И преди съм ви разказвал тази история, но от нея започва клеймото и клеймосването. Разположен на границата между Европа и Азия, и до днес „Пера Палас“ в Истанбул има славата на един от най-шикозните хотели в света. Aко отидете в там, ще видите виктоарианската атмосфера, тежките мебели и масивните позлатени полилеи, които деликатно осветяват картини с позлатени рамки. В стая тук е обичал да спи Ататюрк. В други пък – Грета Гарбо, Жаклин Кенеди и Агата Кристи.
Така е изглеждал този хотел и през март 1941 г. Дни след като кабинетът на Богдан Филов присъединява България към Тристранния пакт във Виена, целият състав на британското посолство в София е помолен да напусне България. Посланик Рандъл води антураж от 50 души, които пристигат с влак от София и се настаняват именно в този хотел. Докато се регистрират взривът във фоайето е толкова силен, че масивната сграда се разтриса като детска играчка, преди голяма част от нея да рухне.
Загиват шестима, ранени са над 30 души. Съмненията са, че бомбата в багажа е била поставена на гарата в София. Как и от кого – никога не става ясно. Но това е първият случай, в който България е въвлечена като страна, която ще бъде клеймосана. Въпреки, че се предполага, че зад атентата седят германските тайни служби, а някой в София е бил просто „ръката, която ще постави бомбата в куфара“.
7 септември 1978 година. Рожденият ден на Тодор Живков. В този дъждовен ден Георги Марков върви по моста „Ватерло“ в Лондон, съвсем близо до сградата на Би Би Си. На автобусната спирка усеща леко пробождане в крака, а мъжа до него изпуска чадър, извинява се и изчезва. Марков умира четири дни по-късно, а патолозите откриват в крака му малка капсула с рицин. Операцията е на КГБ през ръката и чадъра на българската Държавна сигурност. България отново е клеймосана.
И заради това клеймо, следва още едно – този път абсолютно несправедливо. Опитът за убийството на папа Йоан Павел II през 1981 година. Най-известната теория, лансирана от Запада тогава, сочи отново към българската Държавна сигурност като ръката, помогнала на Али Агджа. В резултат на това клеймосване е унищожен психически българинът Сергей Антонов, а държавата ни понася огромни имиджови щети. Години по-късно папата казва, че никога не е вярвал в „българската следа“. Но клеймото е факт и трябва да минат много години, за да се поправи.
Точно това е причината да не подценяваме разкритията на британските и австрийските служби за група от български имигранти, които са следили неудобни в полза на режима на Путин. С действията си и обвиненията срещу тях, тези хора нанасят поредния удар по имиджа на България.
Разкриването на техните действия събужда точно този рефлекс от старото клеймо, което ни се иска да забравим. Защото в момента, не трябва да се съмнявате, че след този случай, разузнавателните служби в Германия, Франция, Испания започват да проявяват все по-силен интерес към българските общности, което е обидно за всички работещи и добри хора, които живеят, работят и плащат данъците си в чужбина.
Именно затова България не трябва да мълчи, а да действа. Защото клеймосването на цяла една държава и цял един народ става доста бързо. Българските служби трябва да докажат на обществото, че работят в интерес на България и Европа, докато се надига поредната „българска следа“ на руски шпиони с български произход. Но вече с конкретни имена, лица и действия. И много важно – с признаване на вина.
Тази следа не е изцяло българска – в нея участват и австрийци, и руснаци, и вероятно хора от други националности. Но докато чакаме отговора на въпроса колко ли е голям този айсберг, трябва да чуем и видим решителност и от българска страна, за да знаем колко всъщност е лесно за чуждестранни служби да пробият сигурността на една страна и да застрашават нейните граждани. Оказва се – във Великобритания не е много лесно. Но в Австрия? Ами в България?
Публикувай коментар
