Какво разкриват сънищата ни, научаваме от нова книга на авторитетен невроучен и неврохирург (ОТКЪС)

Защо сънуваме, с какво са полезни сънищата и какво разкриват за будния ни живот, изследва „Ето защо сънуваш“ – нова книга на уважавания невроучен, неврохирург и ръководител на изследователска лаборатория д-р Рахул Джандиал.

Д-р Джандиал от години изучава мозъка и една от най-мистериозните негови функции – сънуването. В „Ето защо сънуваш“ експертът включва информация от различни дисциплини и обобщава актуалните научни познания по темата, като осветлява и любопитни разногласия в света на учените.

Какво се случва с мозъка и тялото ни, когато спим? Какво означават нашите сънища? Как влияят на всекидневието ни и развитието ни и обратното – как ежедневието ни се отразява в тях? На база на дългогодишните си проучвания и собствената си изследователска работа д-р Джандиал предлага своите знания и наблюдения по тези въпроси.

От ценното издание читателите ще научат:

• защо е важно да сънуваме;
• защо дори кошмарите са полезни;
• как сънищата отключват творческия ни заряд;
• какво разкриват те за здравословното ни състояние;
• как да предизвикаме осъзнати сънища;
• как да тълкуваме сънищата си.

С достъпен стил, но подплатена с научни аргументи и теории, „Ето защо сънуваш“ дава възможност на всеки да научи повече за мозъка и скритите лабиринти на подсъзнанието си. Този труд ще се превърне в доверен приятел на онези читатели, които искат не само да подобрят съня си, но и да прилагат умението си да сънуват, за да усъвършенстват будния си живот.

Д-р Джандиал напомня, че сънищата са прозорец към същността ни, интересите ни, тревогите ни и съкровените ни мисли. Колкото по-добре разбираме тях, толкова по-добре можем да разберем самите себе си.

„Сънищата са нашата доза чудо всяка нощ.“

Д-р Рахул Джандиал

 

Из „Ето защо сънуваш“ от д-р Рахул Джандиал

1.

Ние сме еволюирали да сънуваме

В операционната зала при така наречената мозъчна опе­рация в будно състояние аз използвам един уред, подобен на химикалка, с който пускам много лек ток директно в мозъка на пациента. Когато бъде разкрита, вълнообразната повърхност на мозъка е лъщяща и опалесцентна, осеяна с артерии и вени. Пациентът е буден и в съзнание и все пак не чувства болка, за­щото мозъкът няма рецептори за болка. Електричеството обаче има въздействие. Всеки мозък е уникален и някои места, които докосвам, оживяват. Допра ли една точка, пациентът съобщава за детски спомен. Допра ли друга, усеща мирис на лимон. Допра ли трета, изпитва тъга, смущение или дори желание.

Целта на мозъчната операция в будно състояние е да бъдат открити точните участъци, в които слабият електрически ток не предизвиква нищо. Това са местата, където повърхностната тъкан може да бъде срязана безопасно, за да се стигне до тумо­ра отдолу. Ако електрическият микроудар не предизвиква ре­акция, аз разбирам, че срезът няма да доведе до функционално увреждане.

Когато при мозъчни операции в будно състояние съм сти­мулирал методично най-външния слой – мозъчната кора – в участъци от по няколко милиметра, съм предизвиквал чудно­вати и дълбоки преживявания у пациентите. Понякога те са толкова силни, че пациентът ме моли да престана и аз трябва да спра за малко операцията. Макар че мозъчната кора е не по-дебела от половин сантиметър, тя е основата на много от онова, което ни прави личностите, които сме – език, възприя­тие, памет, мислене. Лекото електрическо докосване може да накара пациентите да чуят звуци, да си припомнят травматични събития, да изпитат дълбока емоция – дори да сънуват.

Всъщност с електростимулация могат да бъдат предизви­кани и кошмари. Дръпнете ли електрическата сонда от опре­делена мозъчна извивка – и кошмарът престава. Повтарящите се кошмари днес са разбирани като самоподдържащи се цикли от невронна електрическа активност, които преповтарят пре­живения ужас.

По този необорим начин моята професия е отговорила на един от изконните въпроси на човечеството – откъде идват сънищата? Мога да кажа със сигурност, че сънищата възник­ват от нашия мозък и по-точно от електрическата активност на мозъка ни.

Това принципно разбиране за истинския произход на сънищата дълго ни е убягвало. През голяма част от човешка­та история сънищата са били послания от богове, от демони или от предците ни или пък информация, събрана от душата при нощните ѝ скиталчества. Последното място, от което ня­кой би могъл да си представи, че идват сънищата, било при­видно бездейната плът в черепа ни. Смятало се, че спящият ум е в летаргия, че е пасивен съд, а сънищата не били възприе­мани като плод на спането. Как биха могли да бъдат? Как би могъл мозъкът ни, при липсата на каквито и да било сигнали от външния свят, да бъде изворът на подобно нощно велико­лепие? Нещо по-голямо от самите нас, извън нас, трябвало да е източникът на сънищата.

Разбира се, сега знаем, че цялото съзнание е захранвано от електричество, включително сънуването, и се оказва, че сънуващият мозък е също толкова активен, колкото и будни­ят. Всъщност силата на тока и конфигурациите, измерени по време на определени етапи от съня, изглеждат почти еднакви с онези в будно състояние. Нещо повече, количеството енер­гия, което определени области от мозъка ви потребяват, докато сънувате, може да надхвърли онова, което потребяват, докато сте будни, особено в емоционалните и зрителните центрове на мозъка. Докато будният мозък типично може да повишава или понижава метаболитната активност в емоционалната лимбична система на мозъка с 3 или 4%, сънуващият мозък може да за­сили лимбичната система със смайващите 15%. Това означава, че сънищата могат да придобият емоционална сила, която не е биологично възможна в будния ни живот. В някои съществени отношения вие сте най-живи, когато сънувате.

Когато сънуваме, умът ни пулсира от мозъчна активност – вижда ярко, чувства силно, движи се свободно. Сънищата ни за­сягат дълбоко, защото ги преживяваме като реални. Радостта, която изпитваме насън, не се различава физиологично от будна­та ни радост и същото важи за ужаса, отчаянието, сексуалната възбуда, гнева и страха. Има си причина физическите преживя­вания от сънищата ни да изглеждат толкова истински. Затичате ли насън, ще се активира моторната кора – същата онази част от мозъка, която използвате, ако тичате наистина. Почувствате ли любовно докосване по ръката си, сетивната кора ще бъде стиму­лирана също както в будно състояние. Припомните ли си зрител­но мястото, където сте живели някога, ще задействате тилните дялове – зоната, отговаряща за зрителното възприятие.

Има хора, които твърдят, че никога не сънуват. В действи­телност практически всеки сънува, макар че не всеки си го спомня. Ние не избираме дали да сънуваме. Ние имаме нужда да сънуваме. Ако сме лишени от сън, първото, което си навак­сваме, е сънуването. Ако сме спали достатъчно, но сме били лишени от сънища, ще засънуваме веднага щом заспим. Дори когато спането е невъзможно, може да се появяват живи съни­ща. Сред хората с фатално семейно безсъние, рядко и смърто­носно генетично заболяване, което прави спането невъзможно, нуждата от сънуване е толкова силна, че сънищата преливат към деня. Сънуването е съществено.

Десетилетия наред изследователите, изучаващи сънуване­то, са се фокусирали само върху един етап от съня, бързите очни движения, или REM[1] съня. Те са стигнали до извода, че ние прекарваме около два часа на нощ в сънуване. Ако напра­вите сметката, това възлиза на приблизително една дванайсета от живота ни, прекарана в сън, по един месец всяка година. Подобно нещо би означавало огромна инвестиция в сънуване­то. Тя може да е и силно подценена. Когато изследователите в лабораториите по сън будят участниците в различни моменти в хода на нощта, не само по време на REM съня, те откриват, че сънуването е възможно на всеки етап от спането. Това означа­ва, че е напълно възможно да прекарваме почти една трета от живота си в сънуване.

В наше време се набляга много на потребността да спим, за да сме здрави, но подобни открития ме карат да се запитам: дали онова, от което всъщност се нуждаем, не е спането, а сънищата?

[1] Понятието REM (rapid eye movement), т. е. бързи движения на очите, се среща на български предимно с английското си съкращение, но понякога и с българския вариант БДО. – Бел. прев.

Публикувай коментар