За голям брой писатели изкуственият интелект е заплаха и за работата им, и за самата идея за творчество. Повече от 10 000 автори подкрепиха открито писмо от Гилдията на писателите това лято, призоваващо компаниите за изкуствен интелект да не използват произведения, защитени от авторски права, без разрешение и компенсации, предаде Асошиейтед прес.
В същото време изкуственият интелект е тема и сюжет за произведения, и то вече не само художествени. С присъствието си в политиката, пандемията или климатичните промени, ИИ се превръща в част от историите на все повече писатели и автори на къси разкази, за които не е нужно повече от това да следят новините, за да си представят променения свят.
„Уплашена съм от изкуствения интелект, но съм и очарована от него. Има надежда за разбиране свише, за натрупването на цялото познание, но в същото време съществува и ужаса от това да бъдем заместени от нечовешки интелект“, каза Хелън Филипс, чийто предстоящ да излезе от печат роман „Hum“ разказва историята на съпруга и майка, която губи работата си, заместена от ИИ.
„Ще виждаме все по-голямо присъствие на ИИ в предложенията за книги“, каза Райън Дохърти, вицепрезидент и редакционен директор на издателство „Селадон букс“. Издателството неотдавна е подписало договор за романа на Фред Ланцкър „Sike“ за психиатър ИИ. „Това е духът на времето днес. А духът на времето в културата се превръща в художествена литература“, каза Дохърти, цитиран от БТА. Има писатели, които не просто пишат за ИИ, а открито работят заедно с него.
По-рано тази година журналистът Стивън Марше използва ИИ, за да напише новелата „Смъртта на един писател“, за която черпи от творчеството на автори от Реймънд Чандлър до Харуки Мураками. Сценаристът и хуморист Саймън Рич работи съвместно с Брент Кац и Джош Моргентау за трилъра „Аз съм код“ („I Am Code“щ, генериран от програмата „code-davinci-002.“