Д-р Стефан Грънчаров е един от младите и амбициозни лекари от новото поколение в българската медицина. Завършил е Езикова Гимназия „Пловдив“ с немски и английски език, а след това – Медицински Университет „Пловдив“. Д-р Грънчаров е част от екипа на УМБАЛ „Еврохоспитал“ Пловдив. Той е редовен докторант по Гастроентерология към МУ „Пловдив“, следва магистратура по Обществено Здраве и Здравен Мениджмънт към МУ „Пловдив“ и е асистент към Медицински Симулационен Тренировъчен Център на МУ „Пловдив“. Научните му интереси са основно в областта на чернодробната стеатоза (омазняване на черния дроб) и метаболитния синдром, а познанията си обогатява с ежегодно участие на национални и международни медицински форуми. Той е първи лекар в рода си. Семеен е, с две деца.
В интервю д-р Стефан Грънчаров дава съвети как да се предпазим от стомашно-чревните инфекции и неразположения през лятото.
Д-р Грънчаров, защо през лятото се увеличават стомашно-чревните неразположения?
През летния сезон сме изложени на високи температури, което може да доведе до сериозни опасности за здравето – както на стомашно-чревния тракт, така и на организма изобщо. Неправилното съхранение на различни хранителни продукти може да причини ускорен бактериален растеж и по-бърза развала, което от своя страна да предизвика оплаквания при последващата им консумация. Също така през лятото се възползваме от отпуск, за да си починем на море или планина. На много места водата, в която плуваме, е достатъчно замърсена, за да се срещнем с различни болестотворни микроорганизми, предизвикващи гастроентероколити (възпаление на стомах и/или черва).
Кои са най-честите оплаквания, с които пациентите Ви търсят през горещите месеци?
Най-често пациентите биват насочени към гастроентеролог по повод на повръщане, разстройство, коремни болки, отпадналост, безапетитие и температура. Особено ако оплакванията се явяват до 24-48 часа след консумация на съмнителна храна или пък къпане във водоеми със застояла вода, то е много вероятно да се касае за инфекциозен гастроентероколит. Уместно е да се търси лекарска помощ при поява на тези оплаквания, а не да се прилага самолечение при липса на медицински познания.
Има ли храни, които са особено рискови през лятото и трябва да избягваме или да сме особено внимателни с тях?
Особено внимателно трябва да подхождаме с месата, млечните продукти и яйцата, които се развалят по-бързо при високи температури, подходящи за развитие на патогенни бактерии. Следва да обърнем внимание също и на кафето и всички кофеинови напитки, прекомерната консумация на които може да ни дехидратира, предвид диуретичния (отводняващ) ефект на кофеина. От съществено значение е да се хидратираме оптимално, за да избегнем нежелан рязък спад на кръвното налягане.
Какво трябва да знаем за съхранението на храната в жегите, за да избегнем хранителни инфекции?
Съхранението на изброените хранителните продукти трябва да става при подходящите за целта температури в хладилник (около +6 градуса), а когато не се предвижда скорошна консумация, то могат да бъдат замразени във фризер (около -16 градуса). Освен това трябва да бъдат старателно кулинарно обработени на висока температура с цел унищожаване на евентуално налични болестотворни микроорганизми, например яйцата да не остават твърде рохки, а месните продукти – твърде сурови. Основен фактор за разпространение на хранителните инфекции са замърсените ръце, поради което обезателно трябва да се спазва отлична хигиена – измиване с топла вода и сапун.
Как да различим леко хранително натравяне от нещо по-сериозно, което изисква лекарска намеса?
Хранителните натравяния могат да протекат с различни по вид и тежест оплаквания. Стомашно-чревен дискомфорт с подуване, гадене, лека болезненост, еднократно повръщане, разстройство или безапетитие, които се ограничават в рамките на същия или следващия ден обикновено не налагат лекарска намеса. При по-затегнато протичане на инфекцията могат да бъдат налице упорити повръщания, диарии, силни коремни болки, както и висока телесна температура с втрисане и ускорен пулс. Тази клинична картина неминуемо ще доведе до дехидратация (обезводняване) със загуба на важни за работата на сърдечно-съдовата, нервната и мускулната система електролити, което от своя страна налага визита при лекар или дори прием в инфекциозно отделение. Възможни са и промени в съзнанието, като объркване и затруднена ориентация или координация, притъмняване пред очите или колапс. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ при продължаване и влошаване на оплакванията, било то при личен лекар, специалист по инфекциозни болести или гастроентеролог, който да оцени състоянието на пациента и да проведе диагностика и лечение.
Какво бихте препоръчали като „лятна аптечка“ за стомашен комфорт при пътуване или почивка?
Винаги е препоръчително да имаме определени лекарства под ръка, когато пътуваме. Сред най-важните са температуропонижаващите (парацетамол, ибупрофен, аналгин), антидиарийни (лоперамид), противоалергичните (например алергозан), както и антисекреторните, които успокояват стомаха при нужда (например омепразол).
И един личен въпрос – какъв е Вашият режим през лятото?
Моят хранителен режим не варира много през лятото спрямо останалото време от годината. Спортувам няколко пъти седмично, храня се балансирано, редовно и в умерени количества, като избягвам консервирани продукти и полуфабрикати, което ми помага да съм пълноценен на работа и извън нея. Приготвям храната си предимно вкъщи. През летния период консумирам повече сезонни плодове и зеленчуци, както и приемам много течности, между 2 и 3 литра вода дневно (30 мл на килограм телесно тегло, които варират спрямо физическото натоварване и естеството на работа). Старая се аз самият да бъда добър пример за пациентите, моите деца и близки, защото според мен рационалното хранене и редовното движението са в основата на доброто здраве и дълголетие.
Публикувай коментар
