Би било лесно да бъдем заслепени от начина, по който Израел, САЩ и останалите съюзници свалиха почти всеки ирански дронове, крилати и балистични ракети, изстреляни в събота, и да заключим, че Иран е направил своето – като отмъщение за предполагаемото убийство на свой висши командир, действащ срещу Израел от Сирия. Сега можем да кажем, че всичко е пито-платено и въпросът е приключил. Това, обаче, би било опасно погрешно тълкуване на току-що случилото се и огромна геополитическа грешка от страна на Запада и света като цяло. Това пише в коментар за New York Times Томас Л. Фридман – колумнистпо международни въпроси, носител на три награди Пулицър, автор на седем книги, включително „От Бейрут до Йерусалим“, която спечели Националната награда за книга.
Сега трябва да има мащабна, устойчива, глобална инициатива за изолиране на Иран – не само за да го възпира от повторен опит за подобна авантюра, но и за да даде причина на Израел да не отвръща автоматично с военни действия. Това също би било сериозна грешка. Иран има регионална мрежа и освен САЩ, Израел се нуждае от регионален съюз, за да го възпира в дългосрочен план.
Така че трябва да има големи дипломатически и икономически последици за Иран и страни като Китай най-накрая трябва се активизират: когато Техеран изстреля всички тези дронове и ракети, той не можеше да знае, че на практика всички те ще бъдат прехванати. Все пак някои бяха свалени чак над Йерусалим, а от кадри се вижда, че ракета можеше да удари джамията Ал-Акса, една от най-свещените ислямски светини. Друга можеше да порази израелския парламент или многоетажна жилищна сграда, причинявайки огромни жертви.
Ескалация без прецедент
С други думи, говорим за ескалация без прецедент в дългогодишната, строго контролирана война в сянка между Иран и Израел, която беше почти изключително ограничена до целенасочени израелски удари срещу части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Ливан и Сирия – където те нямат работа да бъдат на първо място. Иран пък отмъщаваше, като караше своята ливанска прокси милиция, Хизбула, да изстреля ракети срещу Израел. Видяхме също как Иран пренася контрабандно оръжия и експлозиви от Сирия в Йордания, Газа и Западния бряг, за да бъдат използвани за убиване на израелци и дестабилизиране на Йордания, както и убийството от Мосад на ядрен учен в Иран.
Но Израел никога не е нанасял такъв масивен ракетен удар директно срещу Иран, а Иран никога не е правил това спрямо Израел преди това. Наистина никоя страна не е атакувала Израел пряко след Ирак на Саддам Хюсеин с ракетите Скъд преди 33 години. Без ръководена от САЩ глобална инициатива за налагане на санкции на Иран и допълнителното му изолиране на световната сцена, поведението на Техеран ще бъде мълчаливо извинено. В такъв случай Израел най-вероятно ще отмъсти с ответни удари и ние сме на път към голяма близкоизточна война и цена на петрола от 250 долара за барел.
„Алтернативата на по-широка пълномащабна регионална война, която ние не искаме и Израел не иска, не може да бъде връщане към предишното статукво“, казва Надер Мусавизаде, основател и главен изпълнителен директор на геополитическата консултантска фирма Macro Advisory Partners и старши съветник на Кофи Анан, когато той беше генерален секретар на ООН. Глобалните усилия за изолиране на Иран, добавя Мусавизаде, „е най-добрият начин да се отдели режимът от неговия народ, да се уверят Израел и израелците в тяхната сигурност и да се премахне необходимостта от по-нататъшна регионална военна ескалация, което би било подарък за Иран и неговите поддръжници.“
Това е и най-добрият начин да се гарантира, че премиерът на Израел Бенямин Нетаняху няма да въвлече Съединените щати в регионална война, за да подкрепи собствената си разпадаща се политическа основа. Невъзможно е да се преувеличат военно-политическите последици от току-що случилото се. Малко след ракетния удар президентът на Иран Ебрахим Раиси излезе с изявление, заявявайки, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция е „преподал урок на ционисткия враг “. Със сигурност бе преподаден урок, но не такъв, за какъвто Раиси си мисли.
„Иран се провали напълно“
Иран просто неволно разкри на целия свят, че правителството му е толкова пробито от западни шпионски служби (защото толкова много иранци мразят собственото си правителство), че президентът Байдън успя да предскаже дори точния час на атаката един ден предварително. Освен това атаката показа на целия свят, че Израел и неговите западни съюзници имат много по-добри противоракетни способности, от нападателните сили на Иран.
Както написа в неделя ветеранът военен кореспондент на Haaretz Амос Харел: Говорим за „безпрецедентно постижение в историята на войните на Израел – макар и с известна помощ от приятели, Тел Авив неутрализира основната карта, държана от Иран и от оста му: дроновете и ракетите. Впечатляващите прехващания на системата Arrow привлякоха най-голямо внимание, но израелските и американските пилоти също свалиха стотици крилати ракети и дронове“.
Може да се предположи, че Иран и неговите поддръжници трябва да бъдат както разочаровани, така и обезпокоени от този обрат на събитията. Както добави Харел: „Намерението на Иран, както беше оценено преди атаката, беше да покаже на света своите способности с атака срещу военни цели. Анализът на районите, в които са прозвучали предупреждения, предполага, че една от целите е била военновъздушната база Неватим в Южен Израел. Изглежда, че иранците са планирали да унищожат базата и разположените там модерни изтребители F-35, които са перлата в короната на американската помощ за Израел. Иран се провали напълно в тази задача“.
Вместо това иранската атака може да е била ограничена до тежкото раняване на 7-годишно мюсюлманско бедуинско момиче, ударено от падащ шрапнел. И ако с това се изчерпва ефективността на иранското настъпление, неговите лидери сега трябва да се запитат колко добра е защитата му, в случай, че Тел Авив избере да отмъсти. В Хизбула трябва да се питат същото.
Това може да обясни защо Раиси, след хвалбата си, че е дал урок на Израел, поиска или по-скоро се помоли на САЩ и всички други „поддръжници на окупационния режим … да оценят това отговорно и пропорционално действието на Ислямска република Иран“ и да не продължават офанзивата срещу страната му. Съобщение до света от Техеран: Просто изпратихме малък предупредителен изстрел, няма за какво да се тревожите, нека да продължим.
Това не е само защото Раиси се притеснява за външния си фронт. В началото на този месец Haaretz съобщи , че „иранските футболни фенове на стадион Ариамер в Техеран бяха помолени да спазят минута мълчание в чест на седемте членове на елитната Революционна гвардия на Иран, включително висшия генерал Мохамад Реза Захеди, които бяха убити в израелски въздушен удар по нейното консулство в Дамаск. Вместо това зрителите започнаха да освиркват и да надуват клаксони в очевиден акт на протест. Във видео, което се разпространява в социалните мрежи, се вижда как фенове шумно прекъсват минутата мълчание. … И това не е първият път, когато подобно нещо се случва на футболни мачове.
Проблемите вътре в Иран
Много иранци разбират, че манията на режима да унищожи еврейската държава не е нищо друго освен скъп начин да отклони вниманието на иранската общественост от убийствените репресии у дома срещу собствения си народ. Както показва тази история от футболен мач, хората все по-малко се страхуват да кажат това публично – особено след като режимът уби около 750 жени, момичета и мъже при националното протестно въстание, започнало на 16 септември 2022 г. след смъртта на младата кюрдка Махса Амини в ареста на иранската морална полиция. Тогава хиляди бяха арестувани.
Една от причините Иран да подкрепя войната на Хамас и да предпочита Израел да остане заклещен в Газа и да окупира Западния бряг е, че държи света и много американци фокусирани върху действията на Израел вместо върху бруталните репресии срещу протестиращите за демокрация в Иран и върху империалистическото влияние на Иран в региона. Там Техеран използва проксита, за да контролира политиката на Ливан, Сирия, Ирак и Йемен и използва тези страни като военни бази, за да атакува Израел.
Никой не трябва да мисли, че Иран е просто хартиен тигър. Техеран все още може да изстреля хиляди ракети с по-малък обсег срещу Израел чрез Хизбула – и тъй като някои от тези ракети имат прецизно насочване, те биха могли да нанесат значителни щети на инфраструктурата на Израел. Иран има и по-големи ракети в арсенала си.
Все пак това, което се случи в събота, в крайна сметка е значителен тласък за това, което наричам мрежа за приобщаване в Близкия изток (по-отворени, свързани страни като Йордания, Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Египет и Израел и съюзниците от НАТО) и истинско препятствие за Мрежата на съпротивата (затворените и автократични системи, представлявани от Иран, Хамас, Хизбула, хутите и иранските шиитски милиции в Ирак) и Русия. Гласът вътре в Иран и Resistance Network в неделя сутрин е този звук, който чувате от GPS-а на колата си след грешен завой: „Преизчисляване, преизчисляване, преизчисляване“.
Публикувай коментар
