Спокоен малък град се превръща в ужасяващ кошмар от хорър филм в документалния роман „Адски град“ от Кейси Шърман, базиран на истинската история за известния сериен убиец от Кейп Код – Антън „Тони“ Коста.
Написан в стила на най-напрегнатите психологически трилъри, „Адски град“ е вече и на българския пазар, готов да плени почитателите на true crime в духа на сериала „Mindhunter“. Неочакван герой в разказа на Шърман се оказва не кой да е, а големият писател Кърт Вонегът, чийто път действително се пресича с този на Коста.
Годината е 1969. Хипи вълната е заляла Провинстаун, Масачузетс. Наркотиците се разпространяват между дрънкащи на китари дългокоси младежи със скоростта на светлината. Размириците в следствие от Виетнамската война вълнуват целия Кейп Код.
А междувременно най-опасният човек на полуострова крачи на свобода. Защото Чарлз Менсън не е единственият сериен убиец, който разтърсва Америка в края на 60-те. Случаят с Тони Коста е не по-малко потресаващ.
За определена група млади жени той е известен като Сир – харизматичен и чаровен мъж, който може да ги снабди с всякакви видове наркотици. Да ги омае и ухажва. Докато някоя от тях не се окаже печална новина в градския вестник. Защото Тони Коста е чудовище, скрило зад наглед нормалния си облик неконтролируема ярост.
В същата тази година писателят Кърт Вонегът завършва книгата, която един ден ще се превърне в най-великият му шедьовър – „Кланица 5“. А дъщеря му Еди го изнервя до краен предел, мъкнейки се с всякакви съмнителни типове от града.
Страница от неделния вестник разпалва интереса на писателя към Тони Коста, когото Еди също познава. Определяйки го като американския Джак Изкормвача, Вонегът открива огромен литературен потенциал в лицето на Коста и започва кореспонденция с убиеца.
Поемайки на свое собствено разследване, писателят е разтърсен от „вампира от Кейп Код“. А истината за престъпленията на убиеца се оказва по-мрачна и от най-злокобния сюжет.
Популярният автор на true crime бестселъри Кейси Шърман базира разказа си на реални факти, писма и съдебни протоколи, които се превръщат в завладяваща, шокираща и безпощадна хроника на турболентната епоха от края на 60-те.
Триумф на документалната литература, „Адски град“ е хипнотично пътуване из изкривения ум на чудовище в човешки облик, толкова ужасяващо, че няма как да бъде измислица.
Из „Адски град“
от Кейси Шърман
Първа глава
Западен Барнстъбъл, Масачузетс, 1968 г.
Еди Вонегът се притесняваше да заведе момчето у дома, за да го запознае с баща си, който се беше заврял в писателската си барака, зад фермерската им къща в Кейп Код на Скадър Лейн. Седемнайсетгодишната Еди беше свикнала да се промъква много внимателно около баща си Кърт, особено докато той работеше.
– Изчакай тук – каза Еди на гаджето си, красив, млад хокеист от близкото градче Хаянис. – Каза, че иска да се запознае с теб. Връщам се след малко.
Еди остави момчето на брега на езерото Хогинс в задната част на имението им, докато тя изтича на пръсти до дървената врата и почука.
– Какво? – попита раздразнено Вонегът. – Какво пък сега?
Еди бутна вратата, изчака миг, за да се успокои, и влезе. Застанала на прага върху дъска с цитат на Торо: „Пазете се от всякакви начинания, изискващи нови дрехи“, дъщерята видя хилавата фигура на баща си, прегърбена над пишещата си машина „Смит Корона“, чийто интервал беше вдлъбнат от години използване. Около главата му витаеше ореол от сив цигарен дим, а под него Еди видя изтощеното му, набръчкано лице. Този поглед ужасяваше брат ѝ и сестра ѝ и много пъти бе изпращал майка им Джейн в пералното помещение, където тя се заключваше с часове, за да се наплаче.
Момчето чу боботене, идващо от бараката, последвано от затръшваща се врата, когато Еди излезе, ръкомахайки, а дългата ѝ коса се развяваше от лекия бриз на Кейп Код. Обърна се веднъж, за да покаже среден пръст на баща си, след което гневно се запъти към къщата и остави младежа да се оправя сам край брега на езерото Хогинс.
Той вече тичаше нагоре по хълма, когато Вонегът изскочи от кабинета си и го пресрещна по отъпканата пътека към къщата.
– Ще ти кажа само едно, така че да е напълно ясно – изръмжа писателят. – Не чукай дъщеря ми. Да не си посмял да я докоснеш!
Думите на Вонегът стреснаха момчето. Беше дошло просто да заведе Еди да хапнат сладолед и да отидат на кино, а сега беше подложено на странен, сексуален разпит от властния баща на момичето.
Изплашен и объркан, младежът просто кимна и закрачи бързо към къщата.
Вонегът го погледна с надеждата, че е схванал думите му. След това писателят се оттегли обратно в кабинета си и продължи тежката работа по редактирането на последния си роман, който смяташе да нарече „Кланица 5“.
Заключен в кабинета си, Вонегът посегна към поредната цигара Pall Mall и запали клечка кибрит. След като пое дима в дробовете си, върна мислите си обратно към дъщеря си. Беше наистина сладко дете, но сега, вече пораснала, се беше превърнала в зла, малка хищница.
Смяташе, че има пълното право да се държи твърде покровителствено с тийнейджърката. Все пак беше красавица. Еди беше надарена със стройна, атлетична фигура, която замайваше главите на всички момчета в гимназия „Барнстъбъл“. Носеше къси поли и имаше дълга коса, сресана на път, и кестеняви къдрици, спускащи се по раменете ѝ. Вонегът знаеше, че няма нужда да се тревожи особено много за момчето, което току-що беше срещнал в задния двор. Хлапето изглеждаше достатъчно възпитано.
Вместо това той се тревожеше заради новата компания, с която Еди се мотаеше долу в Провинстаун. Изглежда, младежите се шляеха скучаещи безцелно и жадни единствено за наркотици и секс. Хипитата завземаха покрайнините на Кейп Код, а Кърт Вонегът-младши се страхуваше, че преждевременно разцъфналата му дъщеря може да бъде отнесена от приливната вълна на хипарската култура.
Публикувай коментар
