Православната църква отбелязва на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
История на празника
Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
Намерената реликва е разделена на две части. Единият е оставен в Йерусалим, другият е изпратен в Константинопол на императора от неговата майка. Историята на Йерусалимския фрагмент завършва през 1187 г., когато кръстоносците го вземат със себе си, за да се бият с армията на Саладин. Под въпрос остава и съдбата на цариградската част. Според една от версиите той е бил откраднат от венецианците по време на разграбването на византийската столица през 1204 г. и след това препродаден. Според друга светинята е била съхранявана в Константинопол до идването на турците през 1453 г. Според третата версия Кръстът постоянно е бил фрагментиран, така че частиците му могат да бъдат намерени в различни части на Европа.
В Русия се смята, че частици от Светия кръст се съхраняват в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Нижни Новгород и Иваново и др. А през 2006 г. частица от Кръста дори беше изпратена в околоземна орбита. Вярва се, че частица от кръста е заровена и у нас – в Кръстова гора, Родопите (на 6 км от село Борово).
Легендата за намирането на кръста се основава на трудовете на Амвросий от Милано, Евсевий от Кесария, Сократ Схоластик и Руфин от Аквилея, живели през 4-5 век сл. Хр. А през 13 век тези текстове са комбинирани с фолклорни приказки в най-популярната книга след Библията в средновековна Европа – Златната легенда.
Много изследователи смятат версията за намирането на кръста от Елена за легенда, позовавайки се на факта, че първото споменаване на намирането на кръста се появява едва в края на 4 век. Освен това фактът за намирането на Животворящия кръст не е отразен по никакъв начин в оцелелия пътеводител за Светите земи. Редица изследователи са стигнали до извода, че култът към Животворящия кръст е възникнал между 333 г. и средата на 4 век.
На този ден християните си спомнят не само легендата за търсенето на Кръста край Голгота, но и връщането на Животворящия кръст от Персия, където е бил в плен от 614 г. – 14 години. През 628 г. гръцкият император Ираклий побеждава персите и връща светинята в Йерусалим. И двете събития са обединени от факта, че Кръстът е издигнат пред очите на хората.
Според църковните канони поклонението пред Кръста Господен се извършва четири пъти в годината, освен на Кръстовден, то се прави на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна неделя), на Велики петък, както и на 1 август.
Традиции и обичаи на празника
В деня на Въздвижение на Кръста Господен е необходимо всенощно бдение и литургия. Централното събитие е празничното богослужение в навечерието на празника – бдението. Интересно е, че по време на утреня за въздвижение на кръста Евангелието се чете не в средата на църквата, а в олтара.
Кулминацията на празника е когато първосвещеникът или епископът, облечен в пурпурни одежди, изнася кръста. Всички молещи се в храма целуват светинята, а предстоятелят ги помазва с миро. По време на общото поклонение на Кръста се пее тропарът: „На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето възкресение славим“.
У нас хиляди вярващи прекарват нощта под открито небе в молитва за здраве – вечерта на 13 срещу 14 септември. Според вярванията в точно в 12 полунощ небето се отваря и всички молитви са чути. На празника се прави и водосвет. По стар обичай свещениците поръсват домовете с осветената вода.
Въздвижение на Кръста Господен се пада по време на строг пост. Месото, рибата, яйцата и млечните продукти са изключени от диетата. Но растителното масло е разрешено.
Кой празнува днес?
Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.