Съвременен Китай с всичките си чудати привички и обичаи оживява в колоритния и забавен дебютен роман „Жени с късмет“ от Сoфи Уан. Читателите са поканени на голяма луда шанхайска сватба в духа на „Луди богаташи“, която обаче ще поеме в изненадваща посока ала „Бандата на Оушън“.
Може ли да ти се случи нещо по-хубаво от това да се сродиш с едно от най-влиятелните семейства в цял Китай? Отговорът е „да“ – незабелязано да откраднеш парите на всичките им богати приятели по време на сватбата си.
Целият живот на Лулу винаги е бил диктуван от семейството ѝ. Дори далеч в бляскавия Шанхай Лулу продължава да усеща притегателната сила на отговорността си към тях, която я дърпа като котва. Котва, която сякаш никога няма да я остави да потегли по свой собствен път.
Свикнала да чува от родителите си, че парите са решението на всичките им проблеми, Лулу сякаш печели шестица от тотото, когато един от най-желаните ергени в Шанхай ѝ предлага брак.
В тази история Пепеляшка е обикновена хостеса, която изведнъж е изстреляна на върха на шанхайския хайлайф, бъдещата ѝ свекърва е невероятно досадна богаташка, а Чаровният принц… май не е чак толкова чаровен. Или поне не събужда онези приказни пеперуди в корема на Лулу.
Раздвоена между дълга към семейството си и дълга към самата себе си, Лулу търси помощ от двете си най-добри приятелки. А тяхното решение на проблема е меко казано нестандартно.
Защото къде се е чуло и видяло Пепеляшка да планира внимателно обмислен обир на кутията за подаръци, в чиито червени пликове се крият милиони долари, и после да избяга?
Е, в съвременните приказки нищо не е невъзможно, особено когато зад теб стои изпечен отбор „Жени с късмет“.
Изключително забавен, но и проницателен в дисекцията си на традиционните семейни ценности и ролята на жената в съвременното китайско общество, „Жени с късмет“ е пищно приключение, чийто финал ще изненада читателите с неочаквания си обрат.
Софи Уан пише емоционално любовно писмо към Шанхай и сложните, но толкова незаменими женски приятелства. А резултатът е интелигентен и екстравагантен роман с колоритни персонажи, които няма как да не обикнете.
Из „Жени с късмет“ от Софи Уан
ГЛАВА 3
РИНА
Има много хотпот ресторанти в Шанхай, които предлагат по-чиста обстановка и по-спокойна среда. Но „Хотпот Палас“ е уникален. Страници от списания със снимки на стари китайски идоли са залепени по стените, ръбовете са извити или пожълтели от неразпознаваеми петна. Силата на звука е постоянен рев, което прави невъзможно подслушването. Няма прозорци.
Това е идеалното скривалище от външния свят.
В задната част на ресторанта е любимата им маса. Рина забелязва слабичките рамене на Лулу и лъскавата черна коса на Джейн, прибрана назад, за да се виждат блестящите ѝ висящи обеци. Закъсняла е. Отново.
Проправя си път между претъпканите маси, без да се извинява на клиентите, които придърпват столовете си; всички приемат, че борбата за пространство е страничен продукт на вкусното хапване на евтино място. Докато стигне до мястото си, вече се поти. Липсата на вентилация означава, че въздухът е постоянно влажен и мирише на анасон и чили, но никъде няма по-хубав съчуански пикантен бульон.
– Вече поръчахме – властно заявява Джейн и посочва тенджерата в средата на масата. Около нея подобно на венчелистчета са подредени тънки резени червено агнешко месо. – Отказах специалитета.
Тазвечерното предложение е показано на запотените телевизионни екрани. Свински дробчета. Очевидно цяла кошничка. Рина няма представа кой поръчва специалитетите в „Хотпот Палас“. В добър ден те са леко отблъскващи. В лош ден самото описание може напълно да убие апетита ѝ.
– Благодаря. Съжалявам, че закъснях. – Тя придърпва стола си. – Как вървят роклите?
Лулу апатично побутва рибено топче в бульона.
– Избрахме три от пет.
След годежа си Лулу е заета също като Рина. Когато успяват да вечерят заедно в апартамента си, Лулу почти не говори, сякаш всички сватбени ангажименти изсмукват енергията ѝ.
– Дръж се – изсумтява Джейн. – С организатор като госпожа Пън това е само началото.
Рина оставя телефона си до купичката с екрана нагоре. Формално би трябвало да научи дали ще я повишат утре, но няма да е необичайно шефът ѝ да се обади предварително, за да сподели добрата новина.
Джейн грабва телефона ѝ и го обръща.
– Хей!
Джейн я поглежда развеселено.
– Ще станеш мениджър и най-после ще внесеш депозита в онази инвитро клиника и ще замразиш бъдещите си бебета. Всичко ще се нареди. Така че престани да се притесняваш и яж.
Няма нито един цикъл, в който Рина да не се е представила добре в консултантската фирма. Но за по-сигурно е вложила много повече от стандартните девет-девет-шест часа. Вместо от девет сутринта до девет вечерта шест дни в седмицата тя работи от осем до осем в продължение на седем. Изгубеният сън не е проблем, ако ѝ осигури повишението, от което се нуждае повече от всичко. На неотдавнашно посещение при лекар Рина беше седяла пред намачкания хартиен въпросник, паникьосана, докато специалист по плодовитост ѝ обясняваше, че губи повече от хиляда яйцеклетки всеки месец. С бонуса от повишението ще може да отлети до Съединените щати и да замрази яйцеклетките си. Процедурата е забранена в Китай за неомъжени жени и е престъпно скъпа.
– Преди да полеем всичко с чили олио – обажда се Лулу точно когато Рина смята да пренебрегне пръчиците за хранене и да си вземе от агнешкото, – трябва да ви дам тези. За сватбата.
Тя посяга към чантата си и Джейн изтърсва:
– Това новият модел на „Ермес“ ли е? Тази чанта се продаде още преди да излезе на пазара!
– О. – Лулу поглежда чантата си. – Харв ми я подари. Скъпа ли е?
– От този сезон е. – Джейн изглежда, сякаш ще експлодира.
Лулу примигва.
– Предполагам, затова изглеждаше толкова разочарован от реакцията ми, когато ми я подари.
Рина допълва чашите им с вода. Не очаква Харв да знае, че Лулу не държи особено на скъпите неща; съмнява се, че той знае много за нея, след като се познават само осем месеца.
– Моля те, сложи я някъде, където да не се налага да я виждам – изстенва Джейн. – Мразя да гледам неща, които никога няма да имам.
– Искаш ли я? – Лулу изглежда готова да премести нещата си от чантата и да я даде на Джейн. – Нося я само защото Харв ще забележи, ако я няма. Непрекъснато намеква, че подаръците му събират прах в гардероба ми.
Рина забелязва как Джейн с мъка сдържа желанието си да отговори утвърдително. Когато Харв предложи брак на Лулу, Рина се разтревожи, че приятелството им ще се разпадне, задето Лулу ще се омъжи за някого, който на хартия е точно това, което Джейн иска: богат, добре възпитан, от известно семейство. Джейн приема всичко с усмивка, но в подобни моменти Рина долавя проблясъка на копнежа. Не за мъжа, а за достъпа, който осигурява.
– Не. Била е подарък за теб.
– Като стана дума за подаръци. – Лулу изважда две малки кутийки, увити в златиста хартия и завързани с червени панделки.
– Подаръци! – грейва мигновено Джейн и възторжено плясва с ръце.
Рина разопакова своята внимателно, докато Джейн разкъсва нетърпеливо хартията и разхвърля парчета навсякъде. Във всяка кутийка има изящна златна гривна и плик.
Лулу хваща ръцете им през масата.
– Моля, бъдете мои шаферки. Чакат ме още осем такива месеца и имам нужда от вас, за да запазя разсъдъка си. Може да ме използвате за опитен образец какво се случва с човек, въвлечен във всекидневни разговори за вкусове на торти и нюанси на цветя.
– С удоволствие – казва Рина. Изважда фината верижка и разглежда златната гривна с малки рубини. Скъпа е, но дискретна. Сигурно ги е избрала госпожа Пън.
– Включени сте в групата на булката, но госпожа Пън настоя Яцин да е почетната шаферка.
Рина трепва. Яцин е двайсетгодишната вятърничава сестра на Харв, свикнала да получава всичко, което поиска. Рина бе подочула, че последно колекционира невероятно скъпи изображения на чаши за полуготови нудли.
– Не се чувствайте зле обаче. Тя отначало и Вик не искаше за кум – подхвърля Лулу.
Споменаването на Вик обезпокоява Рина. Тя едва се справя с редките контакти, които имат. Сега, когато Харв и Лулу се женят, ще трябва да го вижда по-често и да се държи учтиво с него заради Лулу. Самата мисъл е ужасна.
Джейн сръбва от нудлите и подхвърля:
– За Харв ли се жениш, или за майка му?
– Вече не съм сигурна. – Лулу обхваща рамене. Изглежда още по-слаба от обикновено. Месото, което Рина потопи в бульона, потъмнява и тя го слага в чинията на Лулу.
– Яж повече.
– Госпожа Пън ми наложи диета – тъжно казва Лулу.
– О, стига. – В отговор Джейн изсипва огромно количество оризови питки до месото. – Ако тук има някого, който трябва да е на диета, това съм аз.
– Никой не трябва да е на диета.
Джейн махва с ръка на Рина, както прави винаги когато Рина или Лулу се опитват да ѝ вдъхнат увереност за външността ѝ.
– Добре, щом ще говорим за мен. – Тя избутва разхвърляната опаковъчна хартия настрана и подава гривната на Лулу. Лулу я поема, сякаш се страхува, че ще я ухапе. – Сложи ми я, докато ви разказвам за плана си да се разведа с Дзъхао.
– Пак ли? – пита Рина. Джейн повдига темата за развода поне веднъж месечно.
Върху челото на Лулу се появява лека бръчица.
– Какво пак не му е наред? Последния път, като се срещнахме, беше мил. Знаеше толкова много за всичко.
– Какво не му е наред? Всичко! – Джейн гневно щипва през средата парче тофу с пръчиците си. – Майка ми веднъж каза: „Само нещастните жени са неомъжени. Защото животът им още не е започнал“. Глупости! Животът ми свърши в деня, в който получих пръстена.
– С Лулу можехме веднага да ти кажем, че тя греши – обажда се Рина. Годините, преди Лулу да срещне Харв и Джейн да се омъжи, бяха прекрасни. Рина и Джейн посещаваха Лулу в „Алената красавица“, а тя им носеше специални ястия от главния готвач или настоятелно им наливаше вино. През почивните дни на Лулу вземаха евтини, вдигащи пара торби с пържени бухти и тежки чаши соево мляко, за да похапнат на някоя от множеството зелени площи в Шанхай. Откакто животът им пое в различни посоки, тези събирания стават все по-редки.
– Знам какво трябва да направя. – Джейн отпива голяма глътка вино. – Пластична операция. Щом стана секси, мога да бъда свободна. Очевидно не мога да бъда разведена жена на пазара в този си вид. – Тя посочва себе си. – Лицето ми е прекалено квадратно. Вижте плоския ми нос. И тези единични клепачи.
Това е мантра, която Лулу и Рина са свикнали да чуват, и за съжаление, Джейн не греши. Китайците имат много специфичен стандарт за красота: бледа кожа, малко лице, двойни клепачи.
– Джейн, не помниш ли как започнаха Остатъците? – пита Рина за прякора, който си бяха дали преди време, когато терминът shèngnǚ, измислен за подигравка на неомъжените жени, изглеждаше нелеп и далечен. После станаха по-възрастни и изведнъж вече не беше шега. Беше етикет, който се отнасяше за тях, нещо, за което хората им се подиграваха, сякаш да си необвързан беше същото като да си нежелан. Джейн се предаде първа на брака, а сега Лулу е следващата. Годежът може да бе станал набързо, но Рина си дава сметка, че Лулу не би могла вечно да издържа семейството си със заплатата си, а Харв поне изглежда, че ще бъде надежден партньор. Той вече се отнасяше с нея като с принцеса, както би трябвало. Тя е в състояние да приеме тази развръзка, ако Лулу може.
Но Рина отказва да се предаде. Отначало бе опитала да излиза на срещи, но след като се срещна с твърде много мъже, които очакваха от нея да напусне работата си, за да се посвети изцяло на дома, престана. В момента няма време да намери мъж, който да се чувства комфортно с кариерните ѝ стремежи. Тя е Остатък по избор.
Но това не означава, че не може да утеши Джейн.
– Това е въпрос на отношение, а не на външен вид.
– Зная. Но не можеш да отречеш, че животът е по-лесен, когато си красива.
– Животът ти не е лош – възразява Рина. – Имаш къща, съпруг и не трябва да работиш. Нали това искаше?
– Да, но нямам пари! Не мога да си купя чифт чорапи без знанието на Дзъхао. Ето защо моят нов, страхотен план е да взема малко пари отнякъде, да направя нещо за лицето си и да си намеря мъж, който наистина ще ме разглези.
– Но Дзъхао нямаше да се ожени за теб, ако не те харесваше – намесва се Лулу.
Тя все още не е хапнала нищо и продължава да дърпа годежния си пръстен, сякаш задушава пръста ѝ.
– Нека ти кажа нещо, Лулу – взира се в нея Джейн. – Той се задоми също като мен. Не беше нищо повече от сделка между семействата ни. Просто не очаквах да е такъв стиснат задник, което показва, че никой мъж не е такъв, какъвто изглежда. Преди да затънеш твърде надълбоко, трябва да се запиташ наистина ли искаш да се омъжиш?
Все едно се пропуква стената на язовир. Лицето на Лулу се сгърчва. По бузите ѝ се стичат сълзи, малки тъмни поточета, понесли утайката от грима ѝ. Джейн тревожно стрелва с поглед Рина, а Лулу възкликва:
– Не зная!
Публикувай коментар
