Еньовден винаги се пада на 24 юни. Този празник има езически корени, но деня, в който се чества съвпада с важен християнски празник – Рождението на Свети Йоан Кръстител. Празникът е известен още като Яневден, защото на този ден празнуват всички с имената Яна, Яни, Янко, Янчо, Енчо. Освен тях празнуват Биляна, Деница, Дея, Денислав, Ивета. Празникът е известен още като Иван Купала или Иван Брунлю.
Не е съвсем ясно дали Иван Купала (Брунлю) е едно от славянските божества, митологичен персонаж, или може би се е появил в народната традиция чрез корена „куп“, който означава да обединявам. Но в повечето народни вярвания името на Иван Купала се приема за народното прозвище на св. Йоан Кръстител. Историците не изключват друг възможен произход на думата „да се къпеш“, защото водните басейни и огънят играят специална роля в празника.
История на Йоан Кръстител
Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, е роден шест месеца преди Исус Христос. Родителите му: Захарий (свещеник) и Елисавета. Те били праведни, но дълго време не можели да заченат дете.
Веднъж архангел Гавраил се явил на Захария и съобщил, че на двойката ще се роди син, който ще подготви хората за идването на Месията. Захария се съмнявал и затова Господа взел гласа му до раждането на детето.
На осмия ден след раждането Захария иръстил сина си Йоан. И тогава свещеникът отново проговорил. Йоан Кръстител е смятан за един от най-великите пророци. Именно той е кръстил Исус Христос в река Йордан.
Еньовден: традиции на предците
Празникът е бил широко разпространен в славянските народи. Същевременно други народи по света имат подобни традиции: Соботка сред поляците, Сен Джинс сред французите, Еньовден сред българите, Мидсъммар сред шведите, Кресу ден сред словенците, Флакагайт сред албанците, Иван Купала при руснаците.
На този ден е прието да не се жъне нивата. Еньовден е смятан за лош ден и ако някой дръзне да работи, Свети Еньо ще се ядоса и ще порази с гръм нивата му.
Това е празникът, който е свързан с лечителите и билкарите в традиционната култура. Затова и най-важният обичаи на този ден е брането на билки. В миналото е имало жени, които от предната нощ са отивали в гората и са преспивали там, за да могат сутринта рано, още при изгрева на слънцето, да берат билки, които те познават и знаят, че са лечебни. Хубаво е било да не те видят, когато береш, така че всички жени са се пръскали в гората и са си брали билки на техни тайни места.
Според едно вярване е трябвало да се наберат 77 билки и една половинка, която е незнайна билка, защото толкова били болестите. Незнайната болест се лекува най-трудно, защото тя е незнайна, защото тя идва от свръхестествените същества и много често е трудно лечима. Затова е трябвало да има и такава билка, на случаен принцип, която да се пречупи наполовина и се вярва, че тя е най-лековита от всички. От тези билки по традиция се правят китки, изсушават се, държат се в къщата, а с тях жените лекували.
Традиционно, преди този празник, както и в деня на Еньовден, билките са се събирали, защото се е вярвало, че през този период те придобиват чудотворна сила. По-късно те са се съхранявали цяла година и са се използвали за лечение. Празникът се е провеждал на брега на водоеми, където се е поставяло специално „Купалско дърво“, което е било украсявано за празника. Хората са танцували и пеели около него. Те също така са изгаряли или давили във вода чучело на Марена (зимно божество сред славяните, което е „убивало“ хората с глад, а земята със студ). Момичетата пък извършвали различни ритуали за гадаене, за да предскажат какъв ще бъде бъдещият им съпруг.
След като езичеството е заменено от християнството по нашите земи, значението на празника започва постепенно да се променя. Сега обаче традициите на нашите предци отново процъфтяват.
Големият огън е задължителен атрибут на празника. Хората са го прескачали сами или по двойки, държани за ръце. Това не е било не просто забавление, а истински магически ритуал, който означава пречистване. Вярвало се е, че ако влюбените могат да прескочат пламъците и да не разделят ръцете си, ще живеят щастлив живот заедно в любов.
Огънят се е палил и защото „плашил“ злите духове. Вярвало се е, че ако при изпълнението на този обичай жена, която присъства, не се приближава до огъня, тя е вещица.
Друг важен атрибут на Еньовден са венците от цветя. Момичетата ги сплитали, добавяйки ароматни билки, след залез слънце вмъквали в тях запалена свещ и ги хвърляли да плуват по водата. Докато венците се носели, момичетата ги следвали по брега, пеейки. Съществувало поверие, че ако венецът се носи спокойно и свещта гори, това означава, че момичето скоро ще се омъжи. Ако се завърти, ще остане девствена още една година. Ако потъне, никога няма да се омъжи.
Вярва се, че митично цвете папрат цъфти само в тази нощ. Според народните вярвания, ако млад мъж (единствен син или неженен) го намери, ще получи дара да вижда бъдещето, да разбира езика на птиците и животните, да намира съкровища в земята и да лекува болните.
Лечебната сила на водата
На Еньовден се вярва, че слънцето се изкъпва във водите, поради което самата вода става лечебна. Вярва се, че хората, които успеят да се изкъпят на този ден, особено рано сутрин при изгрева, когато водата е най-лечебна – ще бъдат здрави през цялата година. Вярва се, че болестите също се къпят в тази вода и по този начин всъщност човек става по-устойчив за тях.
Публикувай коментар
