Дами и господа, ходът на политическото време днес много наподобява темпа на развитие на технологиите. Той е много по-бърз от капацитета ни да осъзнаем промените. Дали сме готови? Отговорът е – категорично не. Но ще се приспособим. Наред с това, в момента освен партньорството между САЩ и Европа, рухват и голяма част от традиционните политически идеологии на Стария континент.
Тръмпизмът не може да бъде копиран и пренесен директно на европейската сцена. Европейците нито са толкова разделени, нито имат нужда някой да им повтаря непрекъснато, че иска да ги прави „велики отново“. Защото в съзнанието на европейците, независимо дали в източната част, или в западната част на континента, има генетично предаващо се самочувствие от поколение на поколение, за принадлежност към култура и история, много по-стара от „Новия свят“, създаден в този вид точно от европейците – и САЩ, и Канада, и Южна Америка. Когато това се е случвало, държавите тук вече са били на по 1000 години, с писана история, която е още по-стара.
В този смисъл, основният постулат на тръмпизма като източник на вяра, че „ще си велик отново“, много трудно може да се репликира в Европа, защото той се основава преди всичко на икономически стремежи, свързани със спадащ стандарт на живот и смъртта на „Американската мечта“. В Източна Европа обаче този стандарт никога не го е имало – зараждането на средната класа тук е процес със сравнително къса история. А на запад помнят разрухата от големите световни войни, причинени именно от мания за величие и доминация над другите. В този смисъл – ние не приемаме, че големите държави могат да управляват по-малките.
Ако някой каже, че ще „ни прави велики отново“, ще разберем това като зов за завръщане към далечната история или носталгия по времето на „уравниловката“ на тоталитарната система. И двата аспекта нямат общо с тръмпизма и са нереалистични за визуализиране в колективното ни съзнание. Не че ги няма, но те са обречени на ограничено политическо и обществено представителство. Всесилните крале и кралици са част от далечното минало, а монархиите тук отдавна са фасадни. Затова и европеецът се усмихва със снизхождение на всеки, който се опитва да се самообяви за крал.
Без да си дава сметка с агресията и атаките си към съюзниците от Европа, Доналд Тръмп постига един друг, може би неочакван и за него ефект. Това е събуждането на едно позабравено течение на нов тип патриотизъм, който е свързан с принадлежността към Европа, наред с идентичността на културата и историята на националната ти държава. Милиони млади хора пораснаха с мисълта, че са граждани на своята родина, но тя е част от общия дом – Европа. Бавно и постепенно, чрез разговори за нуждата от европейска отбрана, общи икономически усилия и планове – всичко това е част от появата тенденции на новата посока. Европейците обичат Европа, а техният евроскептицизъм е свързан с мисълта, че тя може и трябва да е още по-добра.
Това е точно обратното на познатата идеология, свързана със стремеж на народите да се затварят в себе си и да се изолират от света. Защото в момента и децата осъзнават, че ако си сам, никой няма да спре съседа ти да те нападне от Изток, а този от Запад, който уж ще ти помогне да се защитиш, няма да поиска половината от природните ти ресурси в замяна. Тук става дума за много по-широки мащаби на мислене, породени от по-малките географски мащаби. Защото разстоянието между Париж и Киев e по-малко от дистанцията от Ню Йорк до Лос Анджелис, а Варна е по-близо до Одеса, отколкото Вашингтон до Чикаго.
Не, да си сам в днешния свят е прекалено опасно, освен ако не си на остров насред океана. И именно това ще е сърцевината на новите настроения в Европа, независимо дали си германец, румънец, българин или чех. Как ще го нарекат – да оставим това на политолозите. Но няма как да не усещате, че разказът, че когато сме заедно сме икономически гигант, а когато сме разделени – джуджета, звучи логично, особено в периоди на обща заплаха, каквито вероятно идват към нас и от изток, а вече и от запад.
Тръмп ще е бащата на възраждането на идеята за по-силна Европа, без да предполага, че то ще е с обратен знак на всичко, което „крал Тръмп“ символизира. Именно защото дойде време за осъзнаването, че Европа е сама. Някои казват, че е слаба. Да, военно това е факт. Институционално – факт.
Но от друга страна – тя е горда, древна, състрадателна и неагресивна. Европа помага, а не напада. Това не е слабост, а много по-голяма сила. Затова, не трябва да приемаме толкова драматично всяка дума, пост или хрумка отвъд Атлантика, защото тук започнаха промени, които ще направят Европа по-силна. Дали го осъзнаваме? Не. Но ще се приспособим. Обратното би означавало социален, политически и икономически крах. Но историята ни учи, че Европа знае как да се изправя от пепелта.
Публикувай коментар
