В опасен свят, където технологиите могат да проследят всяко твое движение, ни изстрелва провокативният технотрилър „Нулиране“ от номинирания за четири награди „Оскар“ сценарист и писател – Антъни Маккартън.
В този високоскоростен роман почитателите на книгите на Майкъл Крайтън и спекулативния сериал на Netflix „Black Mirror“ са поканени да станат свидетели на едно близко бъдеще, в което системите за наблюдение са толкова напреднали, че представата за „Големия брат“ на Оруел далеч не изглежда толкова фантастична.
Остава да бъде направен само един последен бета-тест, преди системата да започне да наблюдава всичко и всички – разбира се, за тяхна собствена безопасност. Шеметна игра, която най-после ще отговори на вечния въпрос: „Има ли шанс човечеството пред всесилната власт на технологиите?“. Ще разберем това след 3… 2… 1… Готови ли сте за „Нулиране“?
Десет души са избрани на привидно случаен принцип, за да участват в първия тест на „Фюжън“ – нова система за сигурност и наблюдение. Всеки, който успее да измами системата, получава три милиона долара.
В уречения час участниците – или Нулите, както ги нарича екипът – имат 2 часа, за да изключат всички връзки с мрежата, да се сбогуват с близките и приятелите си и да изчезнат безследно. След това те имат 30 дни да се изплъзнат от високотехнологичните кибердетективи с най-съвременно оборудване, които тръгват по петите им.
За създателите на „Фюжън“ залогът е огромен – ако заловят всички, ще получат достъп до ресурсите на американското правителство, за да създадат най-съвършения софтуер за проследяване и сигурност.
Една от участничките е библиотекарката Кейтлин Дей. Избрана да бъде лесна мишена, Кейтлин би трябвало да е от първите, които ще отпаднат от надпреварата. Но когато тя започва да проявява неочаквани таланти в това да остане скрита от радарите, става ясно, че участието ѝ в играта съвсем не е случайно… А подбудите ѝ са далеч по-лични, отколкото някой може да предположи.
Може ли „случаен“ гражданин да надхитри шпионска система за милиарди и най-опитните експерти на света?
Феновете на „Играч първи, приготви се“ и „Аз, роботът“ ще се влюбят в този изпълнен с екшън спекулативен роман, който едновременно предизвиква ума, ускорява пулса и поднася плашещо предупреждение за бъдещето на технологиите.
Изпълнен с изненадващи обрати, много хумор, завладяващ сюжет и една от най-добре изградените главни героини, които сте чели от много време насам, „Нулиране“ на Антъни Маккартън доказва, че висококачественият трилър няма нужда от кървави убийства, за да бъде напълно ужасяващ. Нужно е само да погледнете телефона си…
Из „Нулиране“ на Антъни Маккартън
7 дни по-късно: 20 минути преди „Нулирането“
Централата на „Фюжън“, Вашингтон
На 1 май, в дванайсет без двайсет, Джъстин Амари, още незакусил и разчорлен, е посрещнат от група хора пред централата на „Фюжън“ – частен комплекс, изникнал със странна скорост предишната година в близост до Макферсън Скуеър. Вестникарските заглавия мистериозно коментират: „Милиардерът от Силициевата долината Сай Бакстър купува цял квартал в центъра на Вашингтон. Прекарва все повече време в града, причините са неизвестни“.
Джъстин забелязва сред лицата Ерика Кугън, дясната ръка на Сай. Тя е известна почти колкото Бакстър, съосновател е заедно с него на WorldShare, компанията майка на „Фюжън“, и притежава огромна власт, макар и по свой собствен, сдържан начин.
– Притесняваш ли се? – пита я Джъстин, отивайки до нея. Въпросът изненадва Ерика и я кара да се усмихне.
– Имам вяра в Сай и в крайния успех – отвръща тя. Гласът ѝ е тих, а от тексаския ѝ акцент е останала само бегла следа. – Но днес наистина съм напрегната. Това нещо е голямо. Огромно.
Заедно с другите високопоставени гости двамата минават през фоайето от стъкло и стомана. Следват пропускателни пунктове с висока степен на сигурност, а после свръхзащитената зона, където не са разрешени 14 лаптопи, мобилни телефони, фитнес гривни, скрити записващи устройства в химикалките и дори дигитален прах по обувките. В контролния център на приземния етаж са разположени специализираните екипи. Подобното на атриум помещение, поддържано от висяща метална конструкция, си е заслужило прякора Празнотата.
Неговите мащаби продължават да шокират Джъстин – дотолкова, че по гърба му пробягват мравки. Гигантската зала е запълнена от екрани и редици бюра, зад които седят безброй гениални инженери, разузнавателни агенти, програмисти, хакери и анализатори от частния и публичния сектор – все пехотинци на инициативата „Фюжън“. От подиума на първия етаж, подобно на капитан Кърк от „Стар Трек“, трептящият от гордост и възбуда Сай Бакстър наблюдава величественото си творение.
Всъщност аз съм този, който трябва да се притеснява, казва си Джъстин. Преди всичко моят задник е заложен на карта.
Всички монитори – като се започне от десктопите и се стигне до огромните екрани на задната стена – са черни и спящи. Тънещи в очакване да бъдат събудени.
Джъстин поглежда ръчния си часовник. Още петнайсет минути и петдесет и девет секунди… петдесет и осем… петдесет и седем…
Щом му дават знак, също се изкачва на подиума. Сай е официално облечен, явно решил да спести на присъстващите обичайното си небрежно облекло, състоящо се от маратонки, протрити дънки и тениска с вдъхновяващ надпис от рода на ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ?
Там е и шефът на Джъстин, д-р Бърт Уокър, заместник-директор на ЦРУ за наука и технологии. Двамата със Сай изглеждат така, сякаш току-що са открили Теорията на всичко. Редом с тях стои д-р Сандра Клиф, предшественичка на Уокър, а понастоящем изпълнителен директор на частна компания за анализ на заплахи. Тя има недоволния вид на жена, която не е сигурна, че всичко това е чак толкова велика идея.
Уокър се озърта наоколо, сякаш търси тържествена лента, която да пререже. Сбъркал си епохата, Бърт, мисли си Джъстин. Вече няма ленти и фанфари. Стартът на този епохален бета-тест ще бъде даден с едно прозаично щракване на компютърната мишка. То, от своя страна, ще задейства десетте избрани кандидати в отчаян опит да се изгубят. Да изчезнат бързо от полезрението на радарите, без да оставят и следа. Но това няма да е лесно – Сай Бакстър и неговият екип от кибердетективи са оборудвани по-добре от когото и да било в човешката история, за да ги намерят.
Всеки от десетте участници – или Нулите, както ги нарича екипът – разполага само с два часа преднина, за да активира своята стратегия, каквато и да е тя. После преследването от страна на „Фюжън“ започва с всичка сила.
– Няколко кратки думи, преди да започнем – казва с пресилена тържественост Сай. На четиресет и пет, той все още има момчешки вид и стои леко приведен напред, сякаш постоянно е готов да побегне. – Първо, искам да благодаря на нашите приятели от ЦРУ за историческото публично-частно партньорство. – Очите му преминават през Джъстин и се спират с многозначително кимване върху Уокър и Клиф. – Благодарен съм, разбира се, и на всички инвеститори, които ни се довериха, някои от тях са тук днес. – Ново кимване към костюмираните посетители в предната част на публиката. – Но най-вече отправям благодарности към екипа на „Фюжън“ за неуморната работа и неизчерпаемия талант.
Присъстващите служители го аплодират. Сред тях има експерти в съответните области, оборудвани с най-модерни технологични оръжия и с широки юрисдикционни правомощия. Те наброяват близо хиляда в централата, но са подсилени от още хиляди навън – от Екипите за залавяне, разпръснати по цялата карта и готови за действие. Сай Бакстър им е повтарял до втръсване, че се очаква да впечатлят наблюдателите както с бързината на успеха, така и със средствата за постигането му.
– Предстои ни сериозна работа. Следващите трийсет дни ще определят съдбата на десетгодишен ангажимент от страна на ЦРУ да финансира този проект, сливащ мощта на държавното разузнаване с изобретателността на свободния пазар. – Сай прави пауза и вни[1]мателно претегля следващите си думи. – Всичко, което виждате пред себе си – той обгръща с широк жест атриума, трите подземни етажа, пълни с жужащи сървъри, подредени върху климатизирани стелажи, офисите с деветстотин трийсет и двама подбрани служители, всеки от които стриктно проверен от ЦРУ, стаите за виртуална реалност, отделенията за дронове, изследователската лаборатория и оперативния център, – няма да струва и пет пари, ако се провалим. Лично за мен този проект е най-важната задача, с която някога съм се нагърбвал.
Нови аплодисменти.
– Когато тук присъстващата д-р Сандра Клиф за първи път се обърна към мен с идеята за публично-частно партньорство, което да издигне потенциала за сигурност и наблюдение в тази страна до качествено ново ниво, аз реагирах с думите: „Сигурно ме бъзикате!“.
Смях като по команда в залата.
– Но предполагам, и Орвил Райт е казал нещо подобно на брат си, нали? А също Опенхаймер, когато са му наредили да направи бомба, или Исак Нютон, когато са го попитали коя посока е нагоре.
Още смях.
На лицето му разцъфва изненадващо подкупваща усмивка.
– Няма как да разбереш на какво си способен, докато не опиташ, нали? Нормално е отначало да възкликнеш „няма начин“. Въпреки всички усилия, положени от хората в тази стая, още не сме сто процента сигурни, че ще успеем. Затова се налага и този бета-тест. Така че нека запрятаме ръкави и се да залавяме за работа.
Продължителни аплодисменти. Сай обича тези хора и те го обичат в отговор, по осезаеми причини.
Джъстин хвърля бегъл поглед към Сай и се чуди колко богат е той всъщност. Никой не е напълно сигурен. Подробностите в биографията му са оскъдни. Липсва яснота дори по въпроса къде е роден. Сай твърди, че в Чикаго, но досега не е показал акт за раждане, който да опровергае слуховете, че словашката му майка го е довела в Съединените щати като седемгодишен. Наскоро фирмата Ravensburger бе пуснала пъзел от хиляда късчета, изобразяващ Сай с ръце на хълбоците пред ракета на Безос, готова да изстреля в орбита сателитите за сигурност на WorldShare. Едва тогава любителите на мозайки се бяха захванали със задачата да сглобят цялостна картина на този човек.
Джъстин го е изучавал отдалеч, събирал е фактите. Профилите в списанията са ласкави и неизменно разкриват дете, което късно се научава да си служи с приборите и да изговаря правилно някои думи, но има коефициент на интелигентност 168. Самотно и често тормозено, прилично изглеждащо въпреки леко асиметричните очи и екземите по лактите и пищялите. Започва отрано да се занимава с компютри, а после яхва технологичната вълна. Докато навърши двайсет и шест, гаражният му бизнес вече се оценява на дванайсет милиарда долара. Базирана на революционни технологии, социалната му мрежа WorldShare се разраства от приятелски обмен на информация („Искате ли да се свържем?“ – „Разбира се, защо не?“) до глобална екосистема. Оттам той поема в различни посоки и налива печалбите си в рискови начинания, сякаш залага на бързи хрътки.
Уолстрийт се влюбва от пръв поглед в далновидния вундеркинд и охотно финансира неговите начинания: киберсигурност, камери за защита на дома, аларми и инструменти за обществено наблюдение, а дори и ко[1]муникационни сателити. След десетилетие той вече е богат като Мидас, но не парадира с това – не присъства на парижки модни ревюта, няма холивудски приятели, гигантски яхти и частни самолети. Просто тихо, без излишна публичност залага на зелено и здравословно земно, а защо не и междупланетно бъдеще. Финансира изследвания за слънчева енергия, удължаване на жи[1]вота на батериите и прозрачна криптовалута за Федералния резерв, а в същото време разработва модулни ядрени реактори, за да сложи край на нефтената епоха. Това, което кара някои да обичат Сай и да го намират за привлекателен независимо от ума и богатството му, е, че той сякаш наистина иска да помогне на света, докато може просто да се носи по течението. Или да се изстреля в Космоса.
Освен че е работохолик, отделя време и за личен живот – свири на бас китара в любителска рок група и два пъти седмично играе тенис на обществения корт в Пало Алто. Никога не е бил романтично свързан с друга жена освен с Ерика Кугън. Споделя пред списание Men’s Health, че намира нужното равновесие в медитацията. Може да стои часове наред в поза лотос и да издържа в поза дъска над четвърт час (когато медиите оспорват последното, излъчва на живо двайсет и три минутен отговор). В крайна сметка се превръща в култов герой – едновременно умен, добър и преливащ от добро здраве.
Трябва да се признае, казва си Джъстин, че не е лесно в днешната скептична епоха да спечелиш толкова много, без да настроиш почти никого срещу себе си. Поредното доказателство, че каквото и да правиш, е добре да го пазиш в дълбока, дълбока тайна.
Публикувай коментар
