Учените най-накрая успяха да видят задната страна на черна дупка. По този начин те доказаха, че теорията на великия Алберт Айнщайн от 1915 г. е вярна.
Общата теория на относителността на Айнщайн от 1915 г. прогнозира, че гравитационното привличане на черните дупки е толкова голямо, че самите те изкривяват тъканта на пространството, предава The Telegraph. Неговата теория твърди, че това изключително масивно гравитационно привличане е толкова силно, че изкривява магнитните полета и огъва светлинните вълни близо до черни дупки.
Нов доклад на Nature доказва, че теорията на Айнщайн е правилна. „Преди петдесет години, когато астрофизиците започнаха да спекулират как магнитното поле може да се държи близо до черна дупка, те нямаха представа, че един ден може да имаме техниките да наблюдаваме това директно и да видим общата теория на относителността на Айнщайн в действие“, заявява Роджър Бландфорд – университетски професор в Станфорд и съавтор на изследователския доклад.
Теорията на Айнщайн твърди, че поради начина, по който черните дупки изкривяват космическата тъкан около тях, трябва да е възможно да се видят светлинни вълни, изхвърлени от задната страна на черна дупка, тъй като усуканите магнитни полета действат като огледало за черната дупка. Тази теория е приета от експерти, според The Telegraph, но никога не е била технически доказана, тъй като винаги е била смятана за ненаблюдаван феномен.
С течение на времето обаче мистерията около черните дупки стана по-ясна благодарение на модерните телескопи и други подобни. Ето как авторът на доклада в Nature Дан Уилкинс, астрофизик от Стандфордския университет, и Бландфорд най-накрая успяха да докажат правилността на теорията на Айнщайн, повече от 100 години по-късно.
Екипът използва специален мощен рентгенов телескоп, за да разгледа и изследва черна дупка на 800 милиона светлинни години в центъра на далечна галактика. Това, което откриват, е, че светлината под формата на лъчите, е изхвърлена от задната страна на черната дупка.
The Telegraph отбелязва, че черните дупки се раждат, когато масивни звезди избухнат в свръхнова и се срутят в себе си. Това създава космически материал, толкова плътен и толкова черен, че по същество поглъща всичко около себе си, поради което се наричат черни дупки.
Следвайки тази линия на мислене, би трябвало да е теоретично невъзможно да се види светлина от другата страна на черна дупка, но сега знаем, че това не е така благодарение на Уилкинс, Бландфорд и техния екип. Екипът изучава как черните дупки разкъсват атоми и електрони, както и рентгеновите лъчи, създадени в резултат на това.
Когато наблюдават данните, които са събрали, те откриват, че черната дупка, която изучават, излъчва рентгенови лъчи директно към земята. Това е напълно нормално. Това, което не беше нормално, беше, че екипът също видя рентгенови лъчи да се изстрелват в точно обратната посока като отражения, благодарение на усуканото магнитно поле на черната дупка.
Това доказва, че теорията на Айнщайн е правилна. Черните дупки изкривяват космическата тъкан толкова много, че техните магнитни полета са в състояние да отразяват светлинните вълни, изстреляни от далечната страна на черна дупка – без този огледален ефект учените не биха могли действително да наблюдават тези светлинни вълни от далечната страна, въпреки че ги познават да съм там.
Публикувай коментар
