Българката Елица Делчева бе движеща сила в проекта за редактиране на генома, каза Еманюел Шарпантие. Тя бе отличена с Нобелова награда за химия през 2020 г. заедно с с Дженифър Даудна за разработването на метод за редактиране на генома.
„Тя беше чудесна, беше докторант и ми каза, че ще остане и след края на обучението си, за да завършим проекта, заедно работихме по изследване, публикувано в сп. „Нейчър“. Тя беше движеща сила в проекта“, каза Шарпантие. Тя е сред 38-те Нобелови лауреати, които участват в 72-ото издание на срещата с млади учени, което се провежда от 1951 г. в Линдау, Германия.
Делчева работи с Шарпантие в лабораторията й във Виена. През 2009 г. бъдещата нобелистка продължава дейността си в Центъра за изследване върху микробите в Швеция. С помощта на Делчева Шарпантие показва, че технологията CRISPR може да редактира ДНК на специфични места в генома.
В Линдау по време на лекция пред участниците във форума Шарпантие също посочи Делчева сред участниците в екипите й, които са допринесли за отличената с Нобелова награда технология. Тя вече се прилага масово от научни екипи, фармацевтични компании разработват терапии за лечение на редки заболявания, търси се приложение и в селското стопанство, стана ясно днес по време на дискусия в рамките на форума.
Многообразието в научните екипи е много важно, каза още Шарпантие в разговор с журналисти от шест медии от пет страни, сред които, в рамките на форума в Линдау. В Европа, ако в лабораториите работят само национални екипи, ще имаме поколение от млади учени, които са по-малко устремени и амбицирани, защото са основно в зоната си на комфорт. Многообразието в международните екипи създава конкурентна среда, не защото учените в тези екипи се конкурират помежду си, а защото заедно напредват, каза Шарпантие. Тя добави, че за науката за нужни хора, които са „гладни“ да се занимават с изследвания и много от тях са в страни, в които трудно се прави наука, предаде БТА.
Публикувай коментар
