Изложбата „Аз, художникът“ има ретроспективен характер и пресъздава хронологично творческия път на Стефан Гацев (1935–1986). Завършил първия випуск на Художествената гимназия, а след това „Живопис“ в Националната художествена академия при проф. Илия Петров и „Декоративно-монументални изкуства“ в ателието на проф. Георги Богданов, Ст. Гацев е живописец с категоричен рисунък и точна проницателност, които го правят майстор на композирането. Той притежава подчертаното чувство за монументалност на формата и завиден усет към тектоничността на обемите, като едновременно с това съумява да бъде лаконичен и внушителен с най-пестеливи средства.
Основното ядро на живописното си наследство Стефан Гацев създава през 60-те и 70-те години на ХХ век. От този период са фундаменталните за творчеството му голямоформатни фигурални композиции „Бетон“, „Релси“, „Висота“, „Апокалипсис“, както и полиптихът „Зората“. С тях той се изявява в тематични общи изложби, а за някои получава и награди. След средата на 70-те години Ст. Гацев се отдава на декоративно-монументалното изкуство, а живописното му творчество се свежда до по-камерни формати, в които основна роля заема линията – формоизграждаща, точна, но същевременно изразителна.
Експозицията от около 80 произведения включва творби, собственост на семейството на художника, частни колекции, както и от фондовете на СГХГ, Национална галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград, Художествена галерия – Добрич, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Регионален исторически музей – Благоевград, Регионален исторически музей – Кърджали.
