Формацията е идентифицирана за първи път през 1959 г. от капитан от турската армия на име Илхан Дурупънар, като оттогава нейният корабоподобен вид привлича вниманието на редица учени, сравняващи я с описанията на Ноевия ковчег, открити в Библията и Корана. По думите на Атила тези сходства са довели до множество хипотези и по-малки проучвания през годините, но до момента обектът не е бил подлаган на цялостно археологическо и геоложко проучване, каквото ще реализира неговият екип.

Според плановете на научния екип изследванията на терен в „Дурупънар“ ще продължат до септември, като след това събраните материали ще бъдат тествани в различни лаборатории. По думите на Атила изводите от мащабното проучване на екипа му ще бъдат събрани до края на май 2027 г., след което ще бъдат обединени в книга и ще бъдат представени подробно в няколко научни статии.

Материалът С георадар и сондажи: Учени търсят Ноевия ковчег в Източна Турция е публикуван за пръв път на News Life.

Тим Колинс е автор на над 30 детски заглавия, сред които „Предатели в космоса“ и „Дневник на Смотлий Максим“. Неговите книги са преведени на близо 40 езика и са отличени с престижни награди във Великобритания и Германия включително „Manchester Fiction City Award“ и „Lincolnshire Young People’s Book Award“. През 2021 г. писателят попада в краткия списък на годишните награди „Spark!“, чиито победители се избират от малките читатели във Великобритания.

С 18 възможни финала и редица игри, включени в най-новото му издание „Загадка в Помпей“, Тим Колинс за пореден път блестящо съчетава приключенски сюжет с интерактивното разказване на истории. В края на всяка глава децата трябва да избират между два варианта, които ще ги отведат към различни обрати, а по пътя ще научават повече за епохата, в която се развива действието.

Заедно с изобретателните герои, вълчицата Роми и бухала Рем, които пътуват във времето с помощта на специални часовници, читателите трябва да достигнат до древния римски град Помпей. Тяхната мисия е да спасят известния историк Котакий в навечерието на изригването на Везувий, който не би трябвало да е там. Уловката е, че разполагат точно с 12 часа, за да поправят бедствието. Ще успеят ли да се справят навреме?

Откъс от книгата може да видите тук.

Материалът „Загадка в Помпей“: Пътешествие във времето с 18 различни финала (ОТКЪС) е публикуван за пръв път на News Life.

„Шестима души бяха открити мъртви в планините на Западна България през последната седмица при случай, белязан от противоречиви разкази и странни обстоятелства. Прокурор сравни двета случая с по три трупа с мистериозния сериал от 90-те години „Туин Пийкс“, коментира Ройтерс.

„Липсата на яснота подхранва спекулации и конспиративни теории сред българите“

„Това е случай без аналог в нашата страна“, заявява на пресконференция в понеделник Захари Васков, директор на главна дирекция „Национална полиция“. Прокурорите подозират, че смъртните случаи може да са в резултат на на убийства и последвали самоубийства или само самоубийства. Липсата на яснота подхранва спекулации и конспиративни теории сред българите, посочва агенцията.

В неделя полицията открива телата на трима души, включително 15-годишно момче, в кемпер в района на връх Околчица. Разследващите смятат, че те са свързани с тройно убийство, извършено седмица по-рано край планинска хижа близо до „Петрохан“, която по-късно беше опожарена.

Хижата е била използвана като база на неправителствена организация, посветена на опазването на природата, въпреки че някои източници описват членовете ѝ и като „горски пазители“, които години наред патрулират района близо до сръбската граница и подпомагат граничната полиция, коментира Ройтерс.

Петима от загиналите са били членове на неправителствената организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“ и са живели в хижата, съобщава полицията. Момчето е било син на приятел. Нито един член на групата не е открит за коментар.

Полицията разпространява записи от охранителни камери пред хижата, направени на 1 февруари, в деня на убийствата, на които се вижда как и шестимата загинали се сбогуват. Тримата, останали в постройката, по-късно са заснети как я подпалват.

От полицията посочват, че членовете на неправителствената организация са били ангажирани с тибетския будизъм. В хижата са били открити будистки книги и плакати. Полицията цитира и роднина на един от членовете, който говори за „изключителна психологическа нестабилност“ в групата, коментира Ройтерс.

По-късно полицията стига до другите трима – открива ги мъртви в кемпера. Двама от загиналите са с наранявания на главата, докато аутопсията на третия все още не е излязла.

CBS NEWS също разказва за криминалната мистерия у нас. „Българските власти съобщиха в неделя, че са открили телата на трима заподозрени, издирвани за тройно убийство, свързано с предполагаемо съмнителна неправителствена организация, която според един прокурор е като от емблематичния телевизионен сериал „Туин Пийкс“, коментира изданието.

„Българският „Туин Пийкс““

“Мистерията около убийството „Туин Пийкс“ в България се задълбочава със смъртта на заподозрени”, коментира gulfnews.com.

Случаят попада и в новинарски сайтове като Hindustan Times и AsiaOne. “Трима, заподозрени в тройно убийство, са открити мъртви“, е заглавието на германското издание „Шпигел“.

„След убийството на трима мъже в България, следователи откриха телата на трима заподозрени в кемпер – те са с огнестрелни рани. Смята се, че и шестте жертви са принадлежали към съмнителна организация“, се посочва в статията.

Германското издание „Фокус“ също отразява случая. Той попада в коментарите на социално-медийната онлайн платформа Reddit. Темата е „Тройно убийство в българска хижа при подозрителни обстоятелства“. Последното ѝ обновяване е от днес.

„Важна актуализация 10.02.2026: Майката на 15-годишното момче се появи по телевизията. Тя заяви, че записът от камерата (8-секундни откъси), публикуван от властите, не е реален. Според нея той е заснет от невъзможен ъгъл. (Вероятно е генериран от изкуствен интелект). Тя също така спомена, че полицията вече е говорила за сина ѝ в минало време (сякаш е починал), когато са я разпитвали, преди тялото му да бъде открито. Интервюто, което тя даде, беше проведено рязко и бързо, когато беше повдигнато въпросът за автентичността на записа от камерата. Записът уж показва как мъжете се разделят, а също така ги показва и в нощта преди да бъдат екзекутирани, като според някои изглеждат притеснени/параноични“, коментира потребител.

„Който и да ги е убил, сигурно е получил достъп до телефоните им. Акаунтът му беше окончателно изтрит от Instagram в 1 часа сутринта на 8.02. Телата са открити в кемпер, който се е намирал почти на планински връх. Не е ясно как са успели да го докарат до там“, посочват още в Reddit, коментирайки заключен профил на едната от жертвите.

Испанското издание infobae също коментира българския криминален случай в статия със заглавие infobae „Мистерия обгръща смъртта на шестима души в българските планини: „Това е случай без аналог“.

Материалът Българският „Туин Пийкс“: Медии по света за случая „Петрохан“ е публикуван за пръв път на News Life.

Учените предполагат, че 3I/ATLAS е с много по-внушителни размери и значително по-голяма маса, отколкото се смяташе досега. Те не изключват възможността това да е извънземна технология, пише Actualno.com.

На такова мнение е, например, астрофизикът от Харвард Ави Льоб, пише научното списание Futurism. Изчисленията на Льоб и неговите колеги показват, че 3I/ATLAS може да има маса над 33 милиарда тона. Той също така смята, че ядрото на обекта трябва да е с размер над 5 километра, което е в съответствие с предварителните оценки, базирани на наблюдения на други учени. Льоб предупреждава – всъщност не знаем колко голям е обектът, това, което имаме като данни, е долна граница.

Изследователите смятат, че 3I/ATLAS може да е на над 7 милиарда години, което го прави по-стар от Слънцето. Установено е също, че обектът съдържа много повече въглероден диоксид, отколкото се смяташе досега. Твърде много въпросителни се натрупаха около този мистериозен междузвезден обект и учените продължават да го наблюдават.

Льоб казва, че 3I/ATLAS е много по-масивен от междузвездните обекти „Оумуамуа“ и 2I/Borisov, чиито размери се оценяват съответно на приблизително 400 метра и на 1 километър. Според астрофизика, траекторията на 3I/ATLAS минава подозрително близо до Юпитер, Марс и Венера. Ученият все още не изключва възможността 3I/ATLAS да не е комета, а извънземен космически кораб, изпратен специално да наблюдава Земята.

Льоб си задава въпроса – дали 3I/ATLAS е рядко срещана масивна комета с необичаен химичен състав и странна траектория, или е извънземна технология? И в двата случая обектът може да изхвърля в Космоса замръзналата вода и въглеродния диоксид, които са се натрупали на повърхността му.

„Става въпрос за необичаен размер, необичайно ускорение, необичаен курс и необичайно поведение – тези неща, взети заедно, много точно съответстват на вид картографска или проучвателна мисия. Разбира се, това може да се окаже просто комета или астероид – макар и междузвезден, което го прави интересен и невероятно рядък“, коментира Ник Поуп, пенсиониран следовател по темата НЛО към Пентагона. И добавя, че скоро ще разберем, защото обектът приближава.

След малко повече от седмица 3I/ATLAS ще се приближи до Марс на разстояние едва няколко милиона километра. Льоб вече е заявявал, че тази траектория на полета е изключително необичайна. Астрофизикът смята, че камерата HiRISE на орбиталната станция Mars Reconnaissance Orbiter трябва да се използва за задълбочено изучаване на мистериозния обект, за да може най-после да бъдат определени истинският му размер и маса, както и най-накрая да се установи дали обектът е комета или нещо друго.

Припомняме, че по-рано през септември учени от обсерватория в Чили успяха да направя още една снимка на странния обект, на която се виждаше, че ѝ се е появила характерна за кометите дълга опашка, която се предполага, че тепърва ще расте.

За разлика от обектите, свързани със Слънчевата система, 3I/ATLAS се движи по хиперболична орбита, която евентуално ще го върне в междузвездното пространство в края на тази или началото на следващата година. През лятото, в специализираните среди се налагаше следната позиция – обектът се движи така, че в критични точки, където би могъл да извърши технологични операции, той е блокиран от Слънцето. Преминава близо до Венера, Марс и Юпитер, което прави траекторията му да изглежда като картографска мисия. Вероятността това да се случи по естествен път е много малка. Хората няма да могат да го видят, тъй като при най-близкото му преминаване Слънцето ще се намира между Земята и Atlas. Поради тези причини излезе хипотезата, че може да става дума за извънземен кораб, изпратен да извърши технологични маневри или да разположи сонди, които да достигнат Земята. За момента НАСА категорично заявява – това е комета. Преобладаващото мнение е, че НАСА е права. Но въпреки това учени като Льоб призовават – нека не изключваме други хипотези и поне да ги обмисляме.

Материалът Извънземен кораб или нещо друго: Мистериозен обект се приближава към Марс (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.

„Без значение колко близо или далеч е, тя продължава да бъде тук, с нас, всеки ден, но особено в специалния ѝ ден“, се казва в изявлението на семейството на Маделин. „Продължаваме да я „празнуваме“ като много красива и уникална личност, каквато е. Тя ни липсва“, се казва още в изявлението.

В нощта, в която Маделин изчезва, родителите ѝ са били на вечеря с група приятели в ресторант на близко разстояние, докато Маделин и по-малките ѝ братя и сестри близнаци са спели в апартамента. Родителите ѝ проверяват децата през цялата вечер, докато майка ѝ Кейт открива, че Маделин е изчезнала около 22 ч. вечерта.

Четири месеца след изчезването португалската полиция разпитва родителите на Мадлин като заподозрени. Тогава детективите предполагат, че съпрузите са инсценирали отвличането на Мадлин и са скрили тялото й. Майката на детето Кейт споделя, че полицаите са й предложили да признае вината си, за да получи по-малка присъда.

Подозренията са свалени от съпружеската двойка през 2008 година, но дори след това в продължение на години те остават под подозрение. Главният детектив Гонсало Амарал, който е водил разследването е бил отстранен от случая. Той написва книга, в която обвинява родителите на Мадлин в съучастие за изчезването й. По този начин се опитал да защити професионалната си репутация. Подаденият от съпрузите иск за клевета срещу бившия детектив заради твърденията в неговата книга бе отклонен от Върховния съд на Португалия. Кейт и Джери Маккан обжалват решението в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но губят делото през 2022 г.

В годините след това властите в Португалия и Обединеното кралство се опитват да разберат къде е отишла и кой може да я е взел. „Годините сякаш минават още по-бързо“, заяви семейството преди 22-ия рожден ден на Маделин, който е на 12 май. Семейството заяви, че продължава да „си спомня за всички изчезнали деца и техните семейства, както в Обединеното кралство, така и в чужбина“. Те добавиха, че „мислят особено“ за децата, които са били разселени от домовете и семействата си поради конфликтите в Украйна и Газа.

В изявлението си те благодариха на благотворителната организация „Безследно изчезнали хора“ за нейната „непрекъсната, безценна работа“, както и на „организациите, благотворителните дружества и полицейските сили, които въпреки многото предизвикателства и ограничените ресурси продължават да се ангажират с намирането и връщането у дома на многото изчезнали и отвлечени деца“. Полицията продължава разследването на изчезването на Маделин, което продължава от 2011 г. насам.

През април източници съобщиха, че е одобрено искане за предоставяне на допълнително финансиране на разследването в размер до 108 000 лири за 2025-2026 г. От началото на операцията досега тя е получила повече от 13,2 млн. лири.

Властите в Германия и Португалия продължават да разглеждат германския гражданин Кристиан Брюкнер, осъден за изнасилване, като основен заподозрян. Прокурорите в Германия обаче заявиха по-рано тази година, че все още „няма изгледи“ срещу него да бъде повдигнато обвинение във връзка с изчезването на детето. Тази година две жени, включително полска гражданка, която твърди, че е Маделин, също бяха обвинени в преследване на семейството. И двете отричат обвиненията и трябва да се явят пред съда през октомври. Особено опасна според прокуратурата е 23-годишната полякиня, която е описвана като „опасен преследвач“, срещу когото вече са повдигнати обвинения.

Материалът Навършват се 18 години от една от най-големите мистерии на нашето време е публикуван за пръв път на News Life.

Сайтът TyC Sports направи проучване, което засяга доста дълъг период от време – 67 години. От 1958 г. насам всеки път, когато италианският отбор „Авелино“ успява да се издигне до по-висока лига, това съвпада със смъртта (или оставката) на Върховния понтифик и 2025-а не беше изключение: само няколко дни преди смъртта на папа Франциск, „Авелино“ постигна промоция в Серия B, след като стана недостижим в своята група в Серия С.

В събота „Авелино“ победи „Соренто“ с 2:1 в 37-ия кръг на поток С на третото ниво на италианския футбол и събра 72 точки, които няма как да бъдат наваксани от заемащия 2-ото място с 64 състав на Аудаче Чериньола. А два дни по-късно бе обявена смъртта на папа Франциск.

Началото е през 1958 г. със смъртта на папа Пий XII и промотирането на отбора от Серия D в Серия С. Отборът изпада впоследствие, но пет години по-късно „Авелино“ се завръща в Серия С. 1963 е годината, в която папа Йоан XXIII умира.

Следващото зловещо съвпадение също така е свързано с единственото влизане на „зелено-белите вълци“ (какъвто е прякорът на „Авелино“) в елита на страната. През 1978 г. за папа на конклав е избран Йоан Павел I, известен като „Папата за 33 дни“ и заменил на Светия престол Павел VI през 1978-а. Но Йоан Павел I почина в съня си след тези 33 дни и това се случи в годината, в която „Авелино“ премина в Серия А за първи и единствен път. Така в годината на единственото достигане до Серия А от „Авелино“ са починали двама папи.

След тези промени във Ватикана, последва период на дълъг понтификат – управление на Йоан Павел II, който почина през 2005 г. Традицията беше спазена по най-категоричен начин и играещият в Серия С „Авелино“ победи „Наполи“ в решаващ мач и се завърна в Серия В.

Приключението им във втората лига обаче не продължи дълго, но през 2013-а „Авелино“ успя да се изкачи отново в година, в която Бенедикт XVI влезе в историята, като стана първият папа след повече от 600 години насам, който се оттегля от поста.

Сега ситуацията, разбира се, е същата. Папа Франциск си отиде от този свят, а „Авелино“ отново е в Серия В.

Материалът Случайност или не: Проклятието „Авелино“ застигна и папа Франциск е публикуван за пръв път на News Life.

В един експеримент свръхсензорен наблюдател, използвайки координати, за да локализира обекта, описва ковчега като сандък, направен от дърво, злато и сребро, украсен с изображения на шест крилати ангела. Такъв обект всъщност е открит в подземна камера в Близкия изток. Изследователите обаче отбелязват, че въпреки подробното описание все още е невъзможно да се каже със сигурност, че откритият обект е оригиналният кивот на Завета.

Историята на ковчега на завета е обвита в мистерия. Според легендата артефактът е бил съхраняван в Йерусалимския храм до изчезването му през 586 г. преди новата ера Някои историци предполагат, че ковчегът е бил отнесен в Етиопия, където се твърди, че се намира в църквата „Света Мария от Сион“. Все още обаче не са намерени доказателства в подкрепа на тази теория.

Документите на ЦРУ, свързани с това откритие, предоставят първите улики за местоположението на ковчега, но са необходими допълнителни изследвания за окончателно потвърждение. Мистерията на ковчега на Завета продължава да бъде една от най-завладяващите мистерии на археологията и религията.

Какво се знае за Светия кивот?

Според Библията, кивотът е създаден от Мойсей, за да пази две каменни плочи, на които са изсечени десетте божи заповеди. Ковчегът бил направен от дърво, облицован със злато отвътре и отвън, а отгоре му били поставени два херувима. Според легендата кивотът имал разрушителна сила, която можела да заличи цели вражески армии, а пренасянето му ставало посредством два пръта.

Според Библията, ковчегът защитавал всеки, който вярва в Бог, а унищожавал тези, които го нападат. Кивотът пазил еврейския народ по време на странстванията му, помагал им при прекосяването на река Йордан и дори разружил защитната стена на град Йерихон, за да могат те да влязат в града.

Но дали такава разрушителна сила е възможна? Археологически проучвания поставят това под въпрос, а падането на стената се отдава на природно бедствие – земетресение, след което фолклорът го приписал на библейско явление. Йерихон е по линията на разлома на Мъртво море и тектонични размествания причиняват значимо земетресение всеки век. Най-скорошното такова е през 1927 г. и причинява стотици жертви.

Ковчегът на завета е изгубен в Йерусалим, където Давид, вторият цар на Израел, го отнесъл. Неговият син Соломон построил храм, който в крайна сметка става убежище на реликвата, която остава там до 587 пр. Хр., когато вавилонците нападат и плячкосват Йерусалим. Тогава се губят следите на кивота и се появяват легендите, които му приписват различна участ. Някои твърдят, че реликвата е унищожена по време на обсадата, според други – той е отишъл направо в Рая.

Едно от най-честите обяснения е, че по време на обсадата на града, свещеници са го скрили под Йерусалим – в пещерата Zedekiah или в някой от каналите под града (много от тях остават непроучени и до ден днешен) или пък в тунелите, водещи до Храмовия хълм, където по-късно е открит златен колан, който според преданията е паднал от някой от свещениците при бягството с кивота и опита да бъде скрит.

В 70-та година пр. Хр. римляните също плячкосали града и завзели толкова богатствата, че освен всичко останало финансирали и построяването на Колизеума. Кампанията в Йерусалим е ознаменувана с триумфалната арка на император Тит в Рим, на която са изобразени и воините, носещи плячка от храмовете на Йерусалим. На арката, обаче, кивотът го няма. Все пак според една много популярна легенда кивотът е бил донесен тук и скрит в латеранската базилика, която по-късно е унищожена от пожар.

Има и версия, според която кивотът е изкопан от Храмовия хълм от рицарите Тамплиери, когато те се установили в Йерусалим за близо сто години. Тамплиерите губят Йерусалим през  1187 г. и преместват щабквартирата си в Акра. Има експерти, които отдавна смятат, че дълбоко под Акра има система от тунели и част от нея е разкрита преди две години – през 2019 г., с лазерни сензори. Тамплиерите се преместват в Кипър през 1291 г., но и до ден днешен не се знае дали ковчегът на завета е бил пренесен с тях или остава в неразкопаните тунели на Акра – ако изобщо е там, разбира се.

Материалът Къде се намира Кивотът на Завета: Документи на ЦРУ хвърлят нова светлина върху мистерията е публикуван за пръв път на News Life.

Семейството на Хана пристигна в Лос Анджелис, за да помогне в издирването ѝ. Дни по-късно – на 24 ноември тялото на нейния баща Райън Кобаяши беше открито на паркинг. След като в продължение на дни мъжът беше раздавал листовки със снимки на Хана на случайни минувачи по улиците на Ел Ей, той сложи край на живота си.

Hannah Kobayashi, I’m glad you were found safe, but I hope you are riddled with guilt for the rest of your life about your father’s death. https://t.co/56dnMIRnU9

— Cassandra Carbee (@blackeyedcat69) December 11, 2024

Месец след изчезването на Кобаяши семейството ѝ съобщи, че 30-годишната жена е жива и се чувства добре. Според информациите тя вероятно е в Мексико от 13 ноември.

Но какво стои зад нейното мистериозно изчезване?

Според Dailymail всичко е било заради измама със зелена карта – виза. Кобаяши се оженила за аржентинеца Алън Какаче малко преди пътуването им, за да му осигури постоянна американска виза.

HANNAH FOUND SAFE | https://t.co/OLmBFNZoeK
Hannah Kobayashi, the missing Hawaii woman whose disappearance prompted a massive search and a missing persons investigation in Los Angeles, has been found safe pic.twitter.com/EQYsvPYsnM

— News 4 San Antonio (@News4SA) December 12, 2024

Преди това обаче Кобаяши планирала ваканция в Ню Йорк с приятеля си Амун Миранда – по-рано тази година. Пътуването било дългоочаквана мечта за 30-годишната жена. Въпреки че двойката се разделила в средата на годината и двамата продължили да се придържат към плановете си за пътуване.

Kobayashi vanished last month in Los Angeles, and her disappearance prompted a massive search and a missing persons investigation. https://t.co/XLrfx3Vva3

— HuffPost (@HuffPost) December 12, 2024

Междувременно Кобаяши и Алън Какаче решават да направят измамата със зелената карта. Двамата сключват фиктивен брак само седмици преди полета за Ню Йорк. Бившето гадже на Кобаяши – Амун Миранда и съпругата на Алън Какаче  – Мариан, правят същото  – и те се женят фиктивно. За двата фиктивни брака Кобаяши и Миранда трябва да получат по 15 000 долара, а Алън и Мариан Какас – американски визи в замяна.

Отношенията бързо се усложняват

Кобаяши от една страна очаква с нетърпение пътуването, от друга е разочарована, защото трябва да го сподели с бившия си приятел. „Тя ни разказа за плановете си. Аржентинската двойка искаше да дойде в последния момент и да направи снимки на своята „романтична ваканция““, споделя колежка на Хана.

Но динамиката на групата бързо се усложнява. Кобаяши и аржентинката Мариан Какаче стигат до кавга, явно заради ревност. Тогава жената от Хавай изпуска нервите си и бяга. Когато семейството на Кобаяши съобщава за изчезването ѝ – три дни по-късно след получаване на загадъчни текстови съобщения, нейните колеги започват разследване. Според тях Хана е стигнала до нервен срив или е била под въздействието на някакви вещества.

Hannah Kobayashi found safe more than a month after her disappearance.

Story on @HawaiiNewsNow: https://t.co/It3Mg1DpKa.#HawaiiNewsNow #HawaiiNews #HINews #HNN pic.twitter.com/0BZlJIFQqn

— Chelsea Davis (@ChelseaDavisHNN) December 12, 2024

Докато Амун Миранда и семейство Какаче летятят за Ню Йорк, Кобаяши изчезва в Лос Анджелис. „Изпитваме невероятно облекчение и сме благодарни, че Хана беше намерена жива и здрава“, казва семейството ѝ в изявления.

Материалът Месец по-късно: Разбулиха мистерията с изчезналата между два полета жена (ВИДЕО и СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

В духа на така нашумелите трилъри с комедийни елементи като „Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ на Джеси К. Сутанто и „Криминален клуб „Четвъртък“ на Ричард Озмън, „Убийства в Грейт Дидлинг“ е духовита и топла история, която ни изпраща в забутаното селце Грейт Дидлинг в Корнуел, Великобритания.

Безметежното спокойствие на това забравено местенце и неговите чудати обитатели привличат писателката Берит Гарднър, която е в отчаяно търсене на вдъхновение за следващия си роман.

Но Грейт Дидлинг съвсем не е толкова спокоен, колкото изглежда. Всички сякаш крият нещо. Местните жители усърдно избягват външните хора. Подозрителното им шушукане я следва навсякъде. Берит усеща нишката на история, която чака да бъде разплетена. А с наближаващия краен срок за предаване на следващата ѝ книга и обзета от пълно творческо безсилие, Берит не просто иска тази история. Тя се нуждае от нея.

За нейно щастие – или ужас – в живота обратите са по-внезапни, отколкото в литературата, и Берит внезапно става част от сюжета, който така отчаяно търси. В библиотеката на голямо имение избухва бомба и убива един от местните жители.

Последвалото разследване и напливът от туристи хвърлят тихото селце в пълен хаос. Жителите на Грейт Дидлинг, по-ексцентрични от всеки герой, който Берит би могла да измисли, пренаписват собствените си истории и превръщат смъртта на един от своите от трагедия в ново начало. Възползвайки се от внезапната популярност на Грейт Дидлинг, те се заемат да организират… фестивал за книги и убийства! Защото какво друго би могло да привлече още повече туристи – точно тези, които те ненавиждат, но от които сега отчаяно се нуждаят.

Това, което не са предвидили, е как тази нова история, която започват да разказват, ще промени живота на всички тях завинаги. И този на Берит, решена да разнищи тази мистерия на всяка цена.

Вдъхновяващ, очарователен и невероятно забавен, „Убийства в Грейт Дидлинг“ от Катарина Бивалд е празник на животопроменящата магия на книгите и хората, които ги обичат. Роман, който носи важното послание, че „най-добрите истории са тези, които не сме знаели, че трябва да бъдат разказани“. А най-нестандартното място може да се окаже домът, към който си вървял цял живот.

Из „Убийства в Грейт Дидлинг“ на Катарина Бивалд

1.

– Stayin’ alive, stayin’ alive, хъм-хъм-хъм-хъм, stayin’ aliiiiiive…

Берит Гарднър си тананикаше в миниатюрната кухня на малката дървена къща. Полюшваше се в такт, докато гладеше бяла риза върху кухненската маса. Носеше най-хубавите си официални дънки, а на кухненския стол бяха преметнати и чакаха кадифено сако и две шалчета.

Тя мислеше за партито с примесено с ужас очакване, но ужасът беше много повече от очакването.

Ами ако не ги намери там?

Ами ако не чуе нищичко?

Никога преди не беше очаквала парти с нетърпение. Нещо във факта, че всички гости се опитваха да покажат най-добрата си страна, едва ли не гарантираше, че ще бъдат скучни. Всъщност нямаше никаква причина да мисли, че този път щеше да е по-различно. Точно обратното. Съществуваше значителен риск да пропилее един следобед в разговори за времето.

Но не. Във въздуха тук витаеха истории, тя го усещаше. Знаеше го още от момента, когато видя за първи път дървената къща. Беше изпитала усещането, че е на правилното място. Сякаш се беше върнала в някакъв дом, който вече ѝ беше познат отпреди, или най-накрая беше стигнала до някакво място, към което е вървяла през целия си живот.

Всъщност беше започнало още преди да дойде тук. Още щом видя обявата, я беше проболо усещане за нещо, по което изпитваше дълбок копнеж и болезнена носталгия.

В самите имена имаше нещо. Сега тя ги произнесе на глас, сякаш се опитваше да извика магията в тях:

– Грейт Дидлинг – каза и се наслади на думите. – „Албърт Лейн“. „Уистерия Котидж“.

Именно тази магия я беше накарала да вложи всичките си спестявания, целия неочакван хонорар, в една къща насред нищото в едно порутено, западнало село в Корнуол.

А сега щеше да отиде на онова парти, да се усмихва, да води светски разговори за времето, ако точно това се изискваше от нея, и щеше да ги намери.

Тя преглътна. Колко странно. Беше нервна. Това също се случваше за първи път от много време насам. Погледна часовника. Два и половина. Скоро щеше да стане време да тръгне за чаеното парти. Какво, по…? Тя заобиколи кухненската маса и се наведе над мивката, за да може да види улицата през малкото прозорче.

На чакълената алея, която водеше до къщата ѝ, стоеше млада жена.

А до нея имаше куфар.

От колко време стоеше там? Сега, когато Берит се замисли за това, тя се запита дали всъщност някой не беше почукал на вратата преди малко. Да. Наистина беше чула нещо, но толкова слабо, че почти не беше реагирала.

Мобилният ѝ телефон зазвъня. Тя го намери във всекидневната, вибриращ неудържимо и със светещото на екрана име Не вдигай!!!

Въпреки това вдигна. Винаги го правеше.

– Какво искаш пък сега? – попита. Върна се в кухнята и надникна през прозореца. Жената още беше там.

Литературната агентка на Берит, Оливия Марш, не обърна внимание на сърдития тон на Берит. Нейният беше професионално весел. Като на учителка в детска градина.

– Как е любимата ми писателка?

– Ха! – промърмори Берит. Знаеше, че не беше любимата писателка на Оливия. Агентката ѝ беше неподкупна и справедлива. Обичаше писателите, които представляваше, в строго определен ред според приходите от книгите им. Берит не беше сигурна, но подозираше, че в момента беше седма или осма в списъка на любимите писатели на Оливия и стремглаво се сриваше в класацията.

В края на краищата, успехът беше малотрайна стока.

– Пристигна ли асистентката, която ти изпратих? – попита Оливия.

Берит се вцепени.

– Асистентка ли?

– Да. За да ти помага. Може да се настани в стаята за гости.

– Да се настани в стаята за гости?

Или самата тя беше полудяла, или светът, помисли си Берит.

– Нали все се оплакваш, че толкова много хора те безпокоят. Сега тя може да ти помага.

– Не смятам да имам никаква шибана асистентка. Готово. Поне беше казала най-важното. Сега трябваше само да отстоява себе си. Разговорите с Оливия приличаха малко на окопна война. Човек избираше позиция и се заравяше.

– Тя вече пътува към теб. Потегли от цивилизацията рано тази сутрин.

– Чакай малко – каза Берит. Наведе се над мивката, докато носът ѝ се сплеска в прозореца. Старите избелели от слънцето пердета, които предишният собственик беше оставил, я гъделичкаха по челото.

– Как по-точно изглежда тази асистентка?

– Жена. Млада. Тъмнокестенява коса, до раменете, със скучна прическа, въпреки че няколко пъти съм ѝ препоръчвала моя фризьор. Лоша стойка. Ако имаш време, може всеки път да ѝ казваш да се изправи. Не че помага, когато аз го правя. Всъщност тогава се прегърбва още повече. Бежово, тънко палто. И то е скучно. Младата жена пред прозореца имаше дълга до раменете кестенява коса и скучно бежово палто.

– Боже мой – промърмори Берит.

– Няма нужда да ми благодариш. Само най-доброто е достатъчно добро за любимата ми писателка.

– Тя изглежда на петнайсет!

– Това лято ще навърши деветнайсет. Или бяха осемнайсет? Не, деветнайсет.

– Какво, по дяволите, да я правя?

– Давай ѝ вода и храна, и я извеждай три пъти дневно. Откъде да знам? Ти си тази, която все се оплаква, че се преуморява и която се изолира в малка къщичка в пустошта. И дори не в тази част от пустошта, която е на мода! Кой е чувал за човек, който се мести във вътрешността на Корнуол? Как ще можеш да напишеш своя сърдечен и задълбочен роман за жена, която работи в медиите и наследява къща в Корнуол, ако къщата дори не се намира на крайбрежието? Откъде ще се вземе привлекателният рибар например? Но ти не мислиш за такива неща, разбира се. Писателите винаги са непрактични.

– Няма да пиша роман за Корн…

– Точно затова съм толкова сигурна, че ще ѝ намериш работа.

Младата жена беше извадила мобилния си телефон и в момента стоеше и го притискаше към ухото си. Вероятно се опитваше да се обади на Оливия.

Берит погледна отново към часовника. Три без осем минути. Закъснението беше факт.

– Трябва ми продължение – каза Оливия.

– Няма да го напиша.

– Най-късно през август. Читателите очакват нова книга от теб догодина.

– Изключено е да съм готова дотогава.

– Затова ти изпращам помощ! Платена от мен. Благодарна да изпълни всеки твой каприз. Благодарна. Толкова обожава книгите ти, че дори е готова да те изтърпи. Предупредих я, но тя каза само: „Каквото и да е необходимо, за да мога да прочета още една книга от Берит Е. В. Гарднър, ще го направя!“. Ще я върнеш, ако не си доволна.

– Чакай! – каза Берит. – Дори не знам как се каз…

Но Оливия вече беше затворила телефона.

Материалът Разкриваме мистериозни убийства с новия криминален роман от шведската писателка Катерина Бивалд (ОТКЪС) е публикуван за пръв път на News Life.

Къде се намира тайнственият Бермудски триъгълник?

Какво е известно досега за едно от най-тайнствените и обвити в загадки места на планетата? Бермудският триъгълник се намира в северния Атлантически океан и е заключен между Маями и островите Бермуда и Пуерто Рико. Границите му обаче са размити, като тук няма единодушие. Според някои той обхваща площ от 500 000 квадратни километра, докато според други е три пъти по-голям и включва и Азорските острови. Досега в този район, наричан още Дяволският триъгълник, безследно изчезнали са над 50 кораба и 20 самолета, а над 1000 души са загубили живота си.

Първите данни за необяснимите явления датират от средата на XIX век. Още тогава цели кораби са изчезвали без следа, а други са откривани напълно необитаеми без разумно обяснение къде е екипажът. През XX век в района започват да се изпаряват мистериозно и цели самолети, като това още повече подсилва интереса към Бермудския триъгълник.

Най-известните изчезвания

Може би най-известният случай е този с Полет 19 през 1945-та година, когато цели 5 бомбардировача изчезват безследно над Атлантическия океан заедно с 14-членния екипаж. Изпратеният да ги издирва самолет също не се завръща и никога повече не е видян. Последните уловени от радистите думи на екипажа са: „Не знаем къде се намираме. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът изглежда различно!“ Тук предаването прекъсва и съдбата на пилотите и машините и до днес остава неизвестна. След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заявяват, че не могат да направят дори правдоподобно предположение какво се е случило.

Що се отнася до плавателните съдове, пропаднали без следа, тук примерите са още повече. Една от най-известните истории е тази на платноходния кораб „Мария Селесте“. На 7 ноември 1872 г. той потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, като капитанът бил придружаван от семейството си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. „Мария Селесте“ била изключително лека и маневрена. Условията за пътуване били великолепни, но бригантината така и не пристигнала в крайния пункт. Открита е по-късно в близост до Азорските острови, плаваща с опънати платна и без жива душа на борда. Цялото имущество и ценности на изчезналите хора били налице, а товарът на кораба бил непокътнат. Подобна е съдбата и на американския товарен кораб „Циклопите“. През март 1918-а година огромният плавателен съд потъва някъде между остров Барбадос и Чезапийк Бей заедно с 300 души на борда и 10 000 тона товар. Корабът така и не подава сигнал за бедствие, въпреки че е оборудван с такъв. От него не е открита и следа, което кара американският президент Уудроу Уилсън да изрече думите: „Само Бог и морето знаят какво се е случило“. През 1941-а година два подобни лайнера също изчезват по почти същия маршрут.

Тези случки, заедно с много други подобни постепенно увеличават истерията около тази зона в Атлантическия океан. Истински тласък на конспиративните теории обаче, дава Чарлз Берлиц с неговата книга „Бермудският триъгълник“, която е издадена през 1974-а година. В нея авторът събира всички известни случаи на изчезнали самолети и кораби в района и книгата се превръща в бестселър, като продажбата ѝ надхвърля 5 милиона екземпляра.

Какви са теориите?

Има ли наистина нещо мистериозно в Бермудския триъгълник? Според Американската агенция по океаните и атмосферата отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен. От агенцията смятат, че няма доказателства, че в зоната на Бермудския триъгълник стават повече инциденти или изчезвания отколкото по други често прекосявани места над океаните на Земята. Подобно е мнението и на американската брегова охрана, според която няма открити странни обстоятелства при случилите се тук инциденти. Застрахователната компания Лойдс също смята, че Бермудският триъгълник не е по-опасно място от други такива в океана.

Въпреки това, мнозина учени по света не са съгласни с това и смятат, че това кътче в Атлантика е по-различно. Именно затова много от тях не спират да търсят причините за странните явления. Според последната от тях, изнесена от британски учени през тази година, трагедиите в района може би са причинени от гигантски вълни, достигащи височина от 30 метра. Според учените от университета в Саутхямптън именно такива опустошителни вълни, които се появяват внезапно, могат да потопят всичко по пътя си. Доктор Саймън Боксал твърди, че подобно явление е потопило корабът „Циклопи“. За да докажат теорията си, учените са направили реалистична възстановка, която е показала, че огромни вълни биха потопили кораба буквално за броени минути. И макар че много от учените са съгласни с това обяснение, то не дава яснота какво тогава е причинило внезапното изчезване на цели групи от самолети, какъвто е случаят с бомбардировачите от 1945-а година.

Тук идва теорията на австралийските учени проф. Джоузеф Монаган и студентът Дейвид Мей от университета „Монаш” в Мелбърн, които смятат, че причината за тайнствените изчезвания е природният газ метан. Океанографите, изследващи някои опасни области на морското дъно, са открили места на древни изригвания с голямо струпване на метанови хидрати. Според предположенията на учените метанът, освобождавайки се от естествени пукнатини на морското дъно, се превръща в огромни газови мехури, които след това се разширяват, издигат се на повърхността на водата и там се взривяват. После газът се издига във въздуха. Това предположение е изказвано и преди от учени, но сега двамата изследователи са го доказали експериментално. Те използвали компютърно моделиране, за установят вярна ли е тази теория. Резултатите показали, че всеки кораб, попаднал в метановия мехур, отива на дъното. Тези гигантски газови мехури са способни да взривят и намиращ се във въздуха самолет. Според учените, в случай, че мехурът изплува на повърхността в близост до кораба без директно да го засегне, той би убил екипажа, който би се задушил от отровния газ. И макар и тази теория да изглежда правдоподобно, не е ясно къде са се изпарили телата на хората, намиращи се на плавателни съдове като „Мария Селесте“.

Сред обичайно изтъкваните причини за случващото се в Бермудския триъгълник, често се изтъква като възможност и човешката грешка. И макар дезориентацията в пространството и объркването в датчиците да са редки, те са известна причина за някои случаи на разбиването на самолети.

Странните изчезвания в Бермудския триъгълник често са били свързани и с проблеми в навигацията. Затова геомагнитните полета може да станат реална причина за нещастни случаи. Съществува теория, че в тази област има магнитни аномалии и че триъгълникът е едно от двете места на Земята, където се изравняват истинският север с магнитния север, което може да доведе до проблеми с навигационните уреди. Тази теория е известна от десетилетия и мнозина си обясняват случващото се в Северния Атлантик именно с отклоненията в магнитното поле.

Други изследователи обвиняват за странните случаи феноменът „електронна мъгла“. Явлението на практика представлява буря, която се извива буквално от нищото и обгръща самолета или кораба, причинявайки повреди в уредите му.

Течението Гълфстрийм също е обвинявано от някои за мистериозните случки в района на Бермудския триъгълник. Топлото течение започва от Мексиканския залив и минава през протока Флорида в Северния Атлантик. Това течение заема област с ширина около 70 километра и според някои би могло лесно да отклони кораб от курса му.

Теориите, тълкуващи тайната на Бермудския триъгълник с чисто природни феномени, имат пробойни и не могат да обяснят всички странни случаи. Именно това дава храна на любителите на неразгадаемото да търсят причините в непознатото. Така според уфолози, тук е възможно да има извънземна намеса, като някои отиват още по-далеч и смятат, че изчезналите хора и машини са били отвлечени от пришълци.

Други пък откриват тук мистериозната Атлантида и обясняват аномалиите със древен източник на енергия. Според легендата, могъщата цивилизация потъва буквално за дни и изследователите на историята смятат, че може точно в този район тя да се е озовала под водата.

Не са малко и тези, които смятат, че в района на Бермудския залив има портал, водещ към друго измерение. Тяхната теория често се преплита с тази на уфолозите, като някои ентусиастите вярват, че в Бермудския триъгълник има останки от тунели на времето, по които извънземните пресичат измеренията, за да стигнат до Земята.

Извънземен кораб лежи на дъното на океана?

Ловецът на съкровища Даръл Миклос, който от години се занимава с търсенето на потънали кораби в Карибско море, преди време пък обяви, че се е натъкнал на странен обект, покрит с корали. Той го определя като „космически кораб“, пише „Дейли мейл“. Откривателят твърди, че е стигнал до находката благодарение на карти на НАСА, направени от известния астронавт Гордън Купър, чиято цел е да проследяват корабокрушения на Карибите. Миклос вярва, че неизвестното досега място е първото доказателство за извънземно посещение на Земята преди стотици години.

„Подобно нещо никога не съм виждал. От отвесните скали стърчаха 15 образования, всяко с големина на военна пушка. Виждал съм много потънали кораби, но този не прилича на никой от тях. Засега не ми се искам да се впускам в категорични заключения, докато не събера солидни доказателства“, коментира предпазливо изследователят. Миклос смята, че ако се съди по подводната растителност, покрила находката, може да е на хиляди години. Учените са удивени и от факта, че заради силното магнитно поле, обикновено не може да се види растителност в Бермудския триъгълник. Тук обаче е точно обратното – корали покриват площ от 100 квадратни метра.

Каквото и да се случва в Бермудския триъгълник, тази част от света ще продължава да вълнува сърцата и умовете както на сериозните учени, така и на любителите на теориите на конспирациите. За вярващите в тях зоната, заключена между Бермуда, Пуерто Рико и Маями, ще си остане място, където десетки кораби и самолети са изчезнали без рационално обяснение. Срещу тях пък са скептиците, които смятат, че цялата история е един красноречив пример за псевдонаука, която е превърнала едно нормално място от нашата планета в легенда.

Материалът Ще бъде ли разгадана някога тайната на Бермудския триъгълник? (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на News Life.