Учените спорят – коя от древните цивилизации е най-древна? Ако преди отговорът е бил очевиден, то днес има няколко съперници за това звание. Безброй цивилизации са се издигали и загивали през хилядолетията. Но коя от тях е най-древната?
Преди около 30 години отговорът на този въпрос изглеждаше ясен. Около 4000 г. пр.н.е. възниква най-ранната фаза на шумерската култура в региона на Месопотамия – предимно там, където сега е Ирак. Шумерите са получили името си от древния град Шумер, който е бил на няколко километра южно от съвременния град Кут, в Източен Ирак, пише в материал Actualno.com
Археолозите смятат за най-ранната шумерска фаза периода на Урук – древният град Урук се намира на около 80 километра на югозапад и там са открити много от най-старите шумерски артефакти, пише Live Science. Но доказателствата, открити през последните няколко десетилетия, показват, че шумерите имат няколко конкуренти, включително Древен Египет, за титлата „най-стара цивилизация“.
Дефиницията за това какво прави една цивилизация такава е неясна, но като цяло културата трябва да притежава няколко отличителни черти, по-специално градове, напояване и писменост; а шумерите са имали и трите. След около 2000 г. пр.н.е. шумерската цивилизация води директно към вавилонската цивилизация в Месопотамия, на която се приписва откриването на тригонометрия и прости, квадратни и кубични числа – концепции, доразвити от древните гърци повече от 1000 години по-късно.
На шумерите се приписва и религията – те са издигали храмове, наречени зикурати, в своите градове и са създавали жречески касти, посветени на ритуалното поклонение на определени божества, както твърди американският историк Самюъл Ноа Крамър. Кой бог е най-могъщият, в обширния шумерски пантеон е зависело от мястото и времето: богът на небето Ану например е бил популярен в ранния Урук, докато богът на бурята Енлил е почитан в Шумер. Инана – „Кралицата на небето“ – първоначално е била богиня на плодородието в Урук; поклонението пред нея се е разпространило в други месопотамски градове, където тя била известна като Ищар и може да е повлияла на богините на по-късните цивилизации – като Астарта сред хетите и гръцката Афродита.
История, много подобна на тази за библейския Ной, който построил ковчег и го напълнил с животни, за да запази семейството си по време на голямо наводнение, причинено от божествения гняв, е разказана в Епоса за Гилгамеш. Археолозите смятат, че това е шумерска история от около 2150 г. пр.н.е. – векове преди да бъде написана версията на иврит.
Някои учени твърдят, че други цивилизации може да са толкова стари или дори по-стари от тази на шумерите. Поради десетилетията война и безредици в Ирак археолозите не са имали достъп до много месопотамски обекти, но египтолозите продължават да копаят. Резултатът е, че археолозите в Египет вече са открили писания, точно както най-ранните писания от Шумер, което предполага, че най-старата фаза на древната египетска цивилизация се е появила приблизително по същото време като най-ранната фаза на шумерската цивилизация: около 4000 г. пр.н.е.
Друга възможност е цивилизацията от долината на Инд, възникнала в части от днешен Афганистан, Пакистан и Северозападна Индия и датираща от най-малко 3300 г. пр.н.е., според най-ранните артефакти, открити там. Но археолозите смятат, че може да открият много по-ранни артефакти в долината на Инд. Според изследователите ранната търговия по бреговете на Индийския океан е помогнала на тези най-ранни цивилизации – египетската край Червено море, шумерската в северния край на Персийския залив и цивилизацията от долината на Инд по на изток – да се развият, като са носили ресурси и идеи от по-далеч.