ЕС е подложен на яростна атака от Тръмп: Каква е целта на американския президент?

ЕС е подложен на яростна атака от Тръмп: Каква е целта на американския президент?

Доналд Тръмп се опита, но не успя да намери пролука в бронята на ЕС чрез търговска война през първия си мандат. Но сега той намери по-уязвимо място: масивната криза в сигурността, която самият Тръмп предизвика чрез оттеглянето на подкрепата на САЩ за Украйна, разкрива потенциално смъртоносни пукнатини в 27-членния блок. Това пише в анализ POLITICO.

Малко можеше да го зарадва повече. Президентът на САЩ отдавна таи неприкрито презрение към ЕС, който той описа – макар и твърде неточно – като създаден, „за да прецака Съединените щати“. „За Тръмп ЕС стои редом с другите му наднационални врагове като Световната търговска организация и Световната здравна организация.

Само в първите няколко шеметни седмици от втория му мандат администрацията на Тръмп показа, че няма да прости на Брюксел. Ръководителят на търговията на ЕС посети Вашингтон само за да му бъде обявено, че ще има мита за европейските стоки; нейният ръководител на външната политика Кая Калас пък беше брутално пренебрегната от държавния секретар Марко Рубио с безумното обяснение, че нямал място в графика си; като европейските парламентаристи трябваше да отлетят у дома с ясното послание, че Америка ще се противопостави на техните технологични правила като ги обяви за европейска „цензура“.

Европейският съюз е в криза на лидерството

Посланието е ясно: Тръмп иска да отстрани ЕС и да играе на принципа „разделяй и владей“ поотделно с националните лидери. Това не беше възможно в търговската война от първия му мандат, когато Европа се обедини, за да му отвърне на удара. А сега разцепленията около войната в Украйна поставят екзистенциални въпроси за единството на блока.

Натискът на администрацията на Тръмп срещу ЕС сега е в съответствие с дългогодишната враждебност на Кремъл към блока и предизвиква криза в институциите на Брюксел. ЕС като блок се бори да докаже своята значимост, тъй като национални лидери като френския президент Еманюел Макрон и премиерът на Обединеното кралство Кийр Стармър, излизат на преден план, за да поемат отговорността за отговора на Европа на Тръмп. Европейският съвет, където 27-те национални лидери трябва да вземат големи външнополитически решения с консенсус, е агонизиращо бавен, твърде разделен и недостатъчно пъргав, за да отговори на мащаба на бурята, която Тръмп вдига над Украйна.

Наистина, дипломатите от ЕС вече омаловажават очакванията за големи пробиви на извънредната среща на върха на Съвета в Брюксел тази седмица поради съпротивата на Унгария за допълнителна помощ за Украйна. Вместо това Стармър и Макрон трябва да работят около ЕС в ad hoc дипломатически формати, като канят страни като Турция и Канада и очевидно не канят проруските лидери на ЕС.

Кризата „премества центъра на тежестта на Европа обратно към националните столици“, каза Муйтаба Рахман, управляващ директор за Европа в мозъчния тръст Eurasia Group. „Ролята на институциите в този контекст е важна, но не критична за мисията“, допълва той. „Това е новото равновесие и новата реалност“, към които висшите служители на ЕС Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща „трябва да се приспособят“, добави той. Фон дер Лайен оглавява изпълнителната комисия на ЕС, а Коста е председател на Европейския съвет.

„ЕС ще устои на урагана Тръмп“

Дипломат от ЕС, който подобно на други в тази публикация получи анонимност, за да говори свободно, изрази увереност, че блокът ще успее да устои на урагана Тръмп, макар и да му е трудно. „ЕС се държи здраво и тези проблеми ни правят по-силни“, казаха те.

Тръмп разтърсва блока не само като се доближава до Кремъл и обръща западния съюз, но и като се намесва пряко в националната политика и подкрепя възхода на крайнодесни партии. По-песимистичните наблюдатели в Европа твърдят, че администрацията на Тръмп е твърдо решена да насърчава популистки националистически сили в Европа, за да помогне за унищожаването на ЕС и да го върне обратно към много по-свободна конфедерация от държави, всички от които биха били по-задължени на Съединените щати – или, може би, на Русия.

„Това, което вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс направи в Мюнхен … показва желание да се унищожи прогресивният Европейски съюз, за ​​да се създаде нов, който ще бъде съюзник със Съединените щати и ще бъде Европа на нации с консервативни наклонности“, каза Танги Струйе де Свиланде, професор по международни отношения в UCLouvain и експерт по отношенията ЕС-САЩ.

Омразата на Тръмп за това, което той нарича „много гаден“ ЕС, не е нищо ново. Европа отдавна го дразни като търговец с тежка категория, който генерира огромни излишъци от стоки със Съединените щати, като същевременно разчита на Америка за военна защита. Наскоро той се ядоса заради броя на луксозните немски коли на Пето авеню в Ню Йорк.

Но той все още трябваше да се справя с висши служители на ЕС. И в хода на трансатлантическите спорове дори си хареса някои от тях. Маргаритис Схинас, който беше главен говорител на Европейската комисия по време на първия мандат на Тръмп, припомня, че трансатлантическите отношения са били напрегнати, но функционални и на моменти залитали в търговската война от първия мандат.

„Винаги е имало малко шоу“, каза Шинас, който беше главен говорител при тогавашния президент на Комисията Жан-Клод Юнкер, преди самият той да стане комисар при Фон дер Лайен. „Факт е обаче, че той харесваше Юнкер. Той харесваше тогавашния президент на Европейския съвет Доналд Туск. Те се подушиха и видяха, че всичко е наред. Когато Юнкер пътува до окръг Колумбия през юли 2018 г., в разгара на търговското напрежение между ЕС и САЩ, разговорите между Тръмп и говорещия много езици люксембургски президент на ЕС бяха „много колоритни“, с „много шеги, намеци, дребни фрази … Именно тези размени между двамата проработиха“, обяснява той.

САЩ са пренебрежителни към европейските служители

Този път обаче Тръмп изглежда не е в настроение да общува с представители на ЕС. От всички лидери на ЕС само италианският премиер Джорджа Мелони и унгарският Виктор Орбан си осигуриха официална покана за встъпването в длъжност на президента, точно както други крайнодесни европейски политици, които препълниха Капитолия за събитието.

И макар че Фон дер Лайен се срещна с Ванс – който многократно си навлече европейското възмущение с изказванията си в Мюнхен, нито тя, нито Кощаа са постигнали лична среща с Тръмп от встъпването му в длъжност. Когато търговският представител на ЕС Марош Шефчович отиде във Вашингтон през януари, той не само се върна с празни ръце, но научи седмица след завръщането си, че нещата рискуват да станат още по-лоши от първоначалната заплаха от реципрочни мита.

Всъщност се оказа, че Тръмп възнамерява да наложи 25-процентно мито върху целия внос от ЕС, без да обръща внимание на офертите, които Шефчович е подготвил, за да избегне търговска война, включително закупуване на повече американски втечнен природен газ и намаляване на собствените мита на ЕС върху автомобилите, за да съответстват на тези на САЩ.

„Шевчович дойде много подготвен с много ясни предложения, докато САЩ все още бяха само на повърхността на нещата“, каза втори дипломат от ЕС, информиран за разговорите във Вашингтон. „Не мисля, че успяха да отговорят на това, което той постави на масата“, смята той. „Шефчович отиде там с добри намерения. Те имат нужда да им се обясни, защото са хора, които живеят под шапката на началниците си”, допълват европейски източници.

Подобна бе динамиката, когато група членове на Европейския парламент, водени от германските Зелени на Анна Кавазини, пътуваха до Вашингтон миналия месец в опит да насърчат диалога с републиканските законодатели относно технологичните закони на ЕС, които бяха подложени на резки критики от Ванс. Срещите бяха сърдечни, като европейците направиха всичко възможно да разяснят законите и защо според тях те са полезни за американските корпорации. Групата дори отбеляза среща с републиканския член на Конгреса Джим Джордан. Но едва след като европейските законодатели си тръгнаха, POLITICO публикува писмо от офиса на Йордания, адресирано до Фон дер Лайен, в което той настоява технологичните фирми да му изпратят своята кореспонденция с представители на ЕС за това как спазват „режимите на цензура“. Писмото беше „агресивно“ и „погрешно“, каза Сандро Гози, депутат-центрист.

Освен това се вписва в нововъзникващ модел: когато администрацията на Тръмп вижда потенциална слабост, например в желанието на ЕС да наложи изцяло собствените си закони срещу интересите на САЩ, тя прави всичко възможно, за да „нарече действията на Европа блъф“, като се противопоставя на тези закони. „Това, което можем да видим с Ванс и част от големите технологични гиганти, е, че има идеологически дневен ред и тук също можем да видим желание за отслабване на Европейския съюз като потенциална сила“, обяснява Струйе де Свиланд от белгийския университет UCLouvain.

Изключение от това правило прави европейският комисар на Унгария Оливер Вархели, чиято страна е много по-тясно свързана с лагера Тръмп-Путин. Той се срещна с няколко високопоставени членове на кабинета на президента по време на пътуване до окръг Колумбия в края на февруари.

Що се отнася до топ дипломата на ЕС Кая Калас, тя дори не получи възможност да се срещне с американския си колега. Бившият естонски премиер и ястреб в позицията си спрямо Русия, който се издигна на поста миналата година, трябваше да се срещне с Рубио в края на миналия месец. Калас надлежно пристигна във Вашингтон, само за да научи, че Рубио няма да може да я види поради „проблеми с графика“. Говорейки пред CBS през този уикенд, Калас омаловажи пропуснатата среща, но щетите бяха нанесени. „Това е бруталната реалност на този трансатлантически разрив“, каза Рахман. „Разбира се, че има роля за институциите, но тя няма да бъде същата, както беше”, обясни той.

Говорител на Европейската комисия подчерта, че се провеждат срещи между висши служители на ЕС и техните американски колеги: Фон дер Лайен се срещна с Ванс в Мюнхен, нейният главен помощник Бьорн Зайберт пътува до Вашингтон, а търговският шеф Шефчович се срещна с американските си колеги. „Настоящата и нормална практика е да има преки контакти между САЩ и националните правителства в допълнение към контактите с ЕС“, каза говорителят.

Значимостта на ЕС

В тази нова ера на политиката на власт служителите на ЕС с контрол над парите и твърда политика ще се справят много по-добре от други, чиято роля е по-малко ясно дефинирана. Фон дер Лайен, чиято Комисия управлява огромния бюджет на ЕС и контролира търговията, както и антитръстовата политика, вероятно ще привлече вниманието на Тръмп, независимо дали му харесва или не. Когато той започне търговската си война, силните брокери в Брюксел ще наложат мита върху американския бърбън, дънките и мотоциклетите. А Комисията е тази, която може да удари американските технологични гиганти с многомилиардни глоби за нарушение на правилата на конкуренцията.

Служители на ЕС с по-малко осезаема власт, като президента на Съвета Коща или топ дипломата Калас, ще трябва да се борят за релевантност и да изиграят собственото си влияние. В области, в които ЕС не желае да използва пълномощията си, като например прилагането на определени технологични правила, вероятно ще има тихо отстъпление.

Един слънчев лъч за ЕС е, че и Тръмп, и Путин, се грижат и инвестират достатъчно за очернянето на блока. Това само по себе си предполага, че си струва да европейците да се борят за идеята за Европейски съюз. „Продължаваме да чуваме, че ЕС не е влиятелен, че не ни броят за нищо“, каза представител на ЕС. „Но ако Тръмп и Путин намерят общ език да ни идентифицират като техни врагове, това вероятно е защото в крайна сметка ние наистина имаме значение“, допълва той.

Публикувай коментар

Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *