Бактерия, открита за първи път в Космоса, сега заразява хората. Нейното име е Kalamiella piersonii и вече е достигнала поне 14 души от различни части на света. „Бактерията е открита на Международната космическа станция. Най-вероятно е много по-широко разпространена на Земята, но просто не е търсена”, заяви вирусологът проф. Радостина Александрова пред Nova News.
„Много бактерии има, но по-малко от 1%, може би, са патогенни за хората. Така че огромната част не само че не ни пречат — напротив, много често ни помагат, дори могат да бъдат абсолютно необходими за нас. Но на Международната космическа станция наистина се следи доста зорко какво има и какво няма, защото едно потенциално инфекциозно заболяване би могло да бъде много опасно за хората на нея и да провали цялата мисия. Така е открита Kalamiella piersonii”, обясни проф. Александрова.
Според нея бактерията вероятно е претърпяла изменения по време на своята космическа „разходка”, тъй като се характеризира с доста висока устойчивост към антибиотици.
„Големият въпрос е: възможно ли е това пребиваване в тези екстремни условия и тази наистина повишена мутационна активност в крайна сметка да превърне някои доскоро съвсем безобидни бактерии в такива с по-висока патогенност? Или пък да причини някакви съществени вреди на самия кораб — например, предизвиквайки корозия върху металите? Много са въпросите, но засега няма нищо тревожно. Не предстои „война на световете”, коментира проф. Александрова.
Какво се знае за бактерията?
Идентифицирана за първи път през 2019 г. от проби от Международната космическа станция, K. piersonii се е задържала на станцията повече от шест години, процъфтявайки в микрогравитация и устоявайки на екстремни условия като радиация и повишени нива на въглероден диоксид. Учените сега се опасяват, че устойчивостта й може да се разпростре и върху човешката имунна защита.
„Микробите в затворени, изградени от човека среди, като МКС, трябва да издържат на микрогравитация и други стресови фактори“, каза Кастури Венкатесваран, бивш служител в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Неговата група е първата, която изолира K. piersonii от космически проби.
Ново изследване показва, че бактерията може да е претърпяла генетични промени по време на космически полет. Проучване в IIT Madras върху Enterobacter bugandensis , друг щам, изолиран от МКС, разкри, че космическите полети предизвикват мутации, което прави космическите микроби генетично различни от техните земни аналози. Учените подозират, че K. piersonii може да е претърпял подобна трансформация.
Първата потвърдена човешка инфекция, причинена от K. piersonii , е регистрирана в Индия при пациент с бъбречно-каменна болест . Щамът, наречен YU22, озадачи изследователите. Липсваше му уреаза, ензимът, обикновено необходим за разграждането на уреята. Въпреки това бактерията успя да оцелее в пикочните пътища, използвайки алтернативен метаболитен път. „Това повдига въпроси относно стратегиите му за оцеляване и патогенния му потенциал“, каза Река П.Д., микробиолог в изследователския център „Йенепоя“ в Мангалор, чийто екип е първият, който идентифицира и описва ролята на K. piersonii в човешките инфекции.
Колко е опасна?
Бактерията може да използва източници на азот в човешкото тяло, което потенциално води до различни инфекции. „Простите методи за молекулярно откриване биха могли да предотвратят погрешна диагноза“, каза Река.
Бактерията е била открита и в други среди, включително в метрото на Ню Йорк. Неотложните въпроси, на които учените искат да отговорят, са: Защо е станала патогенна? Защо е резистентна на множество лекарства? И защо оцелява толкова добре в условия на микрогравитация?
Докато метаболомните изследвания могат да разкрият как K. piersonii се е адаптирал към космически полети, изследователите са фокусирани върху определянето колко точно е заразен и при какви условия. Всички известни щамове на Kalamiella проявяват резистентност към няколко антибиотици от първа линия, вероятно поради нов ген за бета-лактамаза клас А. „Въпреки това, ни е необходима още много работа, за да го характеризираме по отношение на вирулентност“, каза Милиотис.
Разбирането на това как микробите се държат, адаптират и еволюират в екстремни, изолирани среди би могло да помогне на учените да разработят по-силни превантивни мерки, особено за астронавтите. Милиотис предполага, че специален списък за наблюдение, подобен на списъка с приоритетни патогени на Световната здравна организация, би могъл да помогне за проследяване на високорискови микроби в космоса.
Публикувай коментар
