От древни времена, още в зората на човешката цивилизация, всички народи на Земята са имали представа за бъдещ Апокалипсис. Идеите за края на света не са просто истории на ужасите, те изобщо не зависят от религията. Смисълът им е много по-дълбок. За хората знанието, че съществуването на околния свят е крайно, е било като определящ фактор за реалността.
Сред най-завладяващите пророчества за предстоящото унищожение на света са Четиримата конници на Апокалипсиса, описани в най-загадъчната книга на Библията – „Откровение“. Какво означават те и как да извлечем зрънцето истина от пророчествата на различните народи? Отговорът на тези въпроси търси Actualno.com.
Ангелите със седем тръби и Четиримата конници на Апокалипсиса
Новозаветната книга „Откровение“ е написана от св. Йоан Богослов по време на заточението му на остров Патмос. Главата за Съдния ден описва Четиримата конници на Апокалипсиса, които сеят хаос и унищожават Земята и човечеството. Обикновено тя се тълкува като исторически период, когато войните, болестите и гладът водят до смъртта на по-голямата част от населението на света.
В Светото писание тези събития са описани с примера на конници, които един след друг излизат в света по волята на Исус Христос. Исус в Откровението се появява като Агнец. Така той е наречен в Йоан 1:29, когато Йоан Кръстител възкликва: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!.
Главата говори за това как Бог взема свитък в дясната си ръка и го запечатва със седем печата. Тяхното последователно снемане завършва с края на света и Второто пришествие на Исус Христос на Земята. Всеки от печатите означава определен, отделен аспект от Апокалипсиса. Първите четири печата се отнасят до конниците, петият разкрива призива на мъчениците за Божия гняв, шестият възвещава поредица от катастрофи и природни бедствия, а седмият призовава седемте Ангели с тръбите. Те носят седемте чаши с Божия гняв, които да се излеят върху грешните и нечестивите. В пророчеството на Йоан Богослов Божият Агнец снема първите четири печата и Четиримата коннице на Апокалипсиса се появяват един след друг, задействайки механизма за очистване на Земята.
Първият конник
И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.Откровение, 6:2
Теолозите често тълкуват различно значението, което се крие зад фигурата на този конник. В крайна сметка той е единственият от всички, чиято роля не е съвсем ясна. Тълкуванията често се въртят главно около епидемии и болести, но има и други мнения. Някои смятат, че белият конник е метафоричен символ на абсолютната праведност. Това обяснение изглежда съвсем логично – в свят, в който властват грехът и злото, праведният предвестник на справедливостта е много подходяща фигура. Той очиства Земята преди края на света. Фактът, че тази интерпретация има право на живот, е показан от короната на главата на конника и белия цвят на дрехите му.
Днес много експерти са склонни да тълкуват фигурата на първия конник или като пряко свързан с Исус Христос, или олицетворение на Него самия, или го виждат като основен символ на Второто Му пришествие на Земята. Тази интерпретация се ражда през XVI век по време на Реформацията. Белият цвят на коня се свързва с божествена чистота и праведност, а лъкът в ръцете му се обяснява като инструмент за справедливо възмездие. Понякога белият конник е свързван със Светия Дух, тоест със самия Господ, в чиито ръце е отмъщението.
Има по-приземена и в същото време по-разпространена версия: белият конник е олицетворение на всеобщото завоевание. Пасажът, отнасящ се до конника, където се казва: той излезе като победител, за да победи, може просто да е пророчество за някой велик завоевател, който ще може да завладее и покори всички народи на земята.
Вторият конник
И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
Червеният конник означава война. Преводите на Библията говорят за „риж“ кон, чийто ездач държи в ръцете си изваден меч, вдигнат нагоре. Червеният цвят е пряка и безусловна индикация за кръвта на жертвите на войната и пламъците на войната, поглъщащи всичко наоколо. Този конник има силата да кара хората да убиват ближния си. Това е символ на глобална и разрушителна война.
Войната винаги и сред всички народи е носила апокалиптичен аспект. Това е директен предвестник на смъртта. В Евангелието от Матей 24: 6 – 7 Исус Христос казва: И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Увеличаването на войните е признак за последните времена. Освен това войната е главният спътник на Антихриста. Не е изненадващо, тъй като войната е въплъщение на абсолютното зло.
Също така някои интерпретации тълкуват фигурата на червения конник като символ на ненавист и агресия. Тези фактори приближават гибелта на човечеството. Божият Агнец разчупва този печат и освобождава всички тези грехове, за да порази нечестивите с огън и меч. Пророчеството за глобална война, която ще връхлети Земята, е ясно описано чрез фигурата на червения конник, на когото е дадена властта свише да отнеме мира от Земята.
Третият конник
…И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.
Фигурата на черния конник също се интерпретира лесно. Той символизира глада. В много култури черното е символ на траур. Свързва се с тъмнината на нощта, кръжащите врани, готови да кълват мърша, както и с всеобщо униние и опустошение. Пише, че конникът има везни в ръцете си. В някои преводи не е везна, а ярем. И двете думи носят отрицателни конотации. Яремът символизира робството, а везните означават строго ограничение на храната.
Библейският стих по-горе гласи, че една сребърна монета (която е била значителна сума пари в древни времена) може да купи само шепа пшеница или три шепи ечемик. Това е илюстрация на това как изглежда гладът. Тогава хлябът бил основното нещо на трапезата и с неговия достатък се е измервало благополучието. В същото време според текста не се променят само цените на зехтина и виното. Тук има две версии: виното, като символ на разврат, само влошава ситуацията с глада или на фона на общия глад и бедност се запазват стоки, които са безполезни и не могат да нахранят никого.
Някои теолози тълкуват пасажа за черния конник като описание на някаква глобална, жестока империя, в която има богат управляващ елит, живеещ в лукс, а останалите хора са потиснати. Висшата каста владее везните. На тях богатите скъпо премерват оскъдната храна, която според тях заслужават нисшите класи. В същото време самите те имат всичко в изобилие. Така пропастта между управляващата класа и народа става толкова голяма, че настъпва Апокалипсис.
Четвъртият конник
И видях, и ето кон блед, и името на седящия на него беше Смърт, и Ад идеше след него; и даде им се власт над четвъртата част на земята да умъртвяват със сабя и с глад, и със смърт, и със зверовете земни.
Последният, четвърти конник допълва случващото се. Той служи като своеобразна драматична кулминация на всичко описано по-рано. Това е най-ужасната и безпощадна фигура, чието име е Смърт. Той е този от всички конници, който се нарича по име, а също и който не носи никакво оръжие. Не е чудно – той самият е това оръжие. Не напразно и конят, и ездачът са описани като бледи. Някои теолози отбелязват естеството на думата, преведена като „блед“, като описание на нещо гниещо, неживо. Четвъртият конник е призован да угаси последната искра живот на Земята.
Този ездач съчетава някои елементи от всички предишни и може да се счита за най-важният от всички. Адът е по петите му, като символ на края. Той е готов да отнеме всички нечестиви грешници. Думите, че на конниците е дадена власт над една четвърт от нашия свят, могат да се тълкуват по различни начини. Това или означава, че всички конници могат да сеят смърт и хаос само върху една четвърт от Земята, или че на всеки от тях е дадена една четвърт.
Пророчеството за Четиримата конници на Апокалипсиса отдавна е източник на вдъхновение за много художници. Изображенията на великите майстори от миналото могат да бъдат отличен източник на визуално представяне на Конниците на Апокалипсиса.
Християните често възприемат Четиримата конници като знамение за Голямата скръб, в която мнозина ще умрат. Четиримата конници са първите от печатите, които са серия от наказания. Това е когато Господ ще съди Земята и дава възможност на хората да се покаят, за да бъдат спасени, преди да умрат.
Това, че съществуват различни интерпретации на всеки от Конниците, се дължи на смяната на епохите, когато хората тълкуват символите в съответствие със своите страхове и обстановка. Съвременните учени, които изучават Библията и Новия завет, също имат своя гледна точка за тези зловещи герои.
Има мнение, че всеки от конниците отразява конкретно събитие или дори значима историческа личност, която се е проявила през първите няколко века от съществуването на християнството. Това е период, изпълнен с гонения, бедствия и смърт, откъдето и не особено жизнеутвърждаващите образи на Конниците.
Публикувай коментар
