„Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството“. Тези думи на Атанас Буров срещаме в българския роман „Море от мечти“, който е по книжарниците с ново издание отскоро.
Лека и многопластова, забавна и смислена, книгата ухае на лято и се чете на един дъх. Отвежда ни на любими български локации, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, и сменя пред нас като на калейдоскоп Несебър, Велека, Созопол, селца в Струмската долина. Озовававаме се на цветните тераси на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над залива на Албена. Улавяме дъха на Родопите. Разхождаме се по калдъръмените улички на Стария Пловдив. От страниците ни трогва българска песен, която напомня за Балкана и морето, за полет на чучулига и долина от рози. Гледаме звездите в мастилено небе над крепостта Калиакра. И на този красив фон се разказва историята. Виждаме България през погледа на двама чужденци. И през очите на възрастния български таксиметров шофьор Камен – някогашен учител, който не се отказва от мечтата си, въпреки натиска на битието.
Увлекателно и свежо, романът поставя вечни въпроси: Как да водиш смислен живот? Как да дръзнеш и да осъществиш мечта? И да свържеш мечтата с обичта към родината. Не спестява и сериозни теми – за мъжделеенето на духа, за обезлюдените села, за унищожаването на земята, за грабежа на златните ни залежи… Неусетно научаваме къде са лети камбаните, които възвестяват Освобождението на България. От къде се виждат Родопите, Рила и Пирин едновременно. Кое цвете символизира силата на българския дух и не се среща другаде по света.
Kнигата е дебютен роман на Мари Робес – автор на две книги за интериорен дизайн и декорация, станали бестселъри в Германия и Китай.
Джулай морнинг. Откъс „Море от мечти“
Около пътя, потънал в дрямка, танцуваха избуяли треви. Пътно осветление все още липсваше. Но нощта бе топла, някак вълшебна. Полъхваше тих ветрец, понесъл ухание на лято. Фаровете на преминаващите коли проблясваха сякаш ръсеха в мрака шепи злато.
В нощта срещу първи юли Камен бряг, селце с шейсет жители между Каварна и Шабла, оживяваше и заприличваше на приказна литография. Хора от близо и далеч идваха тук и посрещаха под открито небе изгрева, символ на чистото начало. Стела прочете, че традицията на Джулая възникнала във Варна през осемдесетте години. Установила се до Огънчето на Камен бряг, по-късно край Желязното дърво във Варвара и из цяла България.
Отби по коларски път, забулен в тъмнина, и паркира до каравани, струпани между треви, билки и шипков трънак. Озова се на безкрайна поляна, която се вливаше в трийсетметрови скали, пропити с дъха на море. Късче магична земя. Първата, която слънцето сутрин огрява от България.
С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка. Прокрадна се интимност.
Наоколо хора палеха хартиени фенери, които литваха към небето, изпълнени с топъл въздух. Други бяха насядали по тревата. Слушаха музика, пиеха бира, печаха миди на ламарина. Наблизо звънеше китара. Момичета отпускаха глава на рамото на любимото момче. На сцена в далечината свиреха вечни хитове. Сякаш Дийн Мориарти и деца на цветята всеки миг щяха да акостират на българския бряг и да затанцуват под звездите до стар касетофон.
Стела намери щанда на издателството — бяла шатра, по която блещукаха светещи фенери. До нея имаше дърво, около ствола и клоните на което бяха увити гирлянди от лампички, и импровизирана сцена, на която течаха литературни четения. Не видя Камен, но разпозна лицето му върху налепените плакати и рекламни брошури. Неговият постер беше най-голям. Явно появяването му бе гвоздеят на програмата. Откри пътеводителя между изложените книги и го купи. Хвана го в ръце като сандъче със съкровище.
„На България с любов“ беше издаден в голям формат. На гланцирана хартия с поразителни снимки. Стела седна на тревата и впери поглед в книгата. Прелисти първата глава, като осветяваше с телефона. Разпозна Пловдив и Несебър. Притаи дъх при прелестна фотография на безброй диви божури на Яйлата.
Постепенно хората започнаха да стават от тревата. На далечната сцена зазвуча хита на Юрая Хийп „Джулай морнинг“. Наоколо млади и стари пригласяха със сърцата си. Палеха бенгалски огън. Вдигаха телефоните с включени светлини и ги люлееха в ритъма на песента.
Слънцето предизвести появата си, като покри морето с воал от розов тюл. Пусна в небето пурпурни хвърчила и плисна по хоризонта ресни от разтопено злато. Камен бряг притихна в очакване на вълшебния миг, в който светлината побеждава мрака.
Величествено огнено кълбо изплува зад морето и се плъзна в лумналото небе…
Публикувай коментар
