Преображение Господне – един от най-старите религиозни празници на православните, установен още в първите векове на християнството, отразяващ едно от най-важните събития от земния път на Христос – разкриването на божествения му образ пред учениците му, е свързан както с много обреди и обичаи, така и с дълъг списък какво не се прави на празника.
На 6 август по нов стил всяка година отбелязваме чудото на преображението, случило се на планината Тавор, което следвало да укрепи вярата на апостолите в божествената природа на Христос, когото Бог Отец посочил като негов възлюбен син. Част от богатите и разнообразни традиции, свързани с това преображение, са съхранени и до днес и са част от бита и културата на малки градчета и селца у нас, докато други са напълно забравени през вековете. Българите не са забравили обаче какво никога не се прави на Преображение Господне и какво традицията повелява.
Какво никога не се прави на Преображение Господне?
На празника, подобно на много други църковни празници, са забранени кърската и домакинската работа, като единствено е разрешено на домакинята да приготви празничната трапеза за именниците на Преображение. Своя личен празник – имен ден – честват кръстените на Христос като Христо, Хриси и прочие, така и и всички имена, отразяващи Божията слава и светлина – Светла, Светлина, Светльо, Спас, Спаска, Сияна, Християн, Християна и производните им.
На празника не е разрешено приготвянето и поднасянето на трапезата на ястия с месо или млечни продукти, тъй като от 6 август започват строги пости, по-строги от които са само Великденските пости. Място на масата обаче има рибата приготвена по различни начини. Консумацията на риба и рибни продукти е от ключово значение за празника, тъй като на 6 август традиционно се похапва риба.
На празника не се пропуска да се хапне грозде. Тази традиция е останала от незапомнени времена, от времето, когато за първи път се вкусвало грозде през годината именно на Преображение Господне. В Светата литургия на православните храмове се прибавя специално молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето, свързано именно с тази традиция.
Първото грозде се благословяло с молитва и се прекадявало от свещеника в църквата, преди да се вкуси. И до днес е съхранена в някои части на страната ни традицията грозде да не се вкусва, преди да е благословено от свещеника. Консумацията за първи път се разрешава след Преображенската служба. и след изпълняването на обичая, предава Actualno.com.
Преди Литургията на Преображение Господне в някои части от страната е забранено да се вкусват и къпини, подобно на гроздето. С тях се извършва същия ритуал и едва след него се опитват за първи път. Тази забрана е свързана с поверието, че Господ е създал лозата и нейните плодове, давайки частица от своята благословия чрез тях, а Дяволът –къпините, за да подмами хората. Ето защо народната традиция забранява да се ядат къпини, преди да е узряло гроздето – т.е. преди Преображение. А на празника задължително трябва да се опита първо от плода на Бога – гроздето и след това се разрешава и консумацията на къпини.
В дългия списък от забрани „Какво никога не се прави на Преображение Господне?“ присъстват и шиенето, почистването на къщата и други домакински дейности.
На Преображение не се плува в открити езера и други водни басейни, тъй като се счита, че лятото отстъпва пред зимата и е време хората да се стягат за нея, а не да се къпят в студените води на езера, реки и т.н.
Публикувай коментар
