Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос и става един от главните герои в историята на религията. Учени и теолози все още спорят за това какъв статус е притежавал, защо неговите последователи понякога са били против учениците на Исус, пише РИА Новости, цитирана от Actualno.com.
Далечни роднини
Може би на нито една друга евангелска фигура не се обръща толкова внимание в църковния календар. На Йоан Кръстител са посветени цели шест църковни празника: денят след кръщението на Спасителя – Ивановден, 23 септември – Зачатие на св. Йоан Предтеча, 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден), 29 август – Отсичане на главата на св. Йоан Кръстител (Секновение), 24 февруари – Първо и Второ намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител, 25 май – Трето намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител.
Още: Ивановден е!
Според Евангелието, след като Йоан потапя Исус Христос във водите на река Йордан, на присъстващите се разкриват и трите лица на Троицата: Бог Отец, Бог Син и Светият Дух. Освен това в християнството Йоан се смята за последния и най-велик от пророците, които предсказват идването на Месията. Оттук идва и другото му име – Предтеча. И в Писанието той е наречен „най-великият от родените от жени”, тоест само Исус Христос е по-високо от него.
Дори в ранните християнски времена този факт предизвиква противоречия: кой е Йоан Кръстител? Ако той е само предвестник на Спасителя, тогава защо много хора го следват и Христос е кръстен от него, а не обратното? И ако той е „най-великият сред хората“, тогава защо Свещеното писание и традицията не му обръщат такова голямо внимание?
И още една подробност, която изследователите подчертават: Исус и Йоан са били далечни роднини. Освен това те, най-вероятно, дори външно си приличали много – това се доказва от факта, че Христос често е бил бъркан с Йоан. В началото на ХХ век това дало повод на редица учени да заявят, че Предтечата изобщо не е съществувал.
„Влияние върху масите“
Впрочем с появата на нови данни повечето изследователи престанали да се съмняват в историчността на Кръстителя. Фактът, че той действително е съществувал, се доказва и от записките на историка от I век Йосиф Флавий, чиито възгледи за християнството били неутрални.
„Някои юдеи видяха в унищожаването на войската на Ирод (Антипа) напълно справедливо наказание от страна на Господа Бога за убийството на Йоан, когото наричаха Кръстител. Ирод умъртви този праведен човек, който убеждаваше юдеите да водят добродетелен начин на живот, да бъдат справедливи един към друг, да имат благочестиво чувство към Предвечното, да се събират за измиване.
При такива условия (както учи Йоан) измиването е угодно за Господа, тъй като към това средство те прибягват не за изкупление на различни грехове, но за освещаване на своето тяло, още повече че душите предварително ще успеят да се очистят, тъй като мнозина се стичаха при проповедника, чието учение ги е издигнало. Ирод се страхуваше неговото (на Кръстителя) огромно влияние върху масите, които напълно му се подчиняваха, да не доведе до някакви усложнения. Затова тетрархът предпочете да предотврати това, като хвана Йоан и го екзекутира, преди да успее да се разкае, когато ще бъде твърде късно“, пише Флавий.
Самият факт, че царят вдига оръжие срещу пророка, говори за популярността на неговото учение. Но къде точно е проповядвал Йоан Кръстител?
През I век след Христа Палестина е под владичеството на Римската империя. Окупационната власт обаче, според убеждението на древните юдеи, поставя подконтролни ѝ царе в различни области, така че те пряко управляват хората. В районите на Галилея (северозападно от днешен Израел) и Перея (западната част на Йордания) Ирод Антипа управлява до около 39 г. сл.Хр. Според тогавашните закони той можел да екзекутира само онези, които живеят на неговите територии. Това означава, че Йоан Кръстител е проповядвал около река Йордан и в Задйорданската област.
Според Евангелието той бил последван от жителите на Йерусалим и „цяла Юдея“. И мнозина от тях вземали Йоан за пророк Илия, който преди около осем века бил по чуден начин взет на небето в огнена колесница. Древните евреи вярвали, че преди идването на Месията той ще се върне на земята.
„Сравнението на Кръстителя с пророк Илия се засилвало в очите на съвременниците му от факта, че Йоан е живял приблизително по същите места: например в пещера в подножието на планината Джабал Мар Илиас, от която Илия бил отведен на небето“, подчертава йорданският археолог Рустом Мджиян.
И Йоан кръщавал на прохода, по който старозаветните пророци преминавали към Йордан. Това място се нарича Витавара.
Кръщение с огън
Като цяло самият обред на кръщението, извършвано от Йоан, предизвиква много спорове сред учените. В онази епоха е имало много т.нар. кръщелни секти, които правели измиването основен ритуал. Смята се, че в своите практики те са копирали подобен обред, изпълняван от първосвещениците на Йерусалимския храм.
Йоан е син на първосвещеника Захарий, което дава основание на изследователите да го смятат за лидер на едно от „кръщелните движения“. Всички те отричали традиционния юдаизъм, смятайки, че е възможно човек да се моли и да прави жертви извън пределите на Йерусалимския храм.
Според Йосиф Флавий едновременно с Предтечата в Палестина е живял учител на име Бан – той също призовавал за „кръщение с вода“. Но ето какво отличава Йоан от Бан: той проповядва не просто кръщението, а настъпването на новите времена. Предтечата говорел на своите последователи, които смятали Йоан за велик пророк, че скоро ще дойде някой по-силен от него.
„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.“ (Матей 3)
Аналогични линии се срещат в ръкописи, открити близо до западния бряг на Мъртво море в средата на ХХ век. Оказало се, че те са оставени от членовее на тайния религиозен орден на есеите, които официалният юдаизъм смятал за еретици. Учените били поразени, че съдържанието на „Кумранските свитъци“ в много отношения отразява Евангелието, особено на онези места, където се цитират думите на Йоан Кръстител.
Този факт породил версията, че Йоан е бил един от есеите. Известно е например, че неговите ученици непрекъснато спорели с апостолите за това, че техният учител, а не Христос, е Месията.
Интересното е, че „Йоанова общност“ съществува и до днес, точно както преди две хиляди години, под формата на затворена секта. Нейните привърженици наричат себе си мандеи, тоест „притежаващи истинското знание“, което, както твърдят, християните са „извратили“. Те живеят в Южен Ирак в делтата на Ефрат, където се преселили през първите векове на нашата ера. Досега тази секта е малко изучена – членовете ѝ водят уединен живот и говорят собствения си – манда – език. Известно е само, че мандеите носят специални дрехи, правят ритуални измивания и трапези. Тяхното кредо е смесица от християнски, гностически и древни персийски вярвания.
Религиозен новатор
Въпреки сходството между учението на Предтечата и мирогледа на мандеите, между тях има коренна разлика. Именно заради нея много учени се противопоставят на еднозначното причисляване на Йоан към есеите.
„Кумранските ръкописи също съдържат информация за практиката на ритуално измиване. Така че в „Документа от Дамаск“ има указания за количеството и качеството на водата, използвана за измиване: тя трябва да е чиста, трябва да е достатъчна за пълно потапяне. Измиването се свързва с покаяние, очистване от греховете, поддържане на нравствена чистота и встъпване в завет с Бога. Освен това се оповестява есхатологичното очистване от Светия Дух. Нито един от източниците обаче не говори за съществуването на посредник в акта на измиване“- отбелязва в статия библеистът Александър Ткаченко.
Йоан Кръстител е бил точно такъв посредник. А фактът, че Исус е дошъл при него, за да извърши обреда, кара светски учени и теолози да се съмняват, че те са се конкурирали помежду си за последователи.
„Впрочем по време на кръщението си Йоан казва на Исус: „Аз от Тебе трябва да се кръстя, а не обратното.“ Това вече говори, че между тях не е имало съперничество“, казва протойерей Павел Великанов, ръководител на богословския факултет на Московската духовна академия и семинария.
Йоан Кръстител, според богослова, не само подготвял хората за срещата със Спасителя, но и „вълнувал обществеността“. Неговата проповед била коренно различна от останалите учения, съществували по това време.
„По това време е имало много различни харизматици, учители и лъжепророци, наставляващи хората. Но именно Йоан бил този, който изместил акцентите от политически към нравствени. Подготовката за срещата с Христос, учел той, не се състои в създаването на армия за решаване на проблема с римската окупация на Юдея, а в очистване на сърцето, привеждане на начина му на живот към праведно състояние. Именно в такова състояние човек може да разпознае Бога в това, което казва Христос“, обяснява свещеникът.
Именно затова проповедта на Йоан Кръстител била толкова популярна. Това, според теолозите, по-късно става причина християнското учение да излезе далеч извън пределите на отдалечената римска провинция.