Не сте само вие. И много от вашите връстници изпитват същото. Растете на фона на толкова силно политизиране, противопоставяне и разделение, че той постепенно си проправя път и се настанява в душите ви. Познавате го – като нов приятел, който ви изглежда като стар познат, който се впива във вас, без да се интересува от личното ви пространство. Неговото име е Гняв.
Скролваш нагоре, екранът разделен на две. Меси или Роналдо? Израел или Палестина? Русия или Украйна? Либерали или консерватори? Социалните мрежи го измислиха – екранът се разделя, а ти трябва да заемеш страна и без да му мислиш много и да защитаваш някаква позиция – в ляво или в дясно ще е твоята подкрепа? YouTube оракули ви убеждават как трябва да мислите, а алгоритмите усещат слабите ви страни, за да ви подхванат и завлекат в заешката дупка на стереотипите и заклинанията – избирай, на чия страна си. Няма среда, няма нормалност, няма умереност.
Трудно е да се ориентираш в днешния свят. Особено когато си млад. Ако не заемаш позиция, не принадлежиш към никого и нищо, а не принадлежиш ли към никого, се чувстваш като аутсайдер.
Много хора си мислят, че битката днес е за посоката на информационния поток, но това вече е остаряваща концепция. Идеята, че има няколко души в една редакция, които да решават кое е важно и кое не, е мъртва отдавна.
Достатъчно е да хвърлиш в пространството няколко теми повече, отколкото медиите имат капацитет да развият, за да се опиташ да контролираш дневния ред, който се сменя на всеки час под формата на „фаст фууд“ и дъжд от нови заглавия, често плод на статуси в мрежите. Фалшивите новини вече изпълниха своята задача – радикализираха огромни обществени групи.
Това е днес. Но утре битката вече е за отговорите на чат-ботовете. Какво ще ти отговорят когато ги попиташ – Меси или Роналдо? Израел или Палестина? Русия или Украйна? Либерали или консерватори? И кои ще са тези хора, които с много малки, но хирургично точни интервенции в алгоритмите ще навигират начините, по които информацията ще достига до нашето съзнание?
Досега можеше да избираш – да търсиш и намираш лесно нюансите, което ще става все по-трудно, защото ще изисква повече усилия. Това променя и политическата картина – политическите дебати са все по-елементарни и първосигнални, докато видимо повърхностни хора се изкачват по стълбицата на гнева на обществата.
Защото само в общества с натрупване на огромен гняв можем да наблюдаваме убийства в училища по няколко пъти в седмицата, или публично политическо убийство пред 3000 души в двор на университет. Това е симптом освен за ярост и разделение, но и за загуба на всякакво усещане за единство и обща посока. То показва пропадането на духа, загубата на емпатията и все по-голямата идеологическа пропаст.
Убийството със снайпер на консервативния младежки политически активист Чарли Кърк от 22-годишния радикал Тайлър Робинсън се случи ден преди 11 септември. Един от малкото кадри, които станаха част от историята на терористичния атентат от 2001-ва до днес е снимката на „Падащия човек“ – кадър на фоторепортер на „Асошиейтед прес“. Тя показва мъж, който пада надолу с главата от горните етажи на Северната кула. Днес тази снимка е сред символите на паметта какво се случи в онзи ден. Виждате я на екраните си.
В нея няма кръв, дори ако я обърнеш, без да знаеш контекста, ще си помислиш, че това е снимка на човек, който се изкачва нагоре.
Тогава, малко след врязването на първия самолет в Световния търговски център, дори не беше нужно световните агенции и американските медии да сключват негласно споразумение да не показват телата на хората, които скачаха от небостъргачите. Етиката, а и човещината не позволяваше да се увеличава страданието и трагедията от катастрофата.
Часове след убийството на Чарли Кърк обаче, за социалните мрежи тези задръжки вече не съществуваха. На различните платформи, които иначе са много стриктни към съдържанието, милиони пъти бяха споделени близки кадри от разстрела на 31-годишния мъж. За да може да ги видят дори и децата по целия свят. Защото нали знаете – важното е да се гневим, да се страхуваме. Виртуални войници в зловещ театър. Времената на „Падащия човек“ вече са история. Добре дошли във времената на „Пропадащия човек“.
Публикувай коментар
