Вълшебната способност на книгите да ни пренасят в хиляди магични светове оживява в дебютния фентъзи роман „Книгата на вратите“ от Гарет Браун, който вече грее и на български език във великолепно оформление с красиви цветни порезки.
Интелигентен, многопластов и мрачен, този вълнуващ роман за силата на книгите, любовта и приятелството ще поведе почитателите на „Среднощната библиотека“ на Мат Хейг и „Невидимият живот на Ади Лару“ на В. Е. Шуаб на хипнотично приключение.
Осмелете се да пристъпите сред страниците на „Книгата на вратите“… Но не забравяйте! Някои врати не бива да бъдат отваряни. Защото зад тях се крият тайни, за които много са готови да убият.
На Каси Андрюс тепърва ѝ предстои да разбере това. Работата ѝ в уютна книжарничка в Ню Йорк не е бляскава, но младата жена я обича, защото е усвоила до съвършенство умението да помогне на правилната книга да открие своя читател.
Докато един ден правилната книга сама не открива нея. Съсипана, защото току-що е станала свидетел как любимият ѝ клиент – самотен, но очарователен старец – почива пред очите ѝ, Каси открива, че той ѝ оставил специален подарък – книга.
Но тя не е просто обикновена книга… Тя е „Книгата на вратите“. Книга, която обещава на Каси, че може да превърне всяка врата в портал – и да я отведе на вълшебни приключения (до Венеция само по чорапи, например).
Но „Книгата на вратите“ поставя мишена на гърба ѝ. Защото има много дълъг списък от хора, които биха направили всичко, за да се възползват от тайните ѝ. И когато Каси среща Дръмънд Фокс – бивш библиотекар с тъмно минало, който бди над редките томове – той се оказва единственият човек, с чиято помощ Каси може да опази книгата и живота си. Стига да е готова да плати цената.
С дебютния си роман Гарет Браун ни кани да пристъпим в сложно изграден и богат на вълшебства свят с пленителна атмосфера, запомнящи се персонажи и страховити злодеи.
„Книгата на вратите“ ни припомня, че човек трябва да преследва щастието, независимо колко врати трябва да отвори, за да стигне до него. Защото дори когато си мислиш, че си загубил, победата може да те чака на следващия праг…
Из „Книгата на вратите“ от Гарет Браун
Тихата смърт на мистър
Уебър
Каси стоеше пред магазина и гледаше как потеглят – първо линейката, после полицейската кола.
– Сбогом, мистър Уебър – пророни тя.
Насили се да не тъгува – мистър Уебър беше възрастен, навярно си беше отишъл бързо и спокойно, и то на място, което му носеше радост – но тъгата ѝ бе упорита, като постоянен басов тон, тътнещ на фона на мислите ѝ.
Каси се зае да подрежда, докато си мислеше какво ще каже утре на госпожа Келнър. Запита се дали Келнърови са познавали мистър Уебър – изглежда, че знаеха доста от хората, посещаващи редовно магазина. Не че господин Келнър вече помнеше много – преди години деменцията бе откраднала повечето му спомени. Тя се умисли в опит да си спомни кога за последно господин Келнър е бил в магазина. Навярно бяха минали години. Госпожа Келнър вече почти не споменаваше съпруга си.
Докато премиташе пода около масите за кафе близо до мястото на мистър Уебър, тя забеляза неговото издание на „Граф Монте Кристо“ на масата до наполовина празната чаша за кафе. Гледката на книгата ѝ дойде като удар в корема, сякаш мистър Уебър бе откъснат от най-ценното си притежание. После забеляза друга книга до нея – по-малка, с кафява кожена корица, избеляла и напукана като изветряла боя върху врата. Каси не бе забелязала книгата преди, нито когато мистър Уебър дойде, нито после, докато спешният екип и полицаите бяха тук. Дали просто не я беше пропуснала?
Опря метлата на рамо и взе книгата. Усещаше я странно лека, сякаш беше по-нереална, отколкото трябваше да бъде. Отвори я, коженото гръбче изскриптя приятно. Страниците бяха дебели, груби и покрити с текст, който изглеждаше като надраскан на ръка с черно мастило, но на език и писменост, които Каси не разпознаваше. Докато прелистваше книгата, тя видя, че има и скицирани изображения и драскулки, някои около текста, а други заемаха цели страници в книгата. Приличаше на своеобразен вид дневник със събирани нечии мисли в продължение на много години, но хаотично. Текстът не вървеше в една посока, а препускаше нагоре-надолу, пресичаше се и се виеше около изображенията.
На първата страница на книгата Каси видя няколко реда, написани със същия почерк като на останалите страници, но този път на английски:
Това е Книгата на вратите. Вземи я в ръка и всяка една врата ще те отведе на много места.
Под тези редове имаше друго съобщение, написано с видимо различен почерк. Каси ахна, щом видя, че съобщението е до самата нея:
Каси, тази книга е подарък за теб, като благодарност за добротата ти. Наслади се на местата, където ще те отведе, и на приятелите, които ще намериш там.
Джон Уебър
Каси сбърчи вежди, трогната и изненадана от подаръка. Отново прелисти страниците и спря на третината от книгата, там имаше скицирана врата. Очертана с обикновено черно мастило, вратата бе широко отворена, но през отвора Каси видя нещо, което изглеждаше като потънала в мрак стая, с прозорец на далечната стена. Отвъд този прозорец се виждаше ярка слънчева светлина и наситеносиньо небе, разнообразни шарки на цъфнали пролетни цветя сред яркозелена трева. Всичко бе скицирано в черно освен гледката от прозореца: тя бе в наситени прекрасни цветове.
Каси затвори книгата, плъзгайки длан по напуканата кожа.
Наистина ли е била толкова мила с мистър Уебър? Възнамерявал е да ѝ даде книгата същата тази вечер? Може би я е извадил от джоба си точно преди да умре, докато тя е била загледана в снега?
Обмисли за момент дали да не се обади на ченгетата и да им каже за книгата, дори за двете книги. Представи си младока как извърта очи: Искал е да ти подари бележника на някой умопобъркан?
– Глупачка – промърмори умислено.
Мистър Уебър е пожелал да е нейна. Реши да я приеме като спомен за приятния човек, правил ѝ компания в края на работния ден. Щеше да вземе и неговата „Граф Монте Кристо“ и да ѝ намери подходящ стопанин.
Докато си тръгваше малко по-късно и излизаше навън в снежната нощ, а острите пориви на вятъра я прорязваха, съдържанието на странния бележник изпълваше съзнанието ѝ. Само след няколко крачки тя спря под една улична лампа и издърпа бележника от джоба си, без да забележи фигурата, която я наблюдаваше в сянката на вход от другата страна на улицата.
Отново прелисти страниците, изпълнени с редове текст и наглед произволно начертани линии, сякаш страниците можеха да се извадят от книгата, да се наредят една до друга в определена последователност и да разкрият посвоему грандиозен, таен замисъл. В средата на бележника, точно през двете страници, видя повече от сто врати, нарисувани в спретнати редове, и всяка от тях – малко по-различна по форма, размер или белези, разнообразни като вратите по улиците. Странно, но красиво, загадъчно и привлекателно, и Каси искаше да се вглъби в страниците и да помечтае за онзи, който бе похабил безброй часове да попълва бележника. Усещаше тази книга като съкровище, обсебила съзнанието ѝ мистерия.
Избърса снежинките от страниците и пъхна книгата обратно в джоба си, след което пое по потъналите в сняг улици, насочила се към намиращото се на три пресечки от там метро, а в ума ѝ се преплитаха картини и странни думи, надраскани с черно мастило.
Фигурата във входа не я последва.
Публикувай коментар
