Каквото и да се случва в света, има една държава, в която почти никой не е наясно с това. Там, дори слушането на музика се наказва със затвор. Месечната заплата не стига за повече от една порция храна, гладът е причина за смъртта на милиони хора там.
Стоян Георгиев от bTV има редкия шанс да се срещне не с една, а с две жени, които са минали дългия и смъртоносен път на бягството от Северна Корея. И со Йон идва от Северна Корея. Години наред служи в армията на Ким чен Ун. Както една трета от цялото население. Успява да избяга от най-затворената държава в света.
„Първоначалната причина да реша да избягам беше, че аз работех за армията на Северна Корея. Заплатата ми беше изключително ниска. 1000 вона на месец. Това се равнява на 1 долар. Избягах от глада“, казва И со Йон.
Но Джин-хе е дете в 5. клас, когато цялото ѝ семейство напуска Северна Корея, за да започне нов живот в Южна Корея. „Трудно е само с думи да се опише животът в Северна Корея. Моите чичо и леля бяха избягали в Южна Корея. Те ни пратиха пари и ние бяхме едно от най-богатите семейства в селото. Причината нашето семейство да реши да избяга е, защото когато в семейството има бегълци, всички се превръщат във врагове на народа. Биват изгонени в лагер в планината. Когато майка ми разбра, че ще бъдем изгонени от вкъщи, и че вече ще бъдем под контрол, тогава тя реши, че цялото семейство трябва да избяга“, разказва Но Джин-хе.
Бягството на двете е част от сюжета на забележителния документален филм „Отвъд утопията“. Разказ за нелегално и смъртно опасно бягство от Северна Корея през Китай, Лаос, Виетнам и Тайланд, за да се спасят в Южна Корея. По пътя към свободата бегълците минават през Китай, където няма милост за страдащите от режима на Ким чен Ун. Китайските власти връщат бегълците.
„Първо избягах през 2006 г., но нямах късмет. В Китай властите ни заловиха и ни върнаха. Две години бях затворник. В трудов лагер. Беше много тежко. И след като излязох от затвора, отново избягах. Хората в Северна Корея нямат пари дори за храна. Северна Корея изразходва всички пари за армията, за оръжия и изобщо за война. Хората се трудят, но са гладни. За да дам пример – моят баща беше професор в университета и на месец получаваше 3800 вона. Докато един килограм ориз беше 5000 вона. Но тъй като знаете Северна Корея е комунистическа държава и който не отиде на работа, отива в затвора. За да се храним, в апартамента си гледахме кокошки. Имахме около 20 кокошки и те даваха около 3 яйца на ден. Едно яйце се продава за 1000 вона. Ако успеем да нахраним кокошките и на ден дадат 3 яйца, това се равнява на повече от една месечна заплата на професор. Ние направихме малка ограда в една от стаите в нашия апартамент, там вътре бяха кокошките. В блока. Някои хора дори имаха прасета и бяха изкопали дупка под блока, за да гледат прасе там. В нашият блок имаше и семейство, което имаше овца, за която се грижеше в тоалетната си. Това е оцеляване. Така се оцелява в Северна Корея“, спомня си И со Йон.
Тя все пак е сред тези севернокорейци, които имали някаква информация за външния свят. „Северна Корея е единствената страна в света, в която хората не знаят за останалия свят. Там няма интернет. Аз живеех в град точно на границата с Китай. И заради близостта с Китай, имаше хора, които нелегално внасяха продукти – флашки, и устройства, в които има корейски филми, музика, сериали. И чрез тези флашки много хора виждаха какво е Южна Корея. Но това беше много опасно, защото ако властите разберат, че си гледал южнокорейска драма или друг филм, ще бъдеш арестуван. Отиваш в затвора. В най-лошият случай можеш да бъдеш убит“, казва И со Йон.
Хората, които успяват да избягат от Северна Корея най-често имат роднини или близки в Южна Корея, които плащат на китайски трафиканти за бягството „Лошото е, че китайските брокери злоупотребяват с жените от Северна Корея. Някои ги продават на мъже в Китай, ако има неженени мъже в Китай, те могат да купят жена от Северна Корея и да се оженят за нея“, обясни бегълката.
„Когато за първи път влязох в Южна Корея, аз имах някакви очаквания, защото бях гледала корейски сериали и помислих, че ще бъде същото, но беше много по-огромно, имаше много коли, имаше много-много високи сгради, пристигнах вечерта. А имаше светлина, много светлина. Много се впечатлих от всичко. В Северна Корея дори когато бях в казармата, вечер не пускаха ток и ти си в тъмнината. Но най-много ме впечатлиха хората. Гледах хората. Всички бяха с различни дрехи, с различни дизайни, с различни коси. Имаха красиви прически. Всеки можеше да бъде различен, свободен. Това много ме впечатли“, казва още И со Йон.
Това, което И со Йон видяла с очите си, може да се види в мащаб дори от Космоса всяка нощ – сателитни изображения показват светлината в Южна Корея и тъмнината в най-мракобесната комунистическическа диктатура в света. Един народ, изкуствено разделен преди 76 годинимежду две политически системи.
Няколко поколения по-късно е стигнал до живот в две паралелни вселени. На 9 септември 1948 година Съветския съюз поема контрол над Северна Корея и назначава свой прокси диктатор – Ким ир Сен. Южна Корея остава под американски контрол и поема по демократичен път, отворена към света. Днес Южна Корея е една от най-развитите държави на планетата. Враждебната към всичко чуждо, 76 години по-късно Северна Корея се е превърнала в едно от най-мрачните, бедни и жестоки места на света.
Какво ти направи впечатление, когато видя Южна Корея за първи път?
Но Джин-хе: Освен дрехите, много различни бяха косите на хората. Имаше хора с дълги коси, с различни цветове на косата. И това, което много ме изненада също така – в Северна Корея 99% от хората са много слаби, докато в Южна Корея има и много слаби хора, но имаше и дебели хора, да си го кажем, и аз си помислих, че тук всеки може да си яде колкото си иска и каквото си иска. Южна Корея имаше толкова много храни, които бяха много вкусни. И аз започнах много бързо да раста, но донякъде и напълнях. Това не го бях планирала. Сега вече ще съм на диета.
Споделят, че още сънуват Северна Корея. Чувството за вина, мислите за близките никога не напускат И сон Йон. „Ако има бегълци от семейството, цялото семейство, се третират като престъпници и получават статут врагове на народа. Цялото семейство става под наблюдение. Преди да избягам, първия път баща ми беше професор в университета, но той беше изгонен оттам. Брат ми също беше в армията, но го уволниха. И до ден днешен те всички са под наблюдение и под контрол и нямат свобода да правят почти нищо. Когато за първи път избягах от Северна Корея, синът ми беше на 6 години. Моят план беше да изкарам пари и да помогна на сина ми да избяга. През 2019 година, когато синът ми стана на 17 години, пробвах пак чрез брокер от Китай да помогна на сина ми да избяга от Северна Корея. Синът ми успя да избяга, но полицията в Китай го хвана и го върна. В Северна Корея синът ми е вкаран в затвора и е малтретиран много. Той беше само 17-годишно момче. Той просто искаше да се срещне с майка си. Това не е голямо престъпление. След като влезе в затвора, той е бил тормозен, бит. Със счупен крак, ръка. Зъбите му бяха счупени. Ребрата. Той е тормозен ужасно много. Той е тормозен в продължение на 6 месеца.
За да научи новините за сина си, И Со Йон плаща на брокер в Северна Корея, който с мобилен телефон от китайски оператор, се доближава до границата и ѝ предава информация. Тя плаща само за да разбере, че синът ѝ все още е жив. И да продължи да се надява и да вярва.
„Той сега преместен в друг тип затвор – това е лагер за политически затворници. А в този затвор получаването на информация е невъзможно – не се знае дали той е жив или мъртъв. От тогава, откакто влезе в този затвор, аз не мога получавам информация за него. Последното, което разбрах преди няколко месеца чрез брокер, е, че поне все още е жив. Но той има много травми от целия тормоз и много е отслабнал и е в много тежко състояние“, разказва жената, избягала от КНДР.
Днес мисията на И со Йон е да опита да накара хората по света да обърнат внимание на страданието на обикновения човек в Северна Корея и погазването на човешките права там.
„Когато живеех в Северна Корея, аз не живеех като човек. А като едно насекомо. Аз имам само едно желание. Искам синът ми, който сега е в затвора на Ким чен Ун, да дойде при мен в Южна Корея и просто да обядваме заедно. Само за това мечтая. Да обядвам със сина си, да си говорим. Аз нямам друга мечта, а само тази – всички хора да могат да обядват, да вечерят с любимите си хора. С този, когато обичат. Вероятно има хора, за които това е даденост, но за мен това е всичко. Всичко, за което мечтая“, казва И со Йон.
„Аз пристигнах в България днес и не познавам страната, но още от пръв поглед мога да разбера, че това е едно много, много по-добро място от Северна Корея. И ако има хора, които се оплакват, че тук е лошо, нека тези хора поне за един ден да отидат в Северна Корея и да опитат живота там“, обобщи своето усещане за новия си живот Но Джин-хе.
Публикувай коментар
