Чудовище ли е „Съпругата на серийния убиец“ ще разберем в смайващия и изпълнен с изненадващи обрати трилър от авторката на бестселъри Алис Хънтър, който вече дебне и родните почитатели на напрегнатите истории (ИК „Сиела“).
Книгата стана вдъхновение за едноименния британски лимитиран сериал, а сред страниците ѝ се развива пристрастяваща мистерия на високи обороти в духа на романите на Фрида Макфадън. Впили хищните си нокти в читателското съзнание, няколко загадъчни въпроса няма да го напуснат до последната страница:
Какво си заслужава да направиш, за да поддържаш фасадата на перфектното семейство? Може ли най-мрачната ти тайна да остане скрита от най-близкия ти човек? Колко чудовища могат да се спотайват зад стените на един дом?
Бет и Том Хардкасъл имат живот, за който всеки лесно би могъл да им завиди. Привлекателни, млади и успешни, двамата бягат от хаоса на Лондон и заживяват в китно селце в покрайнините му заедно с прекрасната си малка дъщеря.
Том е уважаван банкер и всеки ден пътува до офиса си в големия град. Бет е собственичка на процъфтяващо малко кафене в селцето – мечтата, която винаги е искала да осъществи.
Всичко за тях се нарежда перфектно, макар и на Бет да ѝ се иска да завърже повече близки приятелства със съседите си. Но и това ще се случи – тя планира да създаде свой книжен клуб в селото, след като учредителката на предишния умира при съмнителни обстоятелства.
Докато един ден на вратата на дома им не почукват полицаи. Бързият разпит на съпруга ѝ прераства в арест. А пред очите на съседите им Том е обвинен в ужасни деяния.
Заглавията във вестниците наричат Том „чудовище“, „сериен убиец“. Но дали съпругата му е познавала тази негова страна? И има ли нещо общо с престъпленията му?
Изграждайки своите сложни и многопластови персонажи с впечатляваща доза съспенс и дълбок психологизъм, Алис Хънтър примамва читателите да попаднат в майсторски изплетен трилъров капан.
В духа на обичаните трилъри „Никога не ме лъжи“ и „Учителят“, „Съпругата на серийния убиец“ е мрачна наслада от най-висок клас, перфектно изпипана и напълно завладяваща до последния си смайващ обрат.
Из „Съпругата на серийния убиец“ от Алис Хънтър
Глава трета
БЕТ
Сега
Ръцете ми треперят, докато си наливам чаша пино гриджо. Инспектор Манинг и сержант Уолтърс отведоха Том в полицейското управление в Банбъри.
– Има ли нужда от адвокат? – попитах предпазливо, докато го отвеждаха.
Манинг използва същата фраза: „Само няколко въпроса на този етап“, преди да благодари за чая и да ми обърне гръб. Беше нереално – умът ми изоставаше с две крачки. Наблюдавах безпомощно заминаването на Том мигове след като се беше прибрал. Нямах възможност да поговоря с него; да го попитам как е минал денят му; защо е закъснял. Шокираното му изражение все още е запечатано в съзнанието ми.
Но не видях ли нещо повече от шок да преминава през лицето му?
Отблъсквам тази мисъл.
О, господи. Попи.
Горкото дребосъче – казах ѝ, че ще се кача след минутка, когато пристигнаха полицаите, а оттогава мина половин час.
Оставям чашата си на плота и хуквам нагоре, за да я нагледам. През процепа на отворената врата виждам, че е заспала дълбоко, а ръчичките ѝ лежат на гърдите. Сърцето ми се разтапя. Толкова е невинна. Най-близкото нещо до идеалното, което някога сме постигали, мисля си, докато внимателно затварям вратата. Спящата ми красавица.
Искам само най-доброто за нея; най-доброто, което бих могла да ѝ дам.
Няма да я изоставя, както бях изоставена аз като дете. Още ме преследват спомените как баща ми не ме обичаше достатъчно, за да остане. Майка ми потъна в депресия и по-късно – в алкохолизъм, оставяйки баба ми практически да ме отгледа. Тя даде най-доброто от себе си, но щетите вече бяха нанесени. Това все още влияе на много от решенията ми.
Попи няма да има лошо детство; отказвам да позволя да ѝ се случи. Тя трябва да има щастлив, сигурен дом с любящи родители, които никога няма да я разочароват.
Пресушавам чашата, после отварям хладилника, хващам бутилката с вино и си наливам още. Докато отпивам нова голяма глътка, през ума ми преминава образа на майка ми.
Не бъди като нея.
Изливам останалата течност в мивката и слагам чашата в миялната. Трябва да запазя разсъдъка си ясен. Мина само половин час, откакто отведоха Том; вероятно току-що са пристигнали в управлението. Може да го задържат часове наред. Вероятно трябва да седна пред телевизора – или дори да си легна. Въпреки че съм почти сигурна, че е безсмислено; не мога да укротя препускащите в главата си мисли сега, какво остава ако легна в тиха стая.
„Разследване на убийство“, каза Манинг.
Чие? Къде? Кога? Как?
И какво ги кара да мислят, че моят Том ще знае нещо по въпроса?
Публикувай коментар
