В ранните часове на 3 декември 1949 г., след прекаран инфаркт, се отива българският писател Елин Пелин. Всенародно признат приживе като един от класиците на българската литература, погребението пред тленните останки на 72-годишния „певец на българското село“ се превръща в двудневно масово поклонение.
Тялото на Елин Пелин е изложено в аулата, в Ректората на Софийския университет, където преминават хиляди граждани, а също и представители на Комитета за наука, изкуство и култура, Съюза на българските писатели, чийто председател през 1940 г. е писателят, Българската академия на наука (член от 1941 г.) и висшето политическо ръководство на страната.
Елин Пелин е погребан с почести на 4 декември в Централните софийски гробища. На гроба на писателя слово произнася професор Александър Балабанов, както и представител от родното село на Елин Пелин – Байлово, Софийска област.
Биография
Елин Пелин е роден като Димитър Иванов Стоянов в село Байлово, Софийска област на 8 юли 1877 година. Той е потомък на преселнически панагюрски род. Сред предците и роднините му има много учители. Първите двадесет години от живота си прекарва в родното Байлово. След това учи в София, Златица, Панагюрище, отново в София и в Сливен. След края на V гимназиален клас, незавършил пълния курс на гимназиалното образование, се връща в родното си село, където учителства в продължение на една година. След това заминава за София.
Поради незавършеното си средно образование не успява да стане редовен студент в Юридическия факултет на Университета. Не се сбъдва и мечтата му да учи в Рисувалното училище, където въпреки художническите си заложби не е приет. От 1899, на 22-годишна възраст, той заживява в столицата. През ноември 1902 поставя началото на месечно списание, което назовава „Селска разговорка“. След установяването си в София се сближава с кръга около сп. „Летописи“ с редактор Константин Величков и уредник Димитър Бояджиев. Силно свързан е с групата около хумористичния вестник „Българан“, който започва да излиза през 1904. В тази група участват такива значими за българската култура имена като Александър Божинов, Александър Балабанов, Андрей Протич, Сава Огнянов, Васил Кирков, и др.
Благодарение на застъпничеството на проф. Иван Шишманов през 1903 Елин Пелин постъпва като библиотекар в Университетската библиотека, където остава до 1907. В периода 1910–1916 работи в хранилището на Народната библиотека. През 1924 става първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в столицата и не напуска този пост до пенсионирането си през 1944. При бомбардировките над София по време на Втората световна война избухва пожар в музея. Тъй като Елин Пелин е държал там своя личен писателски архив, много от ръкописите му изгарят. Първото му пътуване зад граница е до Италия през 1905 в компанията на Ал. Божинов. Посещават Венеция и Флоренция.
Следващата година, от 1906 до 1907, е командирован във Франция – в Париж и Нанси. Докато е в Нанси, прекарва един месец заедно с Яворов, който също е изпратен там, за да учи френски и да опознава френската литература. През лятото на 1913 Елин Пелин посещава Петербург заедно с Александър Балабанов.
Важен факт от неговата биография е близостта му с цар Борис III. В редица случаи Е. Пелин използва тази дружба, за да помага на други хора. Пример за това е опитът му да се застъпи за Никола Вапцаров по време на процеса срещу него през 1942. Елин Пелин участва и в акцията по спасяването на българските евреи, като заедно с редица други български интелектуалци и общественици подписва протестната декларация срещу Закона за защита на нацията, внесен от правителството на Богдан Филов с цел разрешаване на т.нар. „еврейски въпрос“. За съпругата си Стефана Щерева, с която имат две деца – Елка и Боян, писателят се жени на 43-годишна възраст.
Преживява последните пет години от живота си в условията на т.нар. „народна власт“, която се установява в България след 9 септември 1944. През 1945 той постъпва в редакцията на в. „Септемврийче“. Новата власт го удостоява със златен медал „За наука и изкуство“ и организира тържествено честване на неговата 70-годишнина. По всяка вероятност Елин Пелин е бил мишената на куршума, убил по погрешка хумориста Борис Руменов (Борю Зевзека). Трагедията се случва през ноември 1944. Стрелецът е партизанинът Станислав Вихров. Писателят умира на 3 декември 1949 година.
Представяме ви 15 от най-известните цитати от Елин Пелин
- „Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…“
- „Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“
- „Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.“
- „Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“
- „Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“
- „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.“
- „То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнилa…“
- „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
- „Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.“
- „Писателят се ражда с прочетените книжки.“
- „Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.“
- „Настоещето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и дъшевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездние на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.“
- „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“
- „Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“
- „Книгите са като хората – казваше той, – когато остареят, стават мъдри.“
Публикувай коментар
