Араповският манастир „Света Неделя“ се намира на по-малко от 10 километра източно от град Асеновград, край село Златовръх. До 1934 г. селото е носило името „Арапово“, откъдето идва и името на светата обител. Манастирът е построен край намиращото се там аязмо. Според възпоменателния надпис над западната врата, храмът е построен през 1859 г. Първоначално той е бил подчинен на Мулдавския манастир „Света Петка“. Това е единственият манастир, изграден в полето.
Това е и единственият манастир, строен във времето на османското владичество, без да има по-стари следи от съществуването му. Манастирският комплекс представлява оригинален архитектурен ансамбъл. Изграден е от двуетажни и триетажни жилищни и стопански сгради, разнообразени с еркери и чардаци, обградени от двор, в който е разположена голяма кръстокуполна църква от т. нар. „атонски тип“.
В двора може да бъде разгледана и триетажна кула, чието построяване преданието свързва с действалия по онова време в региона Ангел Войвода. В нея има и своеобразен музий на воеводата. През 1868 г. тук се основава училище за бедните деца от региона. Използвана е за наблюдателница и жилищна постройка. Кулата представя живота на войводата, който е един от най-известните хайдути от този край.
Според неоспорено от никого досега предание тя е построена от самия Ангел войвода, който е родом от близкото село Новаково. Самият войвода е известен като народен закрилник в този край от епохата на османското робство. Днес тя е реставрирана и обновена.
Вляво от кулата се намира главната църква „Света Неделя“. Строителството и започнало през 1859 г в самия разцвет на Възраждането. Именно поради тази причина не са щадени средства за постигане на високо строително и художествено майсторство. Автори на стенописите са Алекси Атанасов и Георги Данчов-Зографина. Изобразени са сцени от живота на Кирил и Методий като духовници и просветители, на свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, свети Марко Преславски и други. В храма се намира и Чудотворната икона на Света Богородица. Вярва се, че тя сбъдва желанията на всеки, пристъпил към нея с чиста вяра в сърцето.
Свещи за църквата се продават в църковния магазин срещу храма. От него можете да си закупите и редица други неща – църковна литература, икони, характерен за региона чай, мед и много други продукти, свързани със светата обител.
Извън манастирския двор, недалеч от северната му порта се намира и аязмото с параклис, по стените на който има също стенописи. Чешмата в него е една от най-интересните каменни манастирски чешми. Лицевата й страна се състои от пет големи каменни блока: един е корниз, два странични като полуколони и два, образуващи тялото с релефни фигурални изображения. Непосредствено над чучура са изсечени пет стилизирани кипарисови дръвчета, а над тях са два лъва, застанали един срещу друг и разделени от кръст. И тук е представена сцената с покръстването на Свети Цар Борис Михаил І, макар и в по-различен композиционен строеж.
Съществува една легенда, която старите хора разказват във връзка с аязмото. Турският бей-управител на Станимака (Асеновград) имал сляпа дъщеря. Негова приближена сънувала пророчески сън, в който и се разкрило свещеното аязмо. Тя посъветвала бея да заведе дъщеря си при него. Скептично настроен, турчинът завел дъщеря си при извора. И, о, чудо! Момичето измило очите си и прогледнало. Според преданието, в знак на благодарност беят построил сегашното аязмо и дарил пари за построяването на манастира, който е и единственият основан по време на турското робство. 20-на години по-късно се създава и училище за бедните деца от околността. Според преданията Васил Левски се е укривал и в този манастир.
През епохата на Възраждането манастирът е играл важната роля да поддържа будно народното съзнание на поробените българи от този край. Това, което предавало на манастира особена историческа стойност било, че там бил основан местен таен революционен комитет, ръководен от самия игумен – отец Гервасий. Така манастирът станал известен със своята разностранна патриотична дейност.
