Повече от 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са стъпвали в библиотека. Това показват резултатите от национално представително социологическо изследване „Достъп до култура“, обхванало над 1000 души. Данните бяха представени днес в „Гьоте институт“ – София от Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата и Янина Танева от „Фабрика за идеи“. „Днес ще чуете данни, които са първи за България от изследване, което продължава три години“, заяви Ломева при представянето.
Според резултатите 63% от анкетираните не са посетили театър през годината, 56,1% не са ходили на кино, а 82,7% не са присъствали на концерт с класическа музика, опера или балет. Още: Дискусия в Народното събрание обсъди необходимостта от устойчива културна политика в България
Проучването показва и спад в четенето – ако през 2022 г. средният българин е прочел между 9 и 10 книги, то през 2023 г. броят е намалял на 8-9, като тенденцията на спад продължава и през 2024 г.
Като причини за липса на участие в културен живот, анкетираните посочват: „скъпо е“ (40%), „нямам време“ (37%), „нямам достъп“ – например живеят на място без културни събития (25,4%), „не харесвам културни събития“ (16%). Други посочват, че нямат компания (13,7%) или избират опцията „друго“ (3,8%).
„За нас е тъжна радост да представим тенденциите, които виждаме в потреблението и участието в култура“, каза Янина Танева. Тя уточни, че изследването е част от проекта „Индекс право на култура“, който се провежда за трета поредна година и има за цел да установи основните бариери пред достъпа до културен живот. Още: Опасен ли е Националният студентски дом и спъва ли независимите културни проекти в София?
Сред предложените решения за преодоляване на тези бариери е създаването на културен паспорт за деца и младежи от 6 до 26 години – около 1,3 милиона души. Други идеи включват транспортни ваучери за хора от малки населени места, за да могат да посещават събития в по-големи градове.
„Извън политическите дитирамби на 24 май, проблемите в културата се натрупват в последните години“, заяви Андреева-Попйорданова пред БНР. Тя подчерта, че липсата на дългосрочна и последователна политика е сред основните причини за негативната тенденция. В момента държавата отделя едва 0,53% от БВП за култура, при положение че от години се води битка този дял да достигне поне 1%.
Сравнението с предходната година показва минимални разлики – през 2023 г. 40% от българите не са прочели книга, 62,6% не са били на театър, а 61% – на кино. Цели 82,5% не са посетили класически концерт, опера или балет. Единственото покачване в културното потребление е регистрирано при киното – ръст от 5%, вероятно благодарение на филма „Гунди: Легенда за любовта“. Още: Николай Василев: Българската нация върви към стопяване, данните са катастрофални
Предстои провеждането на отделна дискусия, посветена на данните за София. Проучването „Достъп до култура“ се организира от „Фабрика за идеи“ в партньорство с Обсерваторията по икономика на културата и с финансовата подкрепа на Асоциация за развитие на София. Изпълнител е социологическа агенция „Алфа Рисърч“.
Публикувай коментар
