Редкоземните метали, които президентът Доналд Тръмп се надява да получи от Украйна като част от сделката за помощ от САЩ, са стратегически метали от съществено значение за индустриите, разработващи компютри, батерии и авангардни енергийни технологии, пише БГНЕС.
Редки ли са те?
Не съвсем. С наименования като диспрозий, неодим и церий, редкоземните метали са група от 17 тежки метала, които всъщност са в изобилие в земната кора по цялото земно кълбо. В оценка от 2024 г. Геоложката служба на САЩ изчислява, че в света има 110 милиона тона залежи, включително 44 милиона в Китай – най-големият производител в света. Други 22 млн. тона се оценяват в Бразилия, 21 млн. тона – във Виетнам, докато Русия разполага с 10 млн. тона, а Индия – със 7 млн. тона.
Добивът на тези метали обаче изисква използването на тежки химикали, които водят до огромни количества токсични отпадъци и са причина за редица екологични катастрофи, поради което много страни се опасяват да поемат големите финансови разходи за производството. Те често се намират в минимални концентрации на руда, което означава, че трябва да се обработват големи количества скали, за да се получи рафиниран продукт, често под формата на прах.
Защо те са специални?
Всеки от 17-те редкоземни метали се използва в промишлеността и може да бъде открит в голямо разнообразие от ежедневни и високотехнологични устройства – от електрически крушки до управляеми ракети.
Европият е от решаващо значение за телевизионните екрани, церият се използва за полиране на стъкло и рафиниране на петрол, лантанът осигурява работата на каталитичните конвертори на автомобилите – списъкът в съвременната икономика е почти безкраен.Всички те притежават уникални свойства, които са повече или по-малко незаменими или могат да бъдат заменени само при прекалено високи разходи.
Неодимът и диспрозият, например, позволяват изработването на почти постоянни, свръхсилни магнити, които не изискват особена поддръжка, което прави жизнеспособно поставянето на океански вятърни турбини за производство на електроенергия далеч от бреговата линия.
Китай е начело
В продължение на десетилетия Пекин се възползва максимално от резервите си, като инвестира масирано в рафинерии – често без строг екологичен надзор, какъвто се изисква в западните страни.
Освен това Китай е подал огромен брой патенти за производство на редкоземни метали, което е пречка за компаниите в други държави, които се надяват да започнат мащабна преработка. В резултат на това много фирми намират за по-евтино да изпращат рудата си за рафиниране в Китай, което допълнително засилва зависимостта на света.
Стратегия и предлаган
Съединените щати и Европейският съюз получават по-голямата част от доставките си от Китай, но и двете страни се опитват да увеличат собственото си производство и да рециклират по-добре това, което използват, за да намалят зависимостта си от Пекин.
В разгара на търговския спор между САЩ и Китай през 2019 г. китайските държавни медии предположиха, че износът на редкоземни елементи за САЩ може да бъде намален като ответна мярка за американските мерки, което предизвика страх сред редица производители.
Япония усети от първа ръка болката от спирането на износа през 2010 г., когато Китай спря износа на редки метали заради териториален конфликт. Оттогава насам Токио настоява усилено за диверсификация на доставките, като подписа споразумения с австралийската група Lynas за производство от Малайзия и увеличи възможностите си за рециклиране.
Tръмп заяви, че иска да постигне сделка, в която Киев да гарантира доставки на редкоземни елементи в замяна на американска помощ – идея, лансирана от украинския президент Володимир Зеленски миналата година.
Публикувай коментар
