Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Основата на съвременния облик на град Пловдив е дадена от Йозеф Вацлав Шнитер – чешки архитект, инженер, геодезист и строител, прекарал по-голямата част от живота си в България, където е известен като Йосиф Шнитер. И до днес изграденото от именития архитект привлича ценители на красивите сгради от цял свят и буди истинско възхищение у всички, докоснали се до тези шедьоври.

Макар и роден в чешкото градче Нови Биджов през 1852-ра година, Йосиф Шнитер е една от ярките фигури в историята на Пловдив, приел интересите на града за своя лична кауза. След като завършва Политехническия университет във Виена, емигрира в Русия и взима дейно участие в Руско-турската война от 1877-1878-ма година, завършила с освобождението на България. При атаката на Плевен е ранен и е награден със сабя от генерал Тотлебен заради проявения героизъм на фронта. След войната младият Шнитер се установява в родината ни и по-конкретно в Пловдив, където живее чак до смъртта си през 1914-та година. През януари Тъмръшката река повредила сериозно водопровода на Пловдив. Йосиф Шнитер лично се заел с предотвратяването на трагедията. Газейки ледената вода, големият архитект се разболява от пневмония и си отива едва на 62 години.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

За времето, през което живее в Пловдив – общо 36 години, той оставя огромно архитектурно наследство. Йосиф Шнитер проектира десетки сгради – както обществени, така и частни, изготвя също така и първият градоустройствен план на Пловдив. Според неговия план, Главната улица на Пловдив, днешната „Княз Александър I Батенберг“, е трябвало да се простира от Цар Симеоновата градина до моста на Марица и да бъде широка 54 метра. Шнитер обаче бива убеден от Общинския съвет да я стесни до ширина от 16 м. Именно негова е и идеята коритото на река Марица да е колкото се може по-широко, за да се предпази града от наводнения.

Интересен факт е, че, за да не смущава съгражданите си, работи през нощта, а прецизността и визионерския дух в работата му са пословични. Планът на Пловдив е разположен в специално построен павилион. Заданието е с размери 6х7 m, а по него арх. Шнитер работи легнал и изцяло облечен в бяло, от 1888 до 1891 г. Планът получава одобрение през 1896 г. В него архитектът вплита духа на модерните тенденции, като не подценява историческото наследство на Пловдив. Арх. Шнитер залага система от 4 булеварда, които са ориентирани към главните посоки и оформящи кръг около града.

И до днес могат да се видят емблематичните сгради, създадени от Йосиф Шнитер, в които се вижда характерния стил на големия архитект. Една от тях е Храм „Свети Свети Кирил и Методий“. Построен само за три години, според мнозина това е най-красивият храм, посветен на двамата братя в цяла България. Именно тази църква е и единствената в неокласически руски стил с три купола.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Йосиф Шнитер проектира и камбанарията „В память освободителям“ на катедралния храм „Успение Богородично“ в подножието на Стария град. Тя е направена през 1881-ва година в т.нар. руски стил и представлява триетажна кула, стъпила на четири масивни стълба с купол. Самата църква е една от най-красивите в Пловдив, като има данни, че християнски храм на това място има още от 9-ти век. Освен с камбанарията, проектирана от Йосиф Шнитер, храмът се гордее с прекрасните си живописи, дело на майстори като Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов и, Златю Бояджиев. В църковния двор пък са погребани именити личности като Христо Данов, Йоаким Груев, Стоян Чалъков, пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим, Варлаам и Арсений, епископ Неофит Браницки и паднали за освобождението на Пловдив през 1878 г. руски офицери.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Камбанария на големия майстор краси и друг емблематичен храм в Пловдив – църквата „Света Петка“. Изградена по проект на арх. Димитър Наумов през 1888-ма година, сградата е разширена през 1909-та година. Доизграждането на храма е дело именно на Йосиф Шнитер, който издигнал камбанария, копие на възпоменателната кула на катедралата „Успение Богородично“.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

По проект на големия архитект е изграден и храм „Свети Георги Победоносец“. Първоначалното изграждането на първата българска църква в Пловдив е свързано с борбата за национално самосъзнание и за самостоятелна българска църква, особено активна през 40-те години на 19 век. Българите в тази част на града през 1846-та година се обединяват от идеята за изграждане на български храм в тази чисто българска махала. Храмът „Св. Георги Победоносец” е осветен през 1848 година, като е изграден на съвсем ново място в Пловдив, в нарушение на дотогавашните изисквания на османските административни власти, които разрешавали строеж само на мястото на по-стари храмове. За съжаление обаче, тази църква е разрушена по време на боевете за освобождението на Пловдив в началото на януари 1878 година. Тогава граната от руско оръдие случайно пада върху храма и го разрушава. След освобождението се предприемат стъпки за възстановяването му, като след подробни изследвания се оказва, че храмът не може да бъде поправен, а вместо това специалисти препоръчват на негово място да се построи нова черква.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Църковното настоятелство кани за тази задача най-видния архитект по това време Йосиф Шнитер. За кратко време той изработва проект и след щедри дарения от видни личности на Пловдив, както и обикновени граждани, на 17 май 1881 година тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година сградата била издигната до нивото на покривните конструкции и тогава съвсем навреме настоятелството получило крупни дарения от големия български благодетел Евлоги Георгиев – 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ – 300 златни франка. Към средата на 1883 година строежът е завършен и старият иконостас е монтиран отново. Освещаването се извършва на 26 октомври 1883 г. – Димитровден, с архиерейска света Литургия в присъствието на множество пловдивски граждани и гости. И до ден-днешен храмът „Свети Георги Победоносец“ впечатлява с оригиналната си архитектура в класически стил, дело на Йосиф Шнитер.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Освен храмове, Йосиф Шнитер е автор и на много други сгради, строени по негов проект или с негово участие. И до днес една от тях е истинско украшение на Главната улица в Пловдив. Сградата с колоните е била търговска къща, собственост на фирмата „Орозди Бак“. През 1906 г. е продадена на пловдивчанина Саркис Куюмджиян, а по-късно е откупена от БНБ. При строежа на сградата в края на 19 век са използвани строителни материали и технологии от Европа. Пруските сводове на сградата се поддържат от стоманени носещи греди. Това е и първата сграда в Пловдив, която е строена с големи подпорни разстояния.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Големият Йосиф Шнитер е проектирал и къщите на Драган Манчов, на Иван Андонов, както и сгради по улиците „Отец Паисий“ и „Иван Вазов“, като и по булевард „Руски“. По негов проект е изработена и една от перлите на Пловдив – Девическата гимназия, в която днес се помещава Градската художествена галерия. Това е първата училищна сграда, построена в Пловдив след Освобождението. Тя е проектирана от Йосиф Шнитер през 1881-ва година и е един от най-ярките примери за таланта му. Днес бившето училище е дом на постоянната експозиция на Градската художествена галерия.Йосиф Шнитер – геният, изградил съвременния облик на Пловдив (СНИМКИ)

Заради енергичната си дейност и огромното културно-историческо наследство, което Йосиф Шнитер оставя на Пловдив, през 2012-та година бе открит негов паметник в центъра на града. Той е дело на скулпторът Цвятко Сиромашки и се намира на площад „22 септември“, известен още като „Гроздов пазар“. Наблизо пък се намира и улица „Йосиф Шнитер“, кръстена на една от най-важните, посветили живота си на развитието и просперитета на Пловдив.

 

Публикувай коментар

Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *