Книгите са уют. Книгите са приятелство. Книгите са разговор, който никога няма нужда да приключва. Това ни доказва ежедневно слънчевата Христина Тодорова – създателката на книжния блог Hrisilandia, или едно от най-магичните местенца в родното интернет пространство.
Точно навреме за да ни вдъхнови да си поставим по-смели книжни цели за 2025 г., Хриси е подготвила предпразнична изненада за онези, които гордо носят титлата „книгохолици“ – вълнуващия читателски дневник „365 дни в света на книгите“.
По-различен от всички подобни продукти на родния пазар, „365 дни в света на книгите“ е не просто дневник на читателя, а врата към нов и вълнуващ свят, в който четенето не е нито самотно, нито „задължително“ занимание. То е начин да осмисляме света, да разбираме по-добре себе си и хората около нас.
Допълнено от великолепното оформление на дизайнерката Фиделия Косева-Гайего, сред страниците на това издание ще откриете покана за красиво приключение с главен герой книгите, което мотивира читателите да говорят, пишат и споделят за любимите си заглавия. И още:
- 4 сезонни предизвикателства;
- 12 месечни предизвикателства, обвързани с празници и важни дати;
- 32 тематични предизвикателства;
- над 250 препоръчани заглавия от различни жанрове и литературни епохи;
- място за вашите записки, цитати и впечатления.
Подходящ за хора, които вече са открили любовта към книгите, но и за бъдещи читатели, които тепърва искат да развият този навик, „365 дни в света на книгите“ е ценен приятел, с който непрекъснато да разширяваме границите на въображението си.
Сред страниците на „365 дни в света на книгите“ Хриси продължава мисията си да създава общество от читатели, които живеят и дишат с книгите. Както в блога си със своите уютни снимки, сърцати отзиви и забавни видеа, така и в този дневник тя успява да съхрани истинското предназначение на книгите: да сближават хората. И да достигат до онези, които най-много имат нужда от приятелството им.
Из „365 дни в света на книгите“ от Христина Тодорова
Никога не съм възприемала книгата като обикновена вещ, купчина хартия с мастило, което се шари по страниците ѝ. Винаги съм вярвала, че книгите разговарят с нас и виждат неща, за които ние нямаме очи. Избират ни измежду хилядите читатели в книжарници и библиотеки и разбират, че точно в този момент имаме нужда да научим тяхната история. Няма по-верни приятели от тях, които дори в мълчанието си намират начин да ни прошепнат добронамерен съвет или думи на утеха.
Първият ми такъв „разговор“ протече у дома, когато забелязах буквара да стои самотен на масата. Имаше причина да е там, но човекът, за когото бе предназначен, отказваше да го използва. И също както деца на площадката се сприятеляват – импулсивно, водени от желанието си да общуват и да се забавляват, така и ние с буквара се срещнахме в празната стая. Аз го излекувах от самотата, той ми подари ключа към един друг свят.
Оттогава насам много пъти сме разговаряли с книгите. През дългите летни ваканции, когато улицата опустяваше и връстниците ми заминаваха кой на село, кой на море, аз си имах моите книжни приятели. Заигравах се с тях – поставях си различни цели и предизвикателства и всеки път, когато успявах да ги изпълня, се чувствах удовлетворена от себе си, но и жадна за още. Преследвах героите из страниците на приказки и детски романи, исках да съм част от тази тяхна вселена, в която всичко бе възможно. После пораснах и разбрах, че желанието ми противоречи на законите на реалността, но пък тогава реших, че щом не мога аз да вляза в техния свят, ще ги направя част от моя.
През годините приятелството ни започна да пише своя история. В нея има много глави – като онази, в която прочетох „Гордост и предразсъдъци“ и разбрах, че съм романтична душа, или като другата за студентските ми години, в които все бях натоварена, затова новогодишните ми списъци с желания започваха с точка „повече време за четене“ (още не ми стига). Повратен момент се оказа създаването на блога Hrisilandia, който от седем години списвам. Вече не ми стигаше само аз да разговарям с книгите, исках да говоря за тях и да споделя богатството на това приятелство с други, които се нуждаеха от него. Така или иначе четенето непрекъснато разширява границите на моя свят, защо пък да не поканя и още хора в него.
Дневникът, който държите, е покана да се при – съедините към приятелската общност, която аз и книгите сме си изградили. В него ще срещнете заглавия, с които с удоволствие ще разговаряте, и други, с които може би няма да се разберете и ще искате да набутате в най-тъмния ъгъл на библиотеката – все пак не можем всички да се харесваме. Ще намерите списъци, които ще ви напомнят, че четенето не е „задължително“, за щото някой го налага, но е такова, ако искате да разбирате по-добре света и себе си. Сезонните и месечните предизвикателства ще ви подарят доза настроение и онова топло чувство на уют, което книгите по начало излъчват. А страниците, оставени за вашите записки, ще ви дадат възможност да предадете щафетата и след време вие да споделите историята на вашето книжно приятелство с друг човек, като му дадете идея какво да чете.
Има много неща, които все още не знам – защо някои заглавия стават бестселъри, а други – не, как да отворя портал в библиотеката, за да събирам повече книги, мога ли да удължа денонощието, за да чета повече. Но едно знам със сигурност – в компанията на книгите никога няма да ви е скучно и никога няма да сте самотни. Пожелавам ви тук да откриете много нови книжни приятели
Публикувай коментар
