Празнуваме Димитровден. Отбелязва се на 26 октомври и е специален момент през есента, заемащ видно място в националния ни календар. Роден в Солун през III век, Св. Димитър, известен още като Солунски, е символ на смелостта, отдадеността и защитата на безпомощните и обезпосочените.
Свети Димитър е православен светец. В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято“ – гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
На Димитровден празнуват всички строители, както и да се готвят да черпят хората носещи следните имена :
Димитър, Димитрина, Димитричка, Димо, Драгомир, Дима, Димка, Димо, Димана, Митко, Диян, Дияна, Драго и техните производни.
Публикувай коментар
