Традиционно, в навечерието на Кръстовден хиляди вярващи се стичат към едно от най-магичните места в България – Кръстова гора, за да прекарат нощта под откритото небе. Така те измолват здраве за себе си и близките си.
Според поверието точно в 12 часа вечерта срещу празника небето се отваря, Господ слиза на земята и всички молитви са чувани, а желанията ще бъдат сбъднати. Кръстовден е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст. А точно тук – на Кръстова гора, се вярва, че е заровена и частица от кръста, на който е разпнат Исус Христос.
Къде се намира Кръстова гора?
Кръстова гора е местност в община Лъки, Родопите, на която е построен манастирският комплекс “Света Троица”. Разположена е в най-южната част на област Пловдив, в направление юг – изток, на територията на община Лъки, в землищата на село Белица и село Борово. До нея се стига, като от пътя Пловдив – Чепеларе се отбива наляво покрай Юговското ханче по пътя за Лъки. Пътят до горе е асфалтиран, но е стръмен и с тесен, с много завои. Заради това се пътува бавно, а на шофьорите често се налага да спират и изчакват насрещно идващите, тъй като няма достатъчно разстояние, за да се разминат.
Легендата за Христовия кръст
Според легендата на това място и днес се пази част от кръста, на който е разпънат Исус. Самата легенда стига до нас чрез “видение” на Йордан Дрянков, скромен, честен и много религиозен човек. Йордан Дрянков се отказва рано от светските блага и се посвещава на Господ. Често получава видения, за едно от които разказва лично на цар Борис III. Това видение Йордан получава, след като прекарва на връх Кръстов една нощ, където някога се издигал манастир, разказва Actualno.com.
Елена, майката на император Константин, построява великолепен храм на Голготския хълм. Когато работниците започват да копаят, откриват основите на трите кръста – на Исус и на двамата разбойници. Никой не може да познае кой от трите кръста е този на Христос. През това време минава погребална процесия. Елена допира два от кръстовете до ковчега и нищо не се случва. Когато доближава до ковчега третия кръст става чудо. Мъртвецът се съживява и изправя.
Всички се втурнат да целуват Христовия кръст. От всички краища на света започват да се стичат християни да го докоснат. В тези древни времена придвижването на хората става трудно, затова християните решават да разделят кръста на три части, за да може повече хора да го стигат лесно. Трите парчета са занесени в Рим, Йерусалим и Константинопол.
Руският император праща пратеници в Истанбул с големи дарове за султана срещу кръста. Така и става. Пратениците получават дървения кръст. Когато майката на султана разбира какво е сторил синът й, веднага изпраща хора да си го върнат, но, за съжаление това се оказва трудна мисия. Когато руските пратеници разбират, че ги преследват, сменят маршрута и потеглят към Средните Родопи. Предават парчето от Христовия кръст на монасите от манастира на върха, надявайки се след време да се върнат за него. Местните монаси скриват парчето от кръста в манастирско скривалище. След време турците нападат манастира и го разрушават до основи. Във видението на Йордан му казват, че на хълма трябва да се постави висок метален кръст в знак на това, че някога е била заровена частица от Христовия кръст.
Срещата с царя
Йордан Дрянков се среща лично с цар Борис III и му разказва за видението си. По това време при царя се намира подполковник Величков от запаса, който споделя, че също получил видение от Бог – как точно трябва да изглежда металният кръст. Царят нарежда да се излее 66-килограмов метален кръст (удвоената Христова възраст), а разходите да се поделят между царя и подполковника.
Чудеса на връх Кръстов
На 1 май 1936 г. на връх Кръстов се поставя металният кръст. След церемонията по освещаването му, се появява бяло гълъбче, което каца на менчето със светената вода и излита към западното възвишение на Кръстов връх. Йордан Дрянков казва на хората да последват гълъба, който ще им покаже старото манастирско аязмо.
И се случва чудо. Гълъбчето каца на скала, под която, след разчистването, бликва вода. Тук е издигнат втори метален кръст, има и малък параклис от дарители. През 1994 г. кръстът от цар Борис III изчезва мистериозно и пак така странно е намерен в гората. Поставен е в новопостроен храм. На мястото на стария кръст е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 кг.
Кръстовден и силата на вярата
Всяка година в навечерието на 14 септември, когато се отбелязва църковният празник “Въздвижение на Светия кръст Господен” хиляди вярващи се стичат на това свято място с надежда за здраве и изцеление на близките си. Хората вярват, че на камъчетата на Кръстовия връх има изобразени кръстове, които носят късмет.
В храма “Покров на Света Богородица” вярващите могат да присъстват на нощна литургия. Тя започва в 0:00 часа и приключва около 2:00 часа след полунощ. Казват, че енергията на Святото място е най-силна на Кръстов ден – 13 срещу 14 Септември всяка година.
По време на литургия в църквата хората носят питка, върху която слагат свещ. След като бъде осветен хляба, той се раздава на присъстващите. Носят се и дрехи за освещаване по време на литургията. След това се преспива с осветена дреха на самата Кръстова гора или тя се дава на болен да я облече, за да си отидат неговите болести и проблеми.
Някои от поклонници споделят, че след литургия на небето се появявал образът на целия Eрусалим, сияещ сред звездите. Други разказват, че нощем над храма видели да виси светещ огромен кръст. По време на вечерня понякога се чували песните и стъпките на дванадесетте монаси, които били посечени през 17-ти век от турците заради отказа им да предадат вярата си.
Чудодейният дъб на Кръстова гора също е едно от невероятните места там, който се посещава за здраве и изцеление. Той се намира до лечебното аязмо, от което вярващите си наливат и пият вода.
Клоните на дъба са сплетени по интересен начин – образуват кръгъл отвор, като се вярва, че през него могат да минат единствено праведните. В дънера на дървото пък има множество малки хралупи. Вярващите пъхат вътре ръцете си, за да се заредят със сила и да получат помощ от вълшебното място.
Публикувай коментар
