Върховният лидер на Иран Али Хаменей не винаги се е разбирал очи в очи с президентите на своята страна. Акбар Хашеми-Рафсанджани приближи Ислямската република твърде близо до Запада, за да се хареса на върховния лидер. Мохамад Хатами пък разтърси консервативния елит с подривни приказки за това как вярата и свободата могат да съществуват едновременно. Махмуд Ахмадинеджад беше твърде непокорен и твърде голям популист, докато флиртът на Хасан Рохани с американците и разочароващото му споразумение за контрол над въоръженията го изгониха от вътрешния кръг.
Президентът Ебрахим Раиси, от друга страна, беше идеалният партньор на Хаменей. Мениджър с обезсърчаваща реторика и порочна жилка, той беше непоколебимо верен на Хаменей, който е на 85 години, и неразделна част от плана му да осигури безпроблемно прехвърляне на властта. Внезапната смърт на Раиси при катастрофа с хеликоптер в неделя хвърли този план в безпорядък, разбърка задкулисната политика на Иран и може допълнително да даде сила на по-младо, по-радикално поколение политици, което ще доведе до допълнителни репресии у дома и агресия в чужбина. Това пише в анализ The New York Times
Ебрахим Раиси беше революционер и носител на силна идеология. В началото той е назначен на различни прокурорски длъжности, където редовно търси и осигурява екзекуцията на опоненти на режима. През 1988 г. той затвърди тази репутация, като участва в така наречените комисии за смърт, които екзекутираха над 5000 политически затворници. След това прекарва голяма част от кариерата си в по-тъмните ъгли на режима, ставайки ръководител на съдебната власт, преди да бъде издигнат до президентския пост.
Въпреки този богат опит и лоялност, не беше ясно дали Раиси ще бъде подходящ наследник на Хаменей – развитие, от което много наблюдатели и иранци се страхуваха. Предизвикателството да управляваш правителство, което е в противоречие с голяма част от населението и международната общност, изисква необичайна смес от хитрост, интелигентност и жестокост. Раиси притежаваше само последното. Но дори ако възходът му не беше сигурен, Хаменей все още разчиташе на духовника да помогне за управлението на предстоящия преход: според предварителна информация, Раиси е бил част от комитет от трима души, натоварен с отговорността да избере следващия върховен лидер.
Хаменей сега ще трябва да намери някой друг толкова надежден, който да изпълни безмилостно неговата воля и да организира нови измислени избори, за да го постави на власт. Това няма да е лесно: политическата система на Иран беше толкова безпощадно прочистена от онези, които присъстваха на създаването на републиката, че от старата структура са останали твърде малко.
Новият политически пейзаж до голяма степен е доминиран от по-млади мъже, които открито се оплакват от покварата на по-старото поколение, липсата на революционен плам и нежеланието да се противопоставят по-силно на избледняващата американска империя. И тъй като Али Хаменей трябва да разчита на тази нова група, за да поддържа ценностите на революцията и да запази теокрацията непокътната, той ще трябва да вземе предвид тяхната чувствителност, докато обмисля както следващия президент, така и кой трябва да го наследи като върховен лидер.
Тази нова кохорта беше закалена чрез битки с различни народни бунтове. Много от тях са служили в службите за сигурност и Революционната гвардия. Те имат силно представяне в твърдолинейната партия Paydari, която сега държи мнозинството в парламента. Сред нейните най-отявлени членове са Мортеза Ака-Техрани, един от лидерите на партията, и Мехрдад Базрпаш, министър на пътищата и градското развитие в правителството на Раиси. Те предпочитат кандидати за президент като Саид Джалили, бивш ядрен преговарящ, който демонстрира презрение към международните норми и демократичната отчетност.
Досега Раиси нямаше какво да каже по въпроси отвъд границите на Иран. Външните работи наистина не бяха негова област, въпреки че той подкрепяше имперските авантюри на режима и неотдавнашния сблъсък с Израел. Но по-младите последователи на Хаменей достигнаха зряла възраст, докато Америка се оттегляше в Близкия изток, наслаждавайки се на разговорите във Вашингтон за излизане от така наречените вечни войни на Америка. За разлика от много от техните „нито Изток, нито Запад“ старейшини, те приветстваха съюза на страната им с Китай и Русия и виждат международната арена, за разлика от вътрешния фронт, като област, където могат да успеят.
Нарастващото влияние на това по-младо поколение след смъртта на Раиси също може да окаже значително влияние върху ядрените изчисления на Иран. Това, което изглеждаше предпазлив подход на Хаменей към конструирането и тестването на ядрено устройство, може да даде път на гласове, които искат да се захванат с него. Усилието, от друга страна, да се мобилизират многонационални прокси сили, които да изпълняват поръчките на Иран в региона, почти сигурно ще продължат непроменени, тъй като успехът им е трудно да се постави под въпрос.
По-големият проблем с наследяването на Хаменей, разбира се, също все още виси над републиката. Често се предполага, че неговият син Моджтаба може да поеме властта от баща си. Ислямската република може да се е отказала от харизматичния авторитет и теологичната ерудиция като предпоставки за този пост, но тя не благоприятства династическото наследство, което все още се разглежда от революционните лидери като снизхождение на персийските монарси и арабските президенти. По-младият Хаменей може да продължи да играе извънредно голяма роля на заден план, но официалното му повишение би било трудно за оправдаване пред народа от иранските лидери. Това означава, че вероятно ще бъде предложен твърдолинеен духовник с близки връзки със службите за сигурност, като аятолах Ахмад Хатами, член на Събранието на експертите, натоварено с избора на следващия върховен лидер.
Всичко това предвещава лоши времена както за иранския народ, така и за международната общност. Поколението, което е на прага да вземе властта, вижда вътрешното потисничество и чуждата агресия като незаменими за успеха на революцията. Те са по-враждебно настроени спрямо демократичните стремежи на обществото, отколкото поколението на Ебрахим Раиси, приравнявайки всички форми на несъгласие с бунт срещу републиката и вярата. Сега опасението е, че смъртта на Раиси може да даде възможност на тези по-млади мъже най-накрая да изживеят своя звезден миг.
Публикувай коментар
