На 26 април 1986 г. се случва една от най-големите трагедии в човешката история – Чернобилската авария.
Най-тежката авария в историята на ядрената енергетика
Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.
Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, тя е едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
Аварията
Аварията в АЕЦ „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана за най-тежката в историята на ядрената енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електропреносната мрежа на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават енергия от съседни електроцентрали. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
На 1 май 1986 г. Алексей Ананенко, Валерий Беспалов и Борис Баранов влизат само с акваланги, без защитно облекло на смъртоносна мисия в басейна под реактора, за да отворят ръчно крановете. Като по чудо, и тримата оцеляват, като двама от тях (Ананенко и Беспалов) през 2018 г. получават орден „За мъжество“ ІІІ степен от украинския президент Петро Порошенко. Баранов получава наградата посмъртно (умира през 2005 г.)
В България
През април 1986 г. е сформиран правителствен щаб за аварията в Чернобил в състав:
Председател: Григор Стоичков – заместник-председател на Министерския съвет
Първи заместник-председател: Алекси Иванов – министър на земеделието и горите
Заместник-председател: акад. Радой Попиванов – министър на народното здраве
Секретар: проф. Любомир Шиндаров – първи заместник-министър на народното здраве и главен санитарен инспектор на НРБ.
Членове:
ген. полк. Борис Карамфилов – заместник-министър на народната отбрана
ст. н. с. Никола Белев – председател на ДО „Ветеринарно дело“, началник на държавния ветеринарно-санитарен контрол и главен ветеринарно санитарен инспектор на НРБ
чл. кор. Васил Чичибаба – заместник-председател на Селскостопанската академия и главен неин научен секретар
полковник Киро Киров – секретар на правителствената комисия за борба със стихийните бедствия и аварии.
Населението не е достатъчно информирано. Според някои данни, първата появила се официално информация в българската преса излиза 11 дни след аварията. На 7 май се публикува невзрачно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „нещо незначително се е случило“ в Чернобил. В същото време партийните и държавните служители са снабдявани с лекарства и храни от незаразени източници. Поради информационното затъмнение, на първомайската манифестация хиляди граждани маршируват под пролетния радиоактивен дъжд. През 1990 година е образувано дело по случая от Главна прокуратура и като обвиняеми са привлечени Григор Стоичков, заместник министър-председател (1977 – 1989) и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитарен инспектор по време на аварията и заместник-министър на здравеопазването.
Публикувай коментар
