Компютинг“, бях поканен да изнеса лекция в „Интел“. Веднъж годишно „Интел“ водеше няколкостотин от висшите си служители в Силициевата долина на тридневна планова среща. Като част от тези срещи бяха канени и няколко външни хора, които да говорят пред цялата група, и през 1992 г. един от тези оратори бях аз. Сметнах го за чест. „Интел“ беше начело в революцията на персоналните компютри и беше една от най-уважаваните и могъщи компании в света. Моята компания, „Палм“, беше малък стартъп, който още не беше представил първия си продукт. Щях да говоря за бъдещето на персоналните компютри.
Аз изказах предположението, че бъдещето на персоналните компютри ще бъде доминирано от компютри, достатъчно малки, за да се поберат в джоба ви. Тези устройства ще струват някъде между петстотин и хиляда долара и ще работя по цял ден с батерия. За милиарди хора по света джобният компютър ще е единственият, който притежават. Според мен този преход беше неизбежен. Милиарди хора искаха достъп до компютри, но лаптопите и настолните компютри бяха прекалено скъпи и прекалено трудни за ползване. Аз виждах неудържима тенденция в посока към джобните компютри, които бяха по-лесни за употреба и по-малко скъпи.
По онова време имаше стотици милиони персонални компютри – настолни и лаптопи. „Интел“ продаваше процесори за повечето от тях. Средностатистическият процесорен чип струваше около четиристотин долара и харчеше прекалено много ток, за да бъде ползван в джобен компютър с батерия. Аз подхвърлих на мениджърите в „Интел“, че ако искат да запазят лидерството си в персоналните компютри, би трябвало да се съсредоточат върху три области – да намалят електропотреблението, да смалят чиповете и да измислят как да печелят от продукт, който се продава за по-малко от хиляда долара. Тонът на речта ми беше сдържан, а не рязък. Беше нещо от рода на: „О, между другото, смятам, че ще се случи следното, и може би не е зле да помислите за последствията“.
След като приключих речта си, дойде ред на въпросите от публиката. Всички седяха на масите си за обяд и храната нямаше да бъде сервирана, докато не приключех, така че не очаквах да получа много въпроси. Спомням си един. Някакъв мъж стана и попита с леко подигравателен тон, както ми се стори: „За какво ще ползват хората тези джобни компютри?“. Беше трудно да се отговори на този въпрос.
По онова време персоналните компютри се използваха предимно за текстообработка, таблици и бази данни. Никое от тези приложения не беше подходящо за джобен компютър с малък екран и без клавиатура. Логиката ми говореше, че джобните компютри ще се ползват най-вече за достъп до информация, а не за създаването ѝ, и това беше отговорът, който дадох. Казах, че достъпът до календара и бележника с адресите ви ще е сред първите приложения, но знаех, че това не е достатъчно, за да бъдат преобразени персоналните компютри. Казах, че ще открием нови приложения, които ще са по-важни.
Не забравяйте, че в началото на 1992 г. нямаше дигитална музика, нямаше цифрова фотография, уай фай, блутут или данни в мобилни телефони. Първият потребителски браузър все още предстоеше да бъде изобретен и съответно аз не бих могъл да си представя приложенията, базирани на него. Знаех обаче, че хората винаги искат повече информация и че ние някак си щяхме да измислим как да я предоставим на мобилните компютри.
След като приключих с приказките, бях сложен на една маса с д-р Гордън Мур, легендарния основател на „Интел“. Масата беше кръгла, за десетина души. Попитах д-р Мур какво мисли за речта ми. Всички млъкнаха, за да чуят какво ще каже. Той избегна прекия отговор, а после отбягваше и да говори с мен до края на вечерята. Скоро стана ясно, че нито той, нито някой друг на масата вярваше в онова, което бях казал.
Бях разтърсен от това преживяване. Ако не можех да убедя най-умните и най-преуспели хора в компютърния бранш дори да помислят върху моето предположение, значи може би грешах или може би преходът към джобни компютри щеше да е много по-труден, отколкото си представях. Реших, че най-добрият път за мен е да се фокусирам върху създаването на джобни компютри, без да се тревожа какво мислят останалите. От този ден нататък избягвах да изнасям „визионерски“ речи за бъдещето на компютрите и вместо това правех колкото се може повече за сбъдването му.
Днес се намирам в подобна ситуация. Оттук нататък в тази книга ще опиша едно бъдеще, различно от онова, което повечето хора, всъщност повечето експерти, очакват. Първо ще опиша едно бъдеще на изкуствения интелект, което е в разрез с нагласите на повечето лидери в областта на ИИ, а след това, в част 3, ще опиша бъдещето на човечеството по начин, за който вероятно никога не сте се замисляли. Разбира се, може и да греша – да се предсказва бъдещето, е пословично трудно. Но за мен идеите, които се каня да представя, изглеждат неизбежни, по-скоро като логически заключения, отколкото като догадки. Обаче, както сочи опитът ми с „Интел“ отпреди много години, може да не съм в състояние да убедя всекиго. Ще положа всички усилия и ви моля да подходите непредубедено.
В следващите четири глави ще говоря за бъдещето на изкуствения интелект. ИИ в момента изживява ренесанс. Това е една от най-актуалните технологични области. Всеки ден сякаш носи нови приложения, нови инвестиции и по-добри резултати. Областта на ИИ е доминирана от изкуствените невронни мрежи, макар че те изобщо не приличат на мрежите от неврони, които виждаме в мозъка. Аз ще се опитам да докажа, че бъдещето на ИИ ще се основава на принципи, различни от прилаганите днес, принципи, които имитират по-добре мозъка. За да създадем наистина интелигентни машини, трябва да ги проектираме да следват принципите, които изложих в първата част на книгата.
Аз не знам какви ще са бъдещите приложения на ИИ. Но подобно на прехода в областта на персоналните компютри в посока към джобни устройства, смятам прехода на ИИ към принципи, базиращи се на мозъка, за неизбежен.
[1] Структурата на научните революции, Томас Кун, превод Иванка Томова, изд. Изток-Запад, 2016. – Б.р.128
Публикувай коментар
